Исторически речник
долъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
долъ, дольдоладолѹ, доловдолъ, дольдоладоломь, доломъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
долѣдоледол, доловедолъ, доль, доловъ, доловьдоломъ, доломь, доловомъ, доловомьдолꙑ, доловꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
долꙑ, доловꙑ, долъмдолѣхъ, долѣхь, долохъ, долохь, доловохъ, доловохьдоладолѹдолома
долъ -а м Идол (статуя, статуетка, предмет), почитан като езическо божество. ꙇдол ѩꙁкъ съребрьн ꙇ ꙁл҇аⷮ дѣла рѫкъ ль. ѹста ꙇмѫтъ ꙇ не проглѭтъ. ѡ ꙇмѫтъ ꙇ не вдѩтъ СП 134.15—16 Срв. СП113.12 да постꙑдѩтъ сѩ вьсꙇ кланѣѭштеꙇ сѩ ꙇстѹканꙑмъ. хвалѩштеꙇ сѩ о ꙇдолѣхъ своꙇхъ СП 96.7 дне(с) долъ невдмꙑ крꙑетъ сѧ СЕ 2b 13 н сам цї сътворшꙙ долꙑ оть н҄еꙙ С 485.12 азъ же мьнѭ, пае же рещи вѣроуѭ, ꙗко гнѣваѭтъ сѧ на нꙑ и мрьтвьци, аще слꙑшѧтъ, ꙗкоже и капища, же сѫтъ идола, мрьтвьцѧ зовемъ ЙЕ Шест. 162d-163a ҆долы рекⸯше кап (капща) събваю҆ще ХрГС 486b25 же бо вѣдѣти б͠а. и неродити о идолѣхъ. ѿ тоудоу наѧтъкъ бꙑсть КП Учит. 25c пото ѹбо ꙁа нераꙁѹмѣне ждовьское. ꙗко благодаⷮ премлюще ѿ бга. долѣⷯ  бѣсѣⷯ прмѣшающеⷭ.  пакы ꙁа то мѹм Пс. Кес. 220/218 а́ дрꙋ́гые ѿ голѣмь страⷯ, и ѿмѣ́тахa се ѿ ха.́ и покла́нѣха се на и́долете Тр. дам. 270 идоломъ слѹжѧ Този, който се кланя, почита, служи на идоли. и ѡ͗стави своа̀ всѣ• и͗ въсели сѧ въ земѧ тѹ́жⷣѫ, и͗ въ ѧ͗зьікъ и͗доломъ слѹжѫ Дор. 220а Защо́ има́лⸯ си ты́ гра́де Іерⷭ҇ли́ме дъ́щи Сïѡ́нова, нѣ́кога ца́ра мана́ссïа, ами́ бѣ́ше безако́нникь и и́долꙋ слꙋ́жаше Тр. дам. 347 Образ. а͗сире́ѫ͗ же, страстнаа помьішлениа, възмѫщаѫща и͗ мѧтѫща ѹмъ• и͗ и͗спльнѣѫ͗ща его, и͗долъ неистьіхъ• и͗ приводѧща є͗го нѫжⷣеѫ и͗ не хотѧща, въ дѣи͗ство грѣха Дор. 273а СП СЕ С ЙЕ Шест. ХрГС КП Учит. Пс. Кес. Тр. дам. Дор. От гр εἴδωλον ꙇдолъ Нвб идол ОА ВА АК Бот НГер МлБТР ЕтМл БТР РБЕ АР