Исторически речник
ꙁ  
ꙁ предл род 1. За обстоятелствени отношения a) При означаване място на движението отвътре навън: от ꙇꙁьм пръвѣе бръвъно ꙁ оесе твоего. ꙇ тогда ѹꙁьрш ꙁѧт сѫецъ ꙁ оесе братра твоего М Мт 7.5 З А СК ꙇсходѧще ꙁ домѹ. л ꙁ града того. отътрѧсѣте прахъ отъ ногъ вашхъ М Мт 10.14 З сходѧщее ꙁ ѹстъ то скврънтъ лвка М Мт 15.11 З ꙇ се гласъ ꙁ облака М Мт 17.5 ЗI А емъше  ꙁвѣсѧ вонъ ꙁ внограда. ꙇ ѹбшѧ  М Мт 21.39 ЗI А СК сътрѧсъ і дхъ нестꙑ. ꙇ въꙁъпвъ гласомъ велемь ꙇꙁде ж него М Мк 1.26 З ꙇшедъшемъ же мъ с кораблѣ абе поꙁнашѧ  М Мк 6.54 З ꙇꙁде бѣсъ ꙁ дъштере твоеѩ М Мк 7.29 З ꙇс же съкрꙑ сѧ  ꙁде цркве М Йо 8.59 З  вꙑгънані бѫдѫтъ іꙁ домовъ своіхъ СП 108.10 стое кръвь ѣꙁвоѭ ꙁдребръ свохъ СЕ 29а 20 жден ꙇꙁ него вꙿсь дхъ творѧще жѧждѭ. ꙇ вꙿсѭ ѩꙁѭ жегѫщѭѭ пльть его СЕ 29b 19  мрътвꙑѩ ꙁ гроба скот сътворьшемъ СЕ 53b 4 повнѹ сѧ  тꙑ сотоно. жвѹмѹ стнꙿнѹмѹ боу. ꙇ ꙁд ꙇсъсѫда сего СЕ 56а 2 како іꙁ ѹстъ іспѹст гласъ К 4а 20 како не скоі дша іс тѣлесе того К 4а 22 їꙁгънана бꙑста с породънꙑѧ пштꙙ С 9.18 сходꙙште ꙁ домовъ свохъ С 35.8 прд ѹбо вь ношт  їꙁнес нꙑ ꙁдрькꙑ С 81.4 шедъ ꙁъ хꙑꙁнꙑ своѧ С 172.27 сьнде ꙁъ пѹстꙑн҄ꙙ.  прде въ нареенꙑ градъ С 191.8 ꙁгънашꙙ ѧ ꙁъ събора цръкъвънааго. ште же ꙁъ самого того града С 202.4, 5 стьствънъѩ рад тѣлес потрѣбꙑ ослабьꙗѧ схождааше с пештерꙑ С 289.9 аште с паꙁѹхꙑ стрꙙсеш любо  днъ съвалъмъ.  да падетъ на ꙁем С 264.2 повелѣшꙙ ꙁвлат трьст ꙁ н҄его С 270.10 ѡ гнѹсьнааго того гласа. како ско ꙁ ѹстъ С 410.29 дьнесь спаде с породꙑ С 429.15 стее бо крьвь  вода ꙁдребръ хръстовъ С 483.4 ꙁгъна ꙁꙿ града  отъ странъ тьхъ. вьсꙙ обрѣтъшꙙѧ сꙙ самаранꙑ С 517.27 не ꙁлаꙁꙙ ꙁ мѣста С 528.25  аште ꙁлѣꙁеш ꙁꙿ огнꙗ беꙁъ врѣда С 540.20 пьсьскꙑ же лаѧ.  пѣнꙑ ꙁ ѹстъ тѣштꙙ С 560.7 Означава отделяне от средата на нещо: от. ꙇꙁвед  отъ слѣпотꙑ. ѣко ꙁ беꙁвѣдънꙑѩ тъмꙑ СЕ 33а 23 сꙑ на распонѣ. въкѹслъ ес. ꙇꙁ гѫбꙑ оцьта СЕ 42b 15 ꙇꙁгонѧ вꙿсѣко беꙁвѣре ꙇꙁ люде свохъ СЕ 44b 16 b) При означаване на начална, изходна точка на някакво действие; място, откъдето изхожда действието: от ꙇ сѣдъ ѹааше с кораблѣ народꙑ М Лк 5.3 З А ѡтъ варь словенꙑхъ іꙁ ніхъже въꙁвеселшѩ тѩ СП 44.9 віноградъ іꙁ егꙿѹпьта прѣнесе СП 79.9 блствіхомъ вꙑꙁ домѹ гнѣ СП 117.26 дошедꙑ на гробъ. ꙇꙁ негоже въшелъ ес на нбса СЕ 39а 23 і да ѹвѣсі въ істінѫ ... іꙁіде іꙁ ећюпта проідѫ і ръмное море К 6b 20  їстоꙿнкъ ꙁде ꙁ н҄его С 18.19 ꙁдошꙙ ꙁъ егупта С 417.5 Заедно с предлогадо определя крайните предели за разпространението на дадено действие. вдѣхъ дꙑма ж н҄еѧ до нꙑн҄ѣшьнꙗго въсходꙙшта С 128.19 c) При означаване на отделяне на част от едно множество ꙇ се мѫжъ ꙇꙁ народа въꙁъп