Исторически речник
же  
же -ꙗже -же местоим относ A. В собствено относителна функция: I. За лица и предмети — който, която, което 1. Въвежда подчинено определително изречение, като пояснява думи, употребени в главното изречение a) При определяемо съществително в главното изречение с тебе бо ꙁꙑдетъ влⷣ҇ка же ѹпасеть люд моѩ ꙁлꙗ М Мт 2.6А, СК всѣко ѹбо дрѣво же не твортъ плода добрааго посѣкамо бꙑватъ М Мт 3.10А  се ѕвѣꙁда ѭже вдѣшѧ на въстоцѣ дѣше (прѣдъ) нм М Мт 2.9А, СК се сть снъ мо ѡ нмже блгоꙁволхъ М Мт 3.17 З А СК вьсѣкъ садъ егоже не сад отцъ мо небскꙑ. ꙇскорентъ сѧ М Мт 15.13 З то же вдш сѫецъ же естъ въ оесе братра твоего. а бръвъна еже естъ въ оесе твоемь не юеш М Лк 6.41 З  погꙑбнетъ немощнꙑ братъ въ твоемъ раꙁѹмѣ. егоже рад хъ ѹмрѣтъ Е 3б 6 напослѣдъкъ дн схъ. гла намъ сномъ. егоже полож. наслѣднка въсѣмъ Е 6а 10 такъ мамъ архере ... стъімъ слѹжтелъ () (ск)н ст(н)ънѣ. ѫже п(о)став бъ а не ловѣкъ Е 24а 17 і въпаде еѧ сѩ вь ѣмѫ ѭже створ СП 7.16 ѹслꙑші гі гласъ моі мьже воꙁъвахъ СП 26.7 блженъ мѫжъ емѹже не въмѣнітъ гь грѣха СП 31.2 положі... вьсѩ кънѩꙁѩ іхъ. їже рѣшѩ да наслѣдімъ себѣ свѣтіло бжіе СП 82.13 лѣта наша ѣко паѹна поѹаахѫ сѩ. дьне лѣтомъ нашімъ. въ ніхъже о҃ лѣтъ СП 89.10 се море велікое пространое. тѹ гаді імъже нѣстъ ісла СП 108.25 прꙁьр гі схе. на с брашъна твоѣ. ꙇ на агнець сь. ꙇ ст . ѣкоже стт ꙇꙁвол агнець. ꙇже прведе авелъ во вꙿсѣсъжагаемаа СЕ 16b 5 дошедꙑ на гробъ. ꙇꙁ негоже въшелъ ес на нбса СЕ 39а 23 вꙿсь грѣхъ ꙇже сътвор. словомь. л дѣломь ... отъпѹст СЕ 57а 6 сътвор  овьѧ. съмꙑслънааго стада ха твоего. егоже ес ꙇꙁбавлъ отъ плѣна СЕ 23а 21 съвлъкъше со мнѣ естънѫѭ твоѭ одеждѭ. еѭже мѧ бѣ ѹкраслъ СЕ 78а 26 се аꙁъ  лѣт. ѩже м ес далъ бже СЕ 83а 1 ꙁбѣгъ съмръті. ѭже гѹбітель наведе на ећюптѣні вьсѧ К 6b 35 бжіѣ же благодѣть ꙇ сіла естъ. ѣже творітъ вьсе К 8а 18 ѣкоже естъ поставілъ день. въ ньже хоштетъ сѫдіт бъ вьсеі ꙁемі правъдоѭ К 11а 4 дхъ стъі. же отъ отꙿца сходтъ С 28.24 нъ бъ. ѡ мѫенц гоже вьꙁлюбсте.  ꙁа н҄егоже съмрьть ꙁволсте С 67.2, 3  нꙑн҄ꙗ тꙑ с г... же ѹслꙑша стъіѧ апостолꙑ С 77.18 не моꙁѣмъ рꙁъ штꙙдѣт ꙁа породѫ ѭже погѹбхомъ С 90.26 небесъскꙑ рѹсалмъ. вь ньже вьселть гъ вьсꙙ надѣѭштꙙѧ на нь С 99.17 тъ ѹбо въшьдъ въ градъ. въ црькъве велкѫѭ. ѭже съꙁъда цѣсарꙿ коньстатнъ. ѹкор  беꙁъьствова ѭ С 214.29 каѭ сѧ вьсеѩ ꙁълобъ. ѭже сꙿтворхъ Р VII 7.26 При определяемо субстантивирано прилагателно. ꙇ прѩсѧ тр десѧт съребрънкъ цѣнѫ цѣненааго. егоже цѣншѧ отъ снъ ꙁлвъ М Мт 27.9 грѧдетъ же крѣпле мене. емѹже нѣсмь достонъ отрѣшт ремене сапогъ его М Лк 3.16 З А СК бра ⷮ҇. мрна гонмъ. ѣже въ съꙁдане себѣ Е 4а 7 еже такъ мамъ архере. еже сѣде о деснѫѫ прѣстола Е 24а 14 агаръ бо естъ снѣ гора. еже въ равї Е 27б 14 да повѣдꙙтъ ѹдеса ба мого. же вдѣшꙙ на пѫт ведѫштї мене С 20.15 отъстѫпте отъ бѣсованꙗ.  отъ прѣльст хъ ꙗко не сѫтъ бꙁ. нъ стъ бъ же мноѭ повѣданъ вамъ С 34.14 съкаж м ѡ ловѣе. же сꙙ творш покааню сѫпротвьнкъ С 361.11 b) При определяемо местоимение или числително в главното изречение b) При определяемо местоимение или числително в главното изречение вьсѣкъ же вьꙁьртъ на женѫ съ похотѭ. юже любꙑ сътвор съ неѭ въ срдц своемъ М Мт 5.28 З А СК ꙇшьдъ же работъ. обрѣте едного отъ клеврѣтъ свохъ. ꙇже бѣ длъженъ емѹ сътомъ пѣнѧꙁъ М Мт 18.28 З А СК вьсего егоже въспросте въ молтвѣ вѣрѹѭще прмете М Мт 21.22 З А СК вьꙁьрѧтъ на нь егоже пробасѧ М Йо 19.37 З А СК нѣстъ бо нътоже тано еже не автъ сѧ. н бꙑстъ потаено. нъ да прдетъ въ авлен М Мк 4.22 З А СК прглас ѹенкꙑ своѩ. ꙇ ꙁбъравъ отъ нхъ дъва на десѧте. ѩже  апостолꙑ нарее М Лк 6.13 З А СК кто же естъ съ о немъже аꙁъ слꙑшѫ таковаа М Лк 9.9 З А СК сѫтъ же ꙇ на многа. ѣже створ с М Йо 21.25 З А СК въсе бо еже не отъ вѣрꙑ грѣхъ естъ Е 4б 3 сътворе нбо  ꙁемл҄ѭ. море  вꙿсе еже естъ сътворено вь нхъ СЕ 61b 12 ꙇ того не можааше ꙁьрѣті. егоже хотѣаше прѣдаті К 5а 5 ніесоже іного ненавідітъ бъ... ѣкоже того іже дръжітъ гнѣвъ К 9а 13 въ наꙙло сътвор богъ небо  ꙁемьѭ  вꙿса ꙗже на н҄ею С 8.25 їсповѣдашꙙ вьса вьсѣмъ же сꙙ сълѹ мъ С 40.2 вдш л...  ꙁемьѭ колка стъ.  вьса ꙗже на н҄е ѹдьна С 87.29 не тъ бо стъ трьпѣлвъ же трѣбован недоматъ. нъ мѣѧ обл С 92.28 дꙿного же тъьѭ оставшꙙ бе ьст... же аб протвѫ болѣꙁн не сътрьпѣвъ. къ ратънꙑмъ ѹбѣже С 93.8 како можетъ съпасъ бꙑт тъ. же бꙑстъ распꙙтъ С 155.16 С несъгласувана употреба на относит. местоимение. ꙇ въꙁвратшѧ сѧ пастꙑр славѧште  хвалѧште ба. о вьсѣхъ еже вдѣшѧ  слꙑшашѧ М Лк 2.20 мꙑ о схъ бѣхомꙿ  о схъ радѹмъ сꙙ. же на ловѣкъ бꙑт спрьва С 37.15 2. При липса на определяема дума в главното изречение въвежда подчинени подложни и допълнителни изречения вѣстъ бо отецъ вашъ хъже трѣбѹете. прѣжде прошенѣ вашего М Мт 6.8 З А СК ꙇже вꙑ премлетъ. мꙙ премлетъ. ꙇ же премл҄етъ мѧ премлетъ посълавъшааго мѧ М Мт 10.40 З А СК то ѹбо хоштете сътворѭ егоже глете цсрѣ юдеска М Мк 15.12 З вьꙁемлеш егоже не положь. ꙇ жьнеш егоже не сѣвъ М Лк 19.21 З А ꙇд ꙁа мъноѭ сотоно съблаꙁнъ м ес. ѣко не мꙑслш ѣже сѫтъ бжѣ  лскаѣ М Мт 16.23 ЗI даждь м мъже ес длъженъ М Мт 18.28 ЗI А СК ꙇ падꙑ на камене семъ съкрѹштъ сѧ. а на немъже падетъ сътъретъ і М Мт 21.44 ЗI ꙇ же на кровѣ да не сълаꙁтъ вьꙁѧт еже естъ въ храмѣ его М Мт 24.17 ЗI А СК древле же повел отърешт м сѧ. ꙇже сѫтъ въ домѹ моемь М Лк 9.61 З А ꙁане егоже ті пораꙁі ті погънашѩ СП 68.27 ꙁане егоже любтъ гъ покаꙁаетъ СЕ 88b 19 еже т бѣхомъ длъжън сътворт. сътворхомъ СЕ 11а 4 добрѣ вѣдѫште. ꙇ помꙑшлѣѭште. еже е въ бжі ꙁаконъ. въпсано К 2а 2 не ꙁнахѫ егоже хотѣахѫ ѩті К 5а 2 да навꙑкнѫтъ ꙗко блаꙁнꙙтъ сꙙ о н҄хъже вѣрѹѭтъ С 31.19  подвꙁаѭ сꙙ не ꙁмѣнт ꙗже прѣжде навꙑкохъ С 126.24 да не бꙑ пршъло нтоже на мꙙ. хъже ꙁвѣштасте С 364.7  насіль сътворшꙙ мѹ. не съконьат же обѣшташꙙ сꙙ С 33.3  нꙑн҄ꙗ же же повелѣ сътворхомъ С 41.23 же бо отълѫвъ сꙙ отъ насъ акꙑ вода раꙁлꙗ сꙙ С 76.30 а же се ѹ цръкъве жтънцѧ сътвортъ да отъвѣштаетъ прѣдъ бгмъ КН След отрицание в главното изречение.  нѣстъ іже ѹкрꙑетъ сѩ топлотꙑ его СП 18.7 ї вь селѣхъ їхъ не бѫді же жіветъ СП 68.26 не бѫді емѹ ꙁастѫпьніка. ні бѫді іже помлѹетъ сротꙑ его СП 108.12 3. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения [за начин, за място, за време] ꙇмъже бо сѫдомъ сѫдте сѫдѧтъ вамъ. ꙇ въ нѭже мѣрѫ (мѣрѫ) мѣрте вьꙁмѣртъ сѧ вамъ М Мт 7.2 З А СК дховьное хѹлене. тъгда же прѣбꙑстъ на немьже бѣ мѣстѣ дъва дьн М Йо 11.6 З А СК вь нюже мѣрѫ мѣрте намѣртъ сꙙ вамъ М Мк 4.24 З бѫдѣте готов. ѣко вь ньже асъ не мьнте снъ лскꙑ прдетъ М Лк 12.40 З А СК II. С притежателно значение — негов, негова, негово; неин, нейна, нейно; техен, тяхна, тяхно; чийто, чиято, чието тъ вꙑ крⷭ҇ттъ дхомъ стъімъ  ѡгнемъ. емѹже лопата въ рѫкѹ го М Мт 3.12 З слꙑшавъш бо жена о немь. еѩже дъшт мѣше дхъ нестъ М Мк 7.25 З