Исторически речник
ꙁлѣст  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ꙁлѣстꙁлѣꙁѫ, ꙁлѣꙁѹꙁлѣꙁешꙁлѣꙁетъ, ꙁлѣꙁеть, ꙁлѣꙁетꙁлѣꙁемъ, ꙁлѣꙁемь, ꙁлѣꙁем, ꙁлѣꙁемоꙁлѣꙁете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ꙁлѣꙁѫтъ, ꙁлѣꙁѹтъ, ꙁлѣꙁѫть, ꙁлѣꙁѹть, ꙁлѣꙁѫт, ꙁлѣꙁѹтꙁлѣꙁевѣꙁлѣꙁетаꙁлѣꙁетеꙁлѣꙁꙁлѣꙁ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ꙁлѣꙁѣмъ, ꙁлѣꙁѣмь, ꙁлѣꙁѣмꙁлѣꙁѣтеꙁлѣꙁѣвѣꙁлѣꙁѣтаꙁлѣꙁъ, ꙁлѣꙁохъ, ꙁлѣꙁь, ꙁлѣꙁохь, ꙁлѣꙁохꙁлѣꙁе
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ꙁлѣꙁеꙁлѣꙁомъ, ꙁлѣꙁохомъ, ꙁлѣꙁомь, ꙁлѣꙁохомь, ꙁлѣꙁохом, ꙁлѣꙁохмꙑꙁлѣꙁете, ꙁлѣꙁостеꙁлѣꙁѫ, ꙁлѣꙁошѧ, ꙁлѣꙁошѫ, ꙁлѣꙁоша, ꙁлѣꙁоше, ꙁлѣꙁохѫꙁлѣꙁовѣ, ꙁлѣꙁоховѣꙁлѣꙁета, ꙁлѣꙁоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ꙁлѣꙁете, ꙁлѣꙁосте*ꙁлѣꙁѣахъ*ꙁлѣꙁѣаше*ꙁлѣꙁѣаше*ꙁлѣꙁѣахомъ*ꙁлѣꙁѣашете
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
*ꙁлѣꙁѣахѫ*ꙁлѣꙁѣаховѣ*ꙁлѣꙁѣашета*ꙁлѣꙁѣашете
ꙁлѣст -ꙁлѣꙁѫ -ꙁлѣꙁеш св 1. Изляза, придвижа се отвътре навън не ꙁлѣꙁе с хꙑꙁнꙑ С 295.11 ꙁлѣꙁошꙙ же ꙁвѣр вънъ црькъве повелѣнмъ правьднка С 229.14—15 шедъ же лютъ слѹга тъ.  вьлѣꙁъ въ темнцѫ повелѣ мъ ꙁлѣст. ꙁлѣꙁъшемъ же мъ. желѣꙁнам вергам съвꙙꙁат хъ повелѣ С 58.26 понѣ двьрьцам см даждь м власть да ꙁлѣꙁѫ С 554.23 въ н҄еже мѣсто еште въпадетъ какъ любо скотъ. то к жво не ꙁлѣꙁетъ С 193.17 вьлѣꙁе вь пешть горѫшѫѭ.  ... ꙁлѣꙁе слоѭ стааго дха. беꙁ врѣда  цѣлъ С 541.3 братꙿꙗ же сѫштаа на сꙑнѹ ѯ҃. в сплштевавъше съмꙙтошꙙ сꙙ.  бѣжꙙште ꙁлѣꙁошꙙ  сꙑна С 570.12 Образно. боꙗаше бо сꙙ да како слово нѣко скврьньно. отъ грѣшьною ѹстьнѹ ѧ ꙁлѣꙁъ. двгнетъ на н҄ѫ гнѣвомъ сѫдѭ С 391.17 2. Напусна мястото, където обикновено се намирам ꙁлѣꙁошꙙ же ꙁ града народ мноꙁ. вдѣт блаженааго мѫенка С 150.10—11 не трѹдꙇ стааго. н нѹд ꙁлѣст отъ свого манастꙑра С 561.22 ; глагола павьлъ. ꙁлѣꙁеш л. л дѫ къ хрꙇстосѹ ... сверѣпꙑ тъ бѣсъ вьпѧ. не ꙁдѫ С 172.22 Изляза из гроба, възкръсна. въꙁъва гласомъ велкомъ глагол҄ꙙ лаꙁаре грꙙд вънъ.  аб ꙁлѣꙁе мрьтвꙑ С 317.6 3. Явя се, появя се ꙁлѣꙁъше рее фарсе съвѣтъ сътворшꙙ да го погѹбꙙтъ С 401.17 4. Сляза [от кораб, лодка] ꙁлѣꙁъ с кораблѣ петръ хождааше на водахъ М Мт 14.29 З СК Б ꙁлѣꙁъ же с корабьꙗ прде на кон кꙿ н҄мъ С 60.10 5. Окажа се някакъв блаж ѹбо по ꙁвѣст пострадавъшааго мѫен да бѫдеш мѫенкъ вол҄еѭ.  ꙁлѣꙁеш беꙁ гон҄енꙗ. беꙁъ огн҄ѣ. беꙁдранъ тѣхъ жде мѫкъ съподобьнъ С 82.11 6. Отклоня се от закон, правило а бꙑшꙙ бо не ꙁлѣꙁл отъ ꙁакона. не бꙑшꙙ бо ꙁакона положьшааго похѹлл С 401.20 М З СК Б С Гр ἐξέρχομαι ἐκβαίνω κ᾿αταβαίνω εξορμάω ὑπαντάω εἰσέρχομαι δεῦρο ἀποβαίνω Нвб изляза ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР ДА излѐза диал ДА излезем диал ДА излѐзна диал ДА