Исторически речник
ꙁвестI [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
ꙁвест | ꙁведѫ, ꙁведѹ | ꙁведеш | ꙁведетъ, ꙁведеть, ꙁведет | ꙁведемъ, ꙁведемь, ꙁведем, ꙁведемо | ꙁведете |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
ꙁведѫтъ, ꙁведѹтъ, ꙁведѫть, ꙁведѹть, ꙁведѫт, ꙁведѹт | ꙁведевѣ | ꙁведета | ꙁведете | ꙁвед | ꙁвед |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
ꙁведѣмъ, ꙁведѣмь, ꙁведѣм | ꙁведѣте | ꙁведѣвѣ | ꙁведѣта | ꙁвѣсъ, ꙁведохъ, ꙁвѣсь, ꙁведохь, ꙁведох | ꙁведе |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
ꙁведе | ꙁвѣсомъ, ꙁведохомъ, ꙁвѣсомь, ꙁведохомь, ꙁведохом, ꙁведохмꙑ | ꙁвѣсте, ꙁведосте | ꙁвѣсѧ, ꙁведошѧ, ꙁведошѫ, ꙁведоша, ꙁведоше, ꙁведохѫ | ꙁвѣсовѣ, ꙁведоховѣ | ꙁвѣста, ꙁведоста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
ꙁвѣсте, ꙁведосте | ꙁведѣахъ, ꙁведѣхъ, ꙁведѣахь, ꙁведѣхь, ꙁведѣах, ꙁведѣх, ꙁведѧхъ, ꙁведѧхь, ꙁведѧх | ꙁведѣаше, ꙁведѣше, ꙁведѧше | ꙁведѣаше, ꙁведѣше, ꙁведѧше | ꙁведѣахомъ, ꙁведѣхомъ, ꙁведѣахомь, ꙁведѣхомь, ꙁведѣахом, ꙁведѣхом, ꙁведѧхомъ, ꙁведѧхомь, ꙁведѧхом | ꙁведѣашете, ꙁведѣшете, ꙁведѣасте, ꙁведѣсте, ꙁведѧсте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
ꙁведѣахѫ, ꙁведѣхѫ, ꙁведѣахѹ, ꙁведѣхѹ, ꙁведѧхѹ | ꙁведѣаховѣ, ꙁведѣховѣ, ꙁведѧховѣ | ꙁведѣашета, ꙁведѣшета, ꙁведѣаста, ꙁведѣста, ꙁведѧста | ꙁведѣашете, ꙁведѣшете, ꙁведѣасте, ꙁведѣсте, ꙁведѧсте |
ꙁвест
-ꙁведѫ
-ꙁведеш
св
1. Изведа навън [от помещение, оградено място и под.]
ꙁведъше вонъ ꙁ внограда ѹбшѧ
М
Лк 20.15
З
платъ же слꙑшавъ та словеса ꙁведе вонъ са
М
Йо 19.13
З
А
Б
емъ ꙁа рѫкѫ слѣпааго. ꙇꙁведе вьнъ ꙇꙁ вьс
М
Мк 8.23
З
ꙁведе же ѩ вонъ до втанѩ
М
Лк 24.50
З
А
аꙁъ бо есмъ гь бъ твоꙇ. ꙇꙁведоꙇ тѩ отъ ꙁемьѩ ег҄ѹпьтьскꙑ
СП
80.11
поражьшюмѹ ег҄ѹпта съ пръвѣньц своꙇм. ѣко въ вѣ. ꙇ ꙁведъшюмѹ ꙇлѣ отъ срѣдъ ꙇхъ
СП
135.11
отьць тво дного дѣлма грѣха адама с породꙑ ꙁведе
С
308.28
ꙁведохъ тꙙ отъ ꙁемьѧ раскꙑѧ
С
470.1
въ полѹношт пршъдъшѹ кнꙙꙁѹ. ꙁведенъ бꙑстъ пакꙑ блаженꙑ рне
С
252.25
ꙇꙁведъша с темнцꙙ прведоста къ цѣсарѹ
С
199.9
вовода же повелѣ посълат вонꙑ ꙇꙁвест ꙇ с храма
С
22.22—23
Прен.Избавя, освободя, спася.