прклюшѧ же сѧ едн въ то врѣмѧ повѣдаѭште емѹ о галлехъ. ꙇхъже кръвъ платъ съмѣс съ жрътвам хъ М Лк 13.1 З бѣ же етеръ цсръ мѫжъ. егоже снъ болѣаше въ каперьнаѹмѣ М Йо 4.46 З А бѣ же марѣ помаꙁавъшѣ га мѵроѭ. ꙇ отьръш ноѕѣ власꙑ свом. еѩже братръ ла(ꙁа)рь болѣаше М Йо 11.2 З А СК браⷮ҇. помнте гѹменꙑ вашѧ ... хже въꙁраѫще на сконъане жвотѹ. подобт сѧ вѣрѡѫ Е 33б 9 хже бо вно҇сїтъ сѧ жвотнꙑхъ кръвъ. въ стаѣ ѡ грѣсѣхъ архереѡмъ. схъ тѣлеса съжагаѫтъ внѣ стана Е 34а 3 н сѫтъ рѣі ні словеса іхъже не не слꙑшѩтъ сѩ гласі іхъ СП 18.4 въ ніхъже рѫкѹ беꙁаконенъѣ сѫтъ СП 25.10 ꙇ подажд рабѹ твоемѹ. отъдане семѹ осквръньшюмѹ сѧ. ꙇ въкѹшьшю мѧсъ нестꙑхъ. ꙇхъже въкѹшене отъреклъ ес СЕ 22а 11 ꙁаклнаѭ тѧ... хотѧщмъ нбо  ꙁемлѭ обновт. егоже словеса свѣтъ сѫтъ СЕ 55b 10  многꙑ поѹстшꙙ на мѫжьство обо. хъже бо слово повѣстѭ  слѹхомъ ѹкаꙁаатъ сꙙ С 83.12 непотрѣбьнѹѹмѹ рабѹ вон сте ... гоже господнъ пршедъ на полꙑ прѣсѣетъ С 107.29 с сѫтъ ѹдеса сьмѣренаꙿго  прѣпростааго паула... гоже молтвам прꙙстьнц бѫдѣмъ цѣсарьства небесъскааго С 174.4 с дн на десꙙте страстотръпьц... хъже стъіхъ молтвам. да помлован бѫдемъ вьс С 271.14 С притежателно значение на относителното местоимение и с изпускане на глаголната копула. прдѫ вь весь еже мѧ ћетъсман М Мк 14.32 посъланъ бꙑстъ анћлъ гавьрлъ отъ ба. въ градъ галлескъ. емѹже мѧ наꙁаретъ М Лк 1.26 З ꙇ се бѣ къ въ лмѣ. емѹже мѧ сѵмеонъ М Лк 2.25 З А СК ꙇ се дъва отъ нхъ бѣсте дѫшта въ тъжде день вь весь отъстоѩштѫ стад шесть десѧтъ. отъ ꙇма еже мѧ емаѹсъ М Лк 24.13 З А III. Във форма же въвежда изречение, което пояснява смисъла на цялото предходно изречение — за присъединяване есо раді ѭ ѣстъ. прідъ бо сѧтъ отъ клѧтвꙑ ꙁаконꙿнꙑѩ отѧті. одъ скꙑ. еже і павелъ глетъ К 6b 4 прѣбꙑстъ ѹсоровѣ вьс. нꙿсоже ного рад. нъ ѹбт стааго съ нсѭ же  сътвор С 47.20 же в съчетание с формите съкаꙁатъ сѧ, нарцатъ сѧ, глаголтъ сѧ, съкаꙁамо, нарцамо и под. се употребява след думи от еврейски или гръцки произход за въвеждане на техния превод се дваꙗ въ рѣвѣ прмлтъ.  