М Лк 9.38 З А въ ісходъ їлевъ отъ егіпта. домѹ їѣковлѣ їꙁ людеї варъваръ СП 113.1 пробьщ мѧ пакꙑ стадѣ твоемь стꙑхъ. ꙇꙁ негоже мѧ схꙑт пронꙑрвꙑ врагъ СЕ 78b 14 того рад владꙑка. с порѫенꙑѧ ꙁде С 246.1 С отсянка на изменение, превръщане, преминаване в противоположното състояние. егда снъ лвскꙑ въскръснетъ ꙁ мрътвꙑхъ М Мк 9.9 З спс н сне бож въскрсꙑ ꙁ мрътвꙑ Е 32а 3 вдѣт ха. побѣждъща. въстаѭшта ꙁ мрътвꙑхъ К 12а 28 въста ꙁ мрътвꙑхъ С 439.22 да вьꙁдетъ ꙁ стьлѣнꙗ жвотъ мо кꙿ тебѣ г бже мо С 461.30 d) При означаване на място, в което се намира някой, без да се определят точно границите му: в, между аще л ес посъланъ цѣмь.  прмѧталъ сѧ вьнеꙁаапѫ. л ꙇꙁ морѣ. ꙇл ꙇꙁдрѣкꙑ. л ꙇꙁ брѣгъ. л ꙇꙁдръвенка. л ꙇꙁ локъв. л ꙇꙁ блата СЕ 54b 3, 4, 5, 6 e) При означаване на източник, от който се взема нещо: от еда тꙑ боле ес отъца нашего ѣкова. ꙇже дастъ намъ стѹденецъ сь. ꙇ тъ ꙁ него птъ  снве его  скот его М Йо 4.12 З А їс потока на пѫт петъ СП 109.7 ⷩ҇ наⷣ҇ ѡсквръньшмь сѧ. стѹденьцемь. подобаетъ ꙁлѣт ꙇꙁ него. к҃ вѣдеръ. водꙑ СЕ 20b 6 ѡсвѣще ꙇꙁ небсе свѣтомь велкꙑмь. павꙿла апла твоего СЕ 34а 8  по веер премъ ашѭ. хвалѫ въꙁдастъ боу. прѣда ѹенкомъ свомъ глѧ. пте ꙁ неѩ вꙿс СЕ 46b 15 f) При означаване на начален, изходен момент във времето: от вьсѣ с съхранхъ ꙁь юност моеѩ М Лк 18.21  вьс люде ꙁ ѹтра прхождаахѫ къ немѹ въ црквъ послѹшатъ его М Лк 21.38 З да пріметъ мꙙ стꙑ арꙿхагꙿг҄елъ мхалъ. же прведе мꙙ на раꙁѹмъ тво.  поꙁнат мꙙ сътвор танѫ твоѭ ꙁ дѣтъска въꙁдраста С 31.24 ꙗко бога мамъ гоже ꙁ младꙑ връстꙑ ст навꙑкохъ С 252.29 g) При означаване на причината за извършване на нещо: поради, от егда съмѫщаетъ сѧ ꙁемлѣ.  прѣвращаѫтъ сѧ гор въ срдца моръскаѣ. ꙁ млтвꙑ бцѧ Е 26б 9 вдш л невѣрънꙑ ѡ ждовне. како с прьва словесе стꙑдѣн вамъ прѣжде повѣдѹ пророкъ. ослѹшанꙗ дѣлꙗ вашего С 325.26 ꙁдъхват же ꙁъ огн҄ѣ палꙙшта любостраньнааго лота С 232.17 h) В съчетание с корень, глѫбна — за означаване на степента, пределите, в които се проявява дадено действие [обикновено крайна степен, краен предел]: из, от. вдѣшѧ смоковьнцѫ ѹсъхъшѫ с коренѣ М Мк 11.20 З їꙁ глѫбнꙑ воꙁъвахъ къ тебѣ гі СП 129.1 вѣдѣ гі блѫдьнцѭ сльꙁвъшѭ ꙁ глѫбнꙑ срца. ꙇ премъшѭ отъдане грѣховъ СС Ib 5 ждовьстѣ съборѣ прложенѣ бꙑт смокв. вѣштаї како с коренꙗ ѹсъхꙑ съборъ. сладъкааго павла прораст С 347.2 с корене скопат многобожьство. а вьсадт днѫ власть С 357.15 2. За обектни отношения a) При означаване произхода на нещо, източника, от който се ражда, води началото си нещо: от сла ꙇꙁ него схождааше  цѣлѣаше вьсѧ М Лк 6.19 З А СК аковъ же роді осфа мѫжа марна ꙁ неѩже роді сѧ съ наріцаемъ хъ А Мт 1.16 СК  тꙑ вѳлееме ꙁемⷧе юдова ніім же меньш ес вь влдкахъ юдовахъ. с тебе бо ꙁідетъ вождъ іже ѹпасетъ люді своѩ лѣ А Мт 2.6 СК їꙁведе водꙑ їс камене. ї ніꙁъведе ѣко рѣкꙑ водꙑ СП 77.16 ї рѣва прѣжде деньніцѩ родхъ тѩ СП 109.3 вьпльщьшааго сѧ отъ стааго дха. ꙇꙁ марѩ славънꙑѩ.  прснодѣвꙑѩ брцѧ СЕ 61b 20 радѹ сѧ благодѣтьнаа стаа брце... ꙇꙁ неѩже род сѧ праведъное слънꙿце СЕ 85b 1 ꙁ ѫтробꙑ твоѧ ꙁдетъ С 237.16 ꙁ дѣвцꙙ ꙁт црю С 245.24 b) След глаголи, означаващи избавяне, спасяване и под., означава обекта на действието: от спсне отъ врагъ нашхъ. ꙇ ꙁд(р)ѫкъ въсѣхъ ненавдѧштхъ насъ М Лк 1.71 З ѣко тꙑсрⷮ҇ъгоі мѩ іштрьва ѹпъванъе мое отъ сосьцю матері моеѩ СП 21.10 їꙁъмѣте ѹбога ї нішта. їꙁдрѫкъ грѣшьніъ іꙁбавіте і СП 81.4 їꙁбавітъ дшѫ своѭ ꙁдрѫкꙑ адовꙑ СП 88.49 ꙁъм е ꙁ вьсѣкоѩ напаст дѣволѧ. ꙇ вꙿсѣка прѣстоѣнѣ протвьна СЕ 56а 15 нъ ѣкоже древье ꙁбав данла ꙁ ѹстъ львовъ. ꙁбав мѧ отъ сьт ловѧщхъ мꙿне СЕ 85а 14 ꙁвест мꙙ ꙁ бѣдꙑ тоѧ С 167.1  нѣстъ бога же ва ꙁдрѫкꙋ мою ꙁбавтъ С 181.10 пршъдъша дъва агг҄ела ꙁдраста  с тнꙑ тоѧ С 193.27 господ їс хсе ꙁбаввꙑ данла ꙁ ѹстъ львовъ С 226.1 господь їс хс хѹлмꙑ тобоѭ ожв мꙙ ꙁведъ мꙙ ꙁъ сѣт твоѧ С 194.11 c) При означаване на средството, чрез което се върши действието: чрез, посредством стлъ естъ селѡ свое вшънї. ꙁ молїтв Е 26б 9 дхвънъхъ гѫслі брѧцаньѣ сѫштаго іж него црѣ і гѣ. похвалѣѭшта. дховънꙑм словесꙑ. і раꙁѹмомь К 1b 11 їꙁ ѹстъ младьнеь съсѫщхъ съвръшілъ есі хвалѫ СП 8.3 ꙁ ѹстъ младенштъ  съсѫштхъ съвръшлъ с пѣснь С 325.3 господнъ мо госпожде не вѣстъ нсоже ꙁ мене. же мꙋ въ домѹ С 366.4 3. За определителни отношения. За означаване на материала, от който е направено нещо: от врътъпъ ꙇс камене. ꙇдеже хъ пораждаетъ сѧ К 14а 10 Срв. С451.22 ꙁ вънѹ ἔξοϑεν Извън, отвън не раꙁѹмѣате л ѣко вьсѣко еже ꙁ вънѹ въходтъ въ лвка. не можетъ его оскврънт М Мк 7.18 З вънъ ꙁ ἔξω Вън от, извън іꙁведе  вьнъ іꙁ вьс М Мк 8.23 З съвꙙꙁавъше влѣкошꙙ вънъ с клѣт С 146.2 ꙁвѣр ꙁлѣꙁъшꙙ вьнъ  [!] цръкве С 229.19 ꙁ ложеснъ ἐκ μήτρας От майчина утроба, от рождение къ тебѣ прівръженъ есмъ ꙁ ложеꙁнъ [!] СП 21.11 Срв. СЕ62а 20 ꙁ отронꙑ ἐκ παιδιόϑεν От детство, от детска възраст і въпрос съ отца его. колко лѣтъ естъ одънелже се бꙑстъ емѹ. онъ же рее ꙁ отронꙑ М Мк 9.21 З А СК с рѣва матерьнꙗ ἐκ κοιλίας μητρός От майчина утроба, от рождение сѫтъ бо каженц же рѣва мⷬ҇нѣ родшѧ сѧ тако М Мт 19.12 ЗI А СК ꙁ ѫтрь ἔσωϑεν Отвътре вьсѣ с ꙁъла ꙁ ѫтрь сходѧтъ. ꙇ скврънѧтъ лвка М Мк 7.23 З М З А СК У Е СП СС СЕ К С Гр ἐκ ἔξω ἀπό διά παρά ꙁъ ꙁь ꙁꙿ іꙁ їꙁ ꙇꙁ с съ іс їс ꙇс ж іж Нвб из ОА ВА АК НТ Дюв Бот НГер МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА