Исторически речник
ꙁвѣщат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ꙁвѣщатꙁвѣщаѭ, ꙁвѣщаѫ, ꙁвѣщаѧ, ꙁвѣщаюꙁвѣщаш, ꙁвѣщаеш, ꙁвѣщаашꙁвѣщатъ, ꙁвѣщаетъ, ꙁвѣщаатъ, ꙁвѣщать, ꙁвѣщаеть, ꙁвѣщаать, ꙁвѣщат, ꙁвѣщает, ꙁвѣщаатꙁвѣщамъ, ꙁвѣщаемъ, ꙁвѣщаамъ, ꙁвѣщамь, ꙁвѣщаемь, ꙁвѣщаамь, ꙁвѣщам, ꙁвѣщаем, ꙁвѣщаам, ꙁвѣщамо, ꙁвѣщаемо, ꙁвѣщаамоꙁвѣщате, ꙁвѣщаете, ꙁвѣщаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ꙁвѣщаѭтъ, ꙁвѣщаѫтъ, ꙁвѣщаѧтъ, ꙁвѣщаютъ, ꙁвѣщаѭть, ꙁвѣщаѫть, ꙁвѣщаѧть, ꙁвѣщають, ꙁвѣщаѭт, ꙁвѣщаѫт, ꙁвѣщаѧт, ꙁвѣщаютꙁвѣщавѣ, ꙁвѣщаевѣ, ꙁвѣщаавѣꙁвѣщата, ꙁвѣщаета, ꙁвѣщаатаꙁвѣщате, ꙁвѣщаете, ꙁвѣщаатеꙁвѣщаꙁвѣща
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ꙁвѣщамъ, ꙁвѣщамь, ꙁвѣщамꙁвѣщатеꙁвѣщавѣꙁвѣщатаꙁвѣщахъ, ꙁвѣщахь, ꙁвѣщахꙁвѣща
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ꙁвѣщаꙁвѣщахомъ, ꙁвѣщахомь, ꙁвѣщахом, ꙁвѣщахмꙑꙁвѣщастеꙁвѣщашѧ, ꙁвѣщашѫ, ꙁвѣщаша, ꙁвѣщаше, ꙁвѣщахѫꙁвѣщаховѣꙁвѣщаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ꙁвѣщастеꙁвѣщаахъ, ꙁвѣщахъ, ꙁвѣщаахь, ꙁвѣщахь, ꙁвѣщаах, ꙁвѣщахꙁвѣщааше, ꙁвѣщашеꙁвѣщааше, ꙁвѣщашеꙁвѣщаахомъ, ꙁвѣщахомъ, ꙁвѣщаахомь, ꙁвѣщахомь, ꙁвѣщаахом, ꙁвѣщахомꙁвѣщаашете, ꙁвѣщашете, ꙁвѣщаасте, ꙁвѣщасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ꙁвѣщаахѫ, ꙁвѣщахѫ, ꙁвѣщаахѹ, ꙁвѣщахѹꙁвѣщааховѣ, ꙁвѣщаховѣꙁвѣщаашета, ꙁвѣщашета, ꙁвѣщааста, ꙁвѣщастаꙁвѣщаашете, ꙁвѣщашете, ꙁвѣщаасте, ꙁвѣщасте
ꙁвѣщат -ꙁвѣщаѭ -ꙁвѣщаш несв св 1. Известявам, съобщавам не бо обрꙙштетъ нктоже тако авѣ ꙁвѣштана. нъ їѡнна стъ пртъа С 440.21 вѣсте сам ꙁѣло сѫште славолюбьць. съкаꙁан облаженааго дауда. же нꙑнꙗѹ ꙁвѣшта С 359.15 їжде бо ꙁавсть. тѹ жвѫтъ. враждꙑ  свар  прѣльст.  пьрꙙ  оглаголаніа словеса.  хѹлꙑ  ѹкоренꙗ.  лко аште ꙁвѣштамъ С 400.22 Обявявам [закон, правило и под.]. кꙑ ꙁаконъ. кꙑм словесꙑ ꙁвѣштамъ С 434.23—24 слꙑш  проповѣждъ бжꙗ ѹдеса ... како же новꙑ ꙁвѣштатъ сꙙ С 450.11 Срв. К13b 3 Предизвестявам, предсказвам. молте сꙙ ꙁа мꙙ къ господев. да не бꙑ пршъло нтоже на мꙙ. хъже ꙁвѣштасте С 364.7 2. Казвам, говоря, изричам вѣдѣ же на ѹмѣ помꙑсл на мꙙ. да того дѣлꙿма нтоже тебѣ нѣ ꙁвѣштавшѹ. ꙗвѣ отъвѣштаѭ С 393.11 не много бѣ нꙿсоже ꙁвѣштат. нъ тъьѭ ꙗко покаꙗвъше сꙙ обратмъ.  томѹ прпадъше вѣрѹмъ С 386.25 пон҄еже бо  петръ гда сповѣда хса блажааше сꙙ. ꙗкоже оте ꙁвѣштавъ С 379.13—14 Разказвам. таковꙑмъ же  толкꙑмꙿ ѹдесемъ. съ богоьстмъ отъ насъ ꙁвѣштаномꙿ С 559.5 подобааше  мьнѣ. ꙗвт въ съповѣдан томь ... реетъ кто любо тънъа [!] вдꙙ. абь томѹ ꙁвѣштанѹ бꙑт. гда вел бжѧ авѣ хоштетъ бꙑт С 546.5 Произнасям, изричам. ѡ бѣдꙑ кꙑм ѹбо гласꙑ ꙁвѣшта окаанꙑ. кꙑѧ помꙑслꙑ въ срьдьц ношааше. гда отꙿвѣта съмрьтьна вьꙁꙙ С 66.12 камѣнꙑ бъ. рѫцѣ простеръ на небо. ловѣьскомъ гласомъ ꙁвѣшта глагол҄ꙙ. днъ стъ бъ днъ стъ хс С 34.28 по стнѣ мат мѫена. не спѹст бо сльꙁѫ немоштьнѫѭ. н ꙁвѣштала ньсоже. н сьмѣрено н недостоно врѣмен С 96.10 3. Цитирам, привеждам някаква мисъл лѣпо ѹбо намъ братꙗ блаженааго павла слово ꙁвѣштат. любꙙштмꙿ бога вьсе спѣтъ сꙙ на добро С 368.18 Доказвам, потвърждавам някаква мисъл. дн же съпротвꙙтъ сꙙ ждове ... плштемъ хотꙙште стнѫ посѣнт.  їсаїно ꙁвѣштаѭште. ождахъ сътворт вно. сътвор же трьн С 433.28 хѹлѫ ꙁвѣщат ὀνειδίζω Хуля, сквернословя, клеветя н глагола кто с стъ. же дръꙁнѫ прѣдъ всѣм хѹлѫ мьнѣ толкѫ ꙁвѣштат С 360.20—21 ꙁвѣщат сѧ К С Гр λέγω λαλέω βεβαιόω εἴρω ἐκλέγω ἀπαγγέλλω φϑέγγομαι χράομαι ὀνειδίζω ꙁвѣштат Нвб извещавам остар ОА ВА МлБТР РРОДД Срв известявам