ѡтъ бѣдъ моꙇхъ ꙇꙁведꙇ мѩ
СП
24.17
прост млост ѹ тебе... ꙇꙁведъшааго сѣдѧщѧѩ въ тъмѣ. ꙇ въ сѣн съмрътьнѣ
СЕ
39b 7—8
ꙁвед отъ слѣпотꙑ
СЕ
33а 23
слава тебѣ боже... ꙁведъ насъ ꙁ мра сего
С
260.16
ꙁвелъ с отъ ада дѹшѫ моѭ
С
461.28
мо сънъ ꙁведетъ тꙙ отъ съмрьтьнааго съна
С
469.28
ꙁвест мꙙ ꙁ бѣдꙑ тоѧ
С
167.1
ꙁведъ мꙙ ꙁъ сѣт твоѧ
С
194.11
ѫжнкꙑ ꙁведѣте ѧже доселѣ пожрѣсте
С
467.9
како же тьмнцꙙ го раскопа. како же съвꙙꙁьн҄ꙙ ꙁведе
С
462.30
ѹмьрьшмъ отъ вѣка подъ ꙁемьѭ жлшта. ꙁвест окованꙑѧ отъ вѣка съпꙙштꙙѧ
С
464.5—6
грꙙдетъ бо стꙑ ловѣколюбьцъ. ꙁвестъ вѣьнъхъ ѫжꙿнкъ мѫжьствомъ. областѭ велкоѭ. жвѫштхъ въ гробѣхъ
С
460.5
2. Отведа, заведа на определено място
молте сѧ ѹбо гнѹ жѧтвѣ да ꙁведетъ дѣлателѧ на жѧтвѫ своѭ
М
Лк 10.2
З
А
абье дхъ ꙁведе вь пѹстꙑнѭ
М
Мк 1.12
З
облѣшѧ въ рꙁꙑ своѩ. ꙇ ꙁвѣсѧ да пропънѫтъ ꙇ
М
Мк 15.20
З
А
СК
ꙇꙁвелъ есꙇ ѣко овьцѩ людꙇ твоѩ рѫкоѭ мосѣовоѭ ꙇ аронеѭ
СП
76.21
пршедъша дъва агг҄ела ꙁдр(а)ста с тнꙑ тоѧ ꙁведъша пост(а)вста на пѫт
С
193.27
Образно.
ꙇ ꙁведе нꙑ вь покоꙇ
СП
65.12
ꙇ ꙁведе люд своѩ въ радост. ꙇ ꙁбъранꙑѩ своѩ вь весельі
СП
104.43
покааньѣ любьве паⷦ҇ съꙁъдат дш просвѣщенье срдю ѹмъ польꙁьнъ да вꙿсѣка дша поѭщ с насладвꙿш сѧ ꙁведетꙿ сѧ вь жꙁнь вѣьнѫѭ
Р
II 2.13
3. Премина, изляза
пропасть сть междѹ вам нам. ꙗкоже хотꙙштмъ ꙁвест не мнѫт
С
373.18
4.
Прен. Създам, произведа
іꙁвестꙇ хлѣбъ отъ ꙁемⷧѩ вно
СП
103.14
тебе рад ѹснѫвъшаго въ ра. еугѫ отъ ребра ꙁведъша
С
469.27
Извлека, изкарам.
ꙇꙁведе водꙑ ꙇс камене
СП
77.16
ꙇсходшта водьнаа ꙇꙁвѣсте о мо
СП
118.136
5.
Прен. Изтъкна, изкажа, направя явно
ꙇ ꙁведетъ ѣко свѣтъ правьдѫ твоѭ
СП
36.6
то о дѣлѣхъ ѹбо ѡ како с бѫдѫтъ. аще хощеш ѣко на срѣдѫ ꙁвест всѣ съповѣдат. не доволно м бѫдетꙿ врѣмѧ. да всѣ съповѣдѣ. беꙁаконꙿнаѣ дѣла вещ
Р
II 3.10—11
еже срамъ естъ ѿкрът на срѣдѫ ꙁвест
Р
II 4.12
М
З
А
СК
Б
СП
СЕ
С
Р
Гр
ἐξάγω
ἄγω
ἀνάγω
ἐκβάλλω
καταβαίνω
μετάγω
προσάγω
ἔξειμι [ἰέναι]
ἐκφέρω
λέγω
ἕλκω
ὁδηγέω
ἐξέρχομαι
ꙇꙁвест
іꙁвестꙇ
Нвб
изведа
ОА
ВА
АК
НТ
Бот
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА
изведем
диал
ДА