Исторически речник
ере  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
ерѣ, ереерѣꙗ, ереꙗ, ерѣа, ереаерѣю, ерею, ерѣов, ереов, ерѣв, ерев, ерѣев, ерееверѣ, ереерѣꙗ, ереꙗ, ерѣа, ереаерѣемь, ереемь, ерѣмь, еремь, ерѣомь, ереомь, ерѣемъ, ереемъ, ерѣмъ, еремъ, ерѣомъ, ереомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
ерѣ, ереерѣю, ереюерѣ, ереерѣ, ереерѣемъ, ереемъ, ерѣмъ, еремъ, ерѣомъ, ереомъ, ерѣемь, ереемь, ерѣмь, еремь, ерѣомь, ереомьерѣѩ, ереѩ, ерѣѧ, ереѧ, ерѣѫ, ереѫ, ерѣе, ерее
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
ерѣ, ереерѣхъ, ерехъ, ерѣхь, ерехьерѣꙗ, ереꙗ, ерѣа, ереаерѣю, ереюерѣема, ереема, ерѣма, ерема, ерѣома, ереома
ере -ꙗ м Свещеник, иерей ꙇ хлѣбꙑ прѣдъложенѣ сънѣстъ. ꙇхъже не достоѣше ѣст тькмо ереомъ М Мк 2.26 З А СК бꙑстъ въ дьн рода ... ꙇере еднъ менемъ ꙁахарѣ. отъ ефмѣрѩ авнѣнѧ М Лк 1.5 З А въ соботꙑ ере въ църкве соботꙑ скврънѧтъ  неповньн сѫтъ М Мт 12.5 З шедъ покажі сѧ ереов  прнес о оштен своемь М Лк 5.14 З посълашѧ ꙇюдѣ отъ ꙇлма. ꙇереѩ ꙇ левьћтꙑ З Йо 1.19А тꙑ ес іерѣі вь вѣкъ по інѹ мельхꙇседековѹ СП 109.4 мос  аронъ въ ꙇерѣꙇхъ его СП 98.6 ꙇ глⷮ҇е ерѣ надъ нмь молтвѫ сⷿ҇ СЕ 72а 4 ꙇ прметъ отъ него пръвѣе рѣ. [погр. вм. ерѣ, Нахтигал, с. 46, бел. под линия]  петъ прѣдъ вꙿсѣм СЕ 20а 24 къде цѣсаре. ꙇ ерѣꙇ ꙇ сѫдьѩ осѫжденꙑѧ К 12b 14 въ пръвѫѫ скнѫ. вꙑнѫ въхождахѫ ере слѹжбꙑ съдѣваѫще Е 29а 13 два реа. анна  каꙗфа С 450.16 М З А СК Е СП СЕ К С От гр ἱερεύς Превежда и гр. ἀρχιερεύς ерѣ рѣ ре ере ре ерѣ рѣ Нвб иерей църк ОА Бот МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР йерей църк АР РБЕ