Исторически речник
де
де
нареч
1.
Като съюз в подчинени определителни изречения, които се отнасят към съществителни, означаващи място: където
се мѣсто де бѣ положенъ
М
Мк 16.6
ꙇ самъ с несꙑ крстъ. ꙇꙁде же въ нарцамое кранево мѣсто ... ꙇде ꙇ пропѧсѧ
З
Йо 19.18
сі въ віѳан бꙑшѧ. об онъ полъ ердана. де бѣ оⷩа крстѧ
А
Йо 1.28
2.
Като съюз в подчинени обстоятелствени изречения за място: където
марѣ же ѣко прде де бѣ съ. вдѣвъш паде емѹ на ногѹ
М
Йо 11.32
3.
Като съюз понеже, тъй като, щом като
горе вамъ кънжънц фарсѣ. ꙇ лцемѣр. ꙇде есте ѣко гроб не вѣдом
М
Лк 11.44
рее же марѣ къ анћлѹ. како бѫдетъ се де мѫжа не