родтъ снъ  нарекѫтъ мѧ мѹ мьманѹлъ. же стъ скаꙁамо. с нам бъ М Мт 1.23 пршедъше на мѣсто нарцаемое голъгота. еже естъ нарцаемое кранево мѣсто М Мт 27.33 З А СК емъ ꙁа рѫкѫ отроковцѫ гла е. талтакѹмъ. еже естъ съкаꙁаемое. дѣвце тебѣ глѭ въстан М Мк 5.41 З она же рѣсте емѹ равꙿв. еже глетъ сѧ съкаꙁаемо ѹтелю М Йо 1.39 З А ѹмꙑ сѧ въ кѹпѣл слѹамьсцѣ. еже съкаꙁаатъ сѧ посъланъ М Йо 9.7 З А она же гла емѹ. еврескꙑ раввѹн. еже нареетъ сѧ ѹтелю М Йо 20.16А Всъчет. же стъ : т. е., сиреч, именно вьꙁьп с гласомь велемь глѧ. елѡꙇ елѡꙇ лема савахтан. ежестъ бже мо бже мо. въскѫѭ мѧ ес оставлъ М Мт 27.46 една въдовца ѹбога. въвръже дъвѣ лептѣ. еже естъ кодрантъ М Мк 12.42 вон же вѣсѧ са вънѫтрь на дворъ. еже естъ прѣторъ М Мк 15.16 ꙇ нарее ма менѣ. воанръћесъ. еже естъ сна громова М Мк 3.17 З ꙇ гла емѹ ефꙿфата. еже естъ раꙁвръꙁ сѧ М Мк 7.34 З ꙇ шлѣмъ спнью прѩт. ꙇ меь дховънꙑ. еже естъ глъ бже СЕ 94а 10 тъ вь свое памѧт бжсьнѣ съдръжш вꙿсѣхъ дѣлеса.  словеса  мъсл(.) еже естъ кꙿто ꙿто насъ ѹспѣлъ вь вꙿсе жтье свое  сꙿтворлъ. л добро л ꙁъло Р VII 7.18 вьꙁвращаете сѧ вьспѧть еже е(с)тъ на ѩꙁьнаѣ дѣла Р II 2.18 Всъчет. с местоим.  — относителното местоимение е несъгласувано, а  се поставя в падеж, който изисква глаголът, и изпълнява функция на двойно допълнение. се же рее о дсѣ еже хотѣахѫ пріѩті  А Йо 7.39 Всъчет. с местоим. тъ — же  тъ — който и сам прде осфъ отъ арматѣѩ. благообраꙁенъ съвѣтьнкъ. ꙇже  тъ бѣ аѩ цсрствѣ бжѣ М Мк 15.13 З B. Без специално относително значение или със слаба степен на относителност: I. Като неопределително местоимение — който и, който и да е ꙇ въ ньже домъ въндете тѹ прѣбꙑвате М Лк 9.4 З А СК послѹша насъ вь ньже день прꙁовемъ тѧ СЕ 62а 4 въ нъже денъ тѫжѫ пріклоні ко мнѣ ѹхо твое. въ нъже денъ пріꙁовѫ тѩ ѩдро ѹслꙑші мѩ СП 101.3 вовода рее. мѹже хоштеш богѹ тъьѭ жьр С 21.22 Всъчет. с частици и наречия като аще, колжьдо, да и под. — който и; който и да е; някой; всеки, който; каквото и. въ ньже колжъдо градъ л вь весь вьндете. ꙇспꙑтате кто вь немь достонъ естъ М Мт 10.11 З ꙇ же колжъдо не прметъ васъ. н послѹшаатъ словесъ вашхъ ... отътрѧсѣте прахъ отъ ногъ вашхъ М Мт 10.14 З съ клѧтвоѭ ꙁдрее е дат егоже аште въспростъ М Мт 14.7 З  еже аще съвѧжеш на ꙁем. бѫдетъ съвѧꙁано на нбесехъ. ꙇ еже аще раꙁдрѣшш на ꙁем бѫдетъ раꙁдрѣшено на небесехъ М Мт 16.19 З А же аще пѹсттъ женѫ своѭ. раꙁвѣ словесе прѣлюбодѣна. твортъ ѭ прѣлюбꙑ творт М Мт 19.9 ЗI А СК же аще хощетъ въ васъ бꙑт прѣдьн. да бѫдетъ вашъ рабъ М Мт 20.27 ЗI  же колжьдо напотъ едного отъ малꙑхъ схъ. ашѫ стѹденꙑ водꙑ ... не погѹбтъ мьꙁдꙑ своеѩ М Мт 10.42 З А СК ꙇже бо аште сътвортъ волѭ бжѭ. съ братръ мо М Мк 3.35 ꙇ клѧтъ сѧ е. ѣко егоже аште просш дамь т М Мк 6.23 З ꙇ же аште колжъдо метъ і. раꙁбваатъ і  пѣнꙑ тѣшттъ М Мк 9.18 З А СК бѫдетъ емѹ еже аште реетъ М Мк 11.23 З вь ньже домъ въндете колжъдо. пръвѣе глте мръ домѹ семѹ М Лк 10.5 З вь ньже колжъдо градъ въходте ꙇ не премлѭтъ васъ. ꙇшъдъше на распѫтьѣ его рьцѣте М Лк 10.10 З А егоже колжъдо просш ѹ ба дастъ тебѣ бъ М Йо 11.22 З А СК въсѣкъ бо грѣхъ. еже аще сътвортъ лвкъ. кромѣ тѣлесе естъ Е 2б 15 їже аще їсповѣстъ ѣко снъ естъ бж. бъ жветъ въ немъ Е 37а 8 ѹслꙑші нꙑ. во нъже денъ ѣште пріꙁовемъ тѩ СП 19.10 гі бже вꙿсемогъ. тебѣ бѫдѫ аꙁъ сповѣденъ. вꙿсѣхъ мохъ грѣхъ. ꙇ моего лха сътворенѣ сего. еже колжьдо ꙁглахъ СЕ 72а 7 прм сповѣдане раба твоего сего.  еже аще съгрѣш. волеѭ л не волеѭ СЕ 77а 16 скврънѫ отъ плът моеѩ. ѭже колжъдо сътворхъ СЕ 78а 15 отъвѣштавъ старьць рее. же аште мꙙ наѹш. то то сътворѫ С 169.29 II. Като показателно или лично местоимение — ’[и] този, той’ лкъ еднъ прде къ ісѹ. меньмь аръ. же бѣ кънꙙꙁь сънъмшю (!) СК Лк 8.41 ꙗко дъщ ноꙙдаꙗ болѣше емѹ. ꙗко двою на десте лѣтѹ. ꙗже ѹмраше СК Лк 8.42 еднъ же отъ нхъ... хвалѫ емѹ въꙁда. же бѣ тѹ самарѣннъ СК Лк 17.16 шедъ де по обꙑаю въ горѫ елеонъскѫ. по немьже дѫ ѹенц его М Лк 22.39  слово хъ. ѣко ганъгрена жръ обрѧщетъ. отъ нхъже естъ. ѹмне флтъ Е 2а 6 вꙑш ерслмъ свободъ естъ. еже естъ мт въсѣмъ намъ Е 27б 18 цѣсарь събъравъ отъвьсѫдѹ стъіѧ епскѹпꙑ ... пѹст ѧ да сꙙ помолꙙтъ владꙑцѣ хсѹ. да съпоборетъ ꙁа стнънѫѭ  правѫѭ вѣрѫ. же прѣхвальн отьц... юдескꙑѧ ѹбо подобьнꙑѧ ерес отъвръгошꙙ ꙁобрѣтен С 189.2 посѣт внограда своего ...  одъжд . ꙇже насад деснца твоѣ СЕ 100а 3 III. По подражание на гръцки модели — конструкции с член: 1. В съчетание с глаголни форми: a) В съчетание с инфинитив с сѫтъ скврнѧштаа лка. а еже не ѹмъвенам рѫкам ѣст. не скврънтъ лвка М Мт 15.20 З а еже сѣст о деснѫ  о шѫѭ мене нѣстъ мьнѣ сего дат М Мт 20.23 ЗI.Срв. Мк 10.40 М З А СК ꙇ ѹдръжашѧ слово вь себѣ. сътѧꙁаѭште сѧ то естъ еже ꙁ мрътвꙑхъ въскръснѫт М Мк 9.10 З се ѹбо коль добро і коль красьно. еже жт браті въкѹпѣ СП 132.1 нтоже бо сце каꙁтъ жꙁн ловѣьскꙑѧ. ꙗко еже скоро вѣроват глагол҄емꙑмъ се С 305.26 слово въ свꙙтꙑ етврьтъкъ. о прѣданіюдꙑ  о пастѣ.  о ськаꙁан свꙙтꙑхъ танъ.  же не помнат ꙁъла С 405.5 вь дрѣва мѣсто. же вѣдѣт раꙁѹмно добра  ꙁъла С 489.15 не отъвръгъша сꙙ же бꙑт боу С 533.7 вьс кѹпно отдошꙙ отъ ргꙿеѡна нарцамꙑ малꙑ тръгъ. до глагол҄емааго парѳенеѡна. же съ еппомъ  ѳеоноѭ жт С 542.9 b) В съчетание с лични глаголни форми — при изброяване, пред пряка реч или цитати аште л хоштеш въ жвотъ вьнт. съблюд ꙁаповѣд. гла емѹ кꙑѩ. ꙇс же рее емѹ. еже не ѹбьеш. не прѣлюбꙑ сътворш не ѹкрадеш. не лъжесъвѣдѣтель бѫдеш М Мт 19.18 ЗI А подобаатъ да съконьаатъ сѧ о мьнѣ. еже  съ беꙁаконьнкꙑ въмѣн сѧ М Лк 22.37 З сътвор мѹ. съвръшенѣ  ꙗснѣ ꙁглаголат. же помлѹ мꙙ бже по велцѣ млост тво С 562.23 c) В съчетание с причастия ꙇ с такожде сѫтъ. ꙇже на каменънꙑхъ сѣем М Мк 4.16 З се же въ одежд славьнѣ ꙇ пшт сѫште. вь цсрхъ сѫтъ М Лк 7.25 З 2. В съчетание с имена [съществителни] пред предложни конструкции вьсѣкъ грѣхъ  хѹла отъпѹсттъ сѧ ловѣкомъ. а ѣже на дхъ хѹла не отъпѹсттъ лкмъ М Мт 12.32 З А главꙑ еваньгелѣ еже отъ іоана М 133а 1 а съподобьше сѧ вѣкъ тъ ѹлѹт.  вьскрѣшене еже отъ мрътвꙑхъ М Лк 20.35 З ѹмолте же ѣже о мрѣ їлма СП 121.6 дажд емѹ вꙿсѣ прошенѣ. ѣже на спне. ꙇ жвотъ вѣьнꙑ СЕ 6а 2 ѣко бꙑт премлѭщмъ вь б(ъ)д(ро)сть дш ... в(ъ) (дръ)ꙁновене еже кꙿ тебѣ СЕ 11а 22 бесѣдѫ обꙑаі. обьштенье еже на трапѣꙁахъ К 4b 21 ꙇюдѣі же съвѧꙁаѭште агнець ꙁакалахѫ. а ꙇже отъ поганъ. въ плъть ба К 13b 14 сьде ꙇосіфъ. ꙇже отъ аріматі К 14а 16 нъ і въ погребенье его еже отъ мрътвꙑхъ К 14а 28 вдѣт же о н҄хъ свѣтъ С 110.28 3. Пред наречия хотѧште мнѫт отъ сѫдѹ къ вамъ не въꙁмагаѭтъ. н же отъ тѫдѫ къ намъ прѣходѧтъ М Лк 16.26 З А СК сънідѣмъ да ѹвѣмъ і таінꙑ. ѩже тѹ К 13а 14 IV. Като наречие — отъ нхъже — откакто  польꙁѫ прмахѫ. оть н҄хъже вдѣахѫ го. въ въꙁдръжанї.  алъбѣ.  сьмѣрен велцѣ прѣбꙑваѭшта С 548.28 мьже обраꙁомь — както імьже обраꙁомъ жѩдаетъ еленъ на стоънкꙑ водьнꙑѩ. тако желаетъ дша моѣ къ тебѣ бже СП 41.2 М З А СК О Н У Е СП СС СЕ К С Р ЗЛ Х АН В КН Гр ὅς ὅστις ὅσπερ ὅσος οἷος ὁ їже іже ꙇже жь жето Нвб ажит, ажата, ажото диал ДА иже остар РБЕ