Исторически речник
ꙁбѣгнѫт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ꙁбѣгнѫтꙁбѣгнѫ, ꙁбѣгнѹꙁбѣгнешꙁбѣгнетъ, ꙁбѣгнеть, ꙁбѣгнетꙁбѣгнемъ, ꙁбѣгнемь, ꙁбѣгнемꙁбѣгнете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ꙁбѣгнѫтъ, ꙁбѣгнѹтъ, ꙁбѣгнѫть, ꙁбѣгнѹть, ꙁбѣгнѫт, ꙁбѣгнѹтꙁбѣгневѣꙁбѣгнетаꙁбѣгнетеꙁбѣгнꙁбѣгн
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ꙁбѣгнѣмъ, ꙁбѣгнѣмь, ꙁбѣгнѣмꙁбѣгнѣтеꙁбѣгнѣвѣꙁбѣгнѣтаꙁбѣгъ, ꙁбѣгохъ, ꙁбѣгь, ꙁбѣгохь, ꙁбѣгохꙁбѣже
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ꙁбѣжеꙁбѣгомъ, ꙁбѣгохомъ, ꙁбѣгомь, ꙁбѣгохомь, ꙁбѣгом, ꙁбѣгохомꙁбѣжете, ꙁбѣгостеꙁбѣгѫ, ꙁбѣгошѧ, ꙁбѣгошѫ, ꙁбѣгоша, ꙁбѣгошеꙁбѣговѣ, ꙁбѣгоховѣꙁбѣжета, ꙁбѣгоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ꙁбѣжета, ꙁбѣгоста*ꙁбѣгнѣахъ*ꙁбѣгнѣаше*ꙁбѣгнѣаше*ꙁбѣгнѣахомъ*ꙁбѣгнѣашете
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
*ꙁбѣгнѣахѫ*ꙁбѣгнѣаховѣ*ꙁбѣгнѣашета*ꙁбѣгнѣашете
ꙁбѣгнѫт -ꙁбѣгнѫ -ꙁбѣгнеш св 1. С бяг, с тичане напусна някое място, избягам стьствьнꙑмъ сѫдштемъ наѹенъ. нагъ ꙁбѣже. да господнꙗ не оскврьнтъ мѣста С 365.24 вдѣвъ же вовода ꙁбѣже вънъ С 22.14—15  насъ бꙑ огн҄ь тъ пожеглъ абꙑхомъ не ꙁбѣгл  тебе бꙑ пожеглъ ѫтрь оставъша С 23.2 да аште кꙿто хоштетъ прстѫпт  їꙁбѣгнѫт. прбѣжтъ къ бан҄ С 76.19 Образно. тꙑ же трѧсавце. пае вꙿсѣхъ ѹбо сѧ га і вьстрепещ.  ꙁбѣгн і сего раба гнѣ. і отд отъ него СЕ 51а 8 і ꙁбѣгн ꙁ него съ вꙿсѣм твом. і съ вꙿсѣм похотьм свом і не мѣ въꙁвращенѣ къ немѹ СЕ 48b 19 2. Спася се, отърва се от нещо кровьѭ сего ов(ь)ѧте. помаꙁахъ прагꙑ двьрі. і ꙁбѣгъ съмръті ѭже гѹбітель наведе на ећюптѣні вьсѧ К 6b 34—35 Изч СЕ К С Гр φεύγω διαφεύγω їꙁбѣгнѫт Нвб избягна Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ ДА избèгне диал ДА избèгнем диал ДА