Исторически речник
ꙁбьрат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ꙁбьратꙁберѫ, ꙁберѹꙁберешꙁберетъ, ꙁбереть, ꙁберетꙁберемъ, ꙁберемь, ꙁберем, ꙁберемоꙁберете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ꙁберѫтъ, ꙁберѹтъ, ꙁберѫть, ꙁберѹть, ꙁберѫт, ꙁберѹтꙁберевѣꙁберетаꙁберетеꙁберꙁбер
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ꙁберѣмъ, ꙁберѣмь, ꙁберѣмꙁберѣтеꙁберѣвѣꙁберѣтаꙁбьрахъ, ꙁбърахъ, ꙁбрахъ, ꙁбьрахь, ꙁбърахь, ꙁбрахь, ꙁбьрах, ꙁбърах, ꙁбрахꙁбьра, ꙁбъра, ꙁбра
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ꙁбьра, ꙁбъра, ꙁбраꙁбьрахомъ, ꙁбърахомъ, ꙁбрахомъ, ꙁбьрахомь, ꙁбърахомь, ꙁбрахомь, ꙁбьрахом, ꙁбърахом, ꙁбрахом, ꙁбьрахмꙑ, ꙁбърахмꙑ, ꙁбрахмꙑꙁбьрасте, ꙁбърасте, ꙁбрастеꙁбьрашѧ, ꙁбърашѧ, ꙁбрашѧ, ꙁбьрашѫ, ꙁбърашѫ, ꙁбрашѫ, ꙁбьраша, ꙁбъраша, ꙁбраша, ꙁбьраше, ꙁбъраше, ꙁбраше, ꙁбьрахѫ, ꙁбърахѫ, ꙁбрахѫꙁбьраховѣ, ꙁбъраховѣ, ꙁбраховѣꙁбьраста, ꙁбъраста, ꙁбраста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ꙁбьрасте, ꙁбърасте, ꙁбрастеꙁбрахъ, ꙁбрахь, ꙁбрахꙁбрашеꙁбрашеꙁбрахомъ, ꙁбрахомь, ꙁбрахомꙁбрашете, ꙁбрасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ꙁбрахѫ, ꙁбрахѹꙁбраховѣꙁбрашета, ꙁбрастаꙁбрашете, ꙁбрасте
ꙁбьрат -ꙁберѫ -ꙁбереш св Избера, подбера не вꙑ мене ꙁбърасте нъ аꙁъ ꙁбърахъ вꙑ  положхъ вꙑ. да вꙑ дете  плодъ прнесете М Йо 15.16 З А СК прглас ѹенкꙑ своѩ. ꙇ ꙁбъравъ отъ нхъ дъва на десѧте. ѩже  апостолꙑ нарее М Лк 6.13 З марѣ бо благѫѭ ѧсть ꙁбьра М Лк 10.42 З А СК ꙇѣкова ꙇꙁбъра себѣ гь. ꙇлѣ въ достоѣне себѣ СП 134.4 гь... ꙇꙁбьра колѣно ꙇюдово. горѫ сꙇонъ СП 77.68 ꙇꙁбьрара (погр. вм. ꙇꙁбьра, Север., с. 105, бел. под линия) дада раба своего. і поѩтъ і отъ стадъ овьіхъ СП 77.70 добро дѣло  блажено ꙁбъра СЕ 87а 2 ꙁбъравꙑ раба твоего сего. въ дховъное твое жте СЕ 98b 24—25 ѣко дꙿнесь тѧ ꙁбъра. ꙇ раꙁлѫ тѧ гь отъ мрънааго жтѣ СЕ 90b 4  того рад ꙁбъра вꙑ  сѫдъ вьсь сво въ рѫцѣ ваш прѣдастъ С 257.22 два на десꙙте схъ пае бѣаше ꙁбьрано С 409.10 Събера. шедъше ꙁберѣте прѣжде плѣвелꙑ.  съвѧжате ѩ въ снопꙑ ѣко съжешт ѩ А Мт 13.30 У ꙇ сѣдъше ꙁбⷬ҇ашѧ добрꙑѩ вь съсѫдꙑ. а ꙁълꙑѩ ꙁвръгѫ вонъ М Мт 13.48 З А СК подобъно естъ цсрстве небское неводѹ въвръженѹ въ море. ꙇ отъ вьсѣкого рода ꙁбъравъшю М Мт 13.47 М З А СК У СП СЕ С Гр ἐκλέγομαι ἐκλέγω συλλέγω συνάγω ἐπιλέγω ꙁбърат ꙁбрат ꙇꙁбьрат ꙇꙁбърат Нвб изберà ОА ВА АК НТ Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА избèрем диал ДА избèра диал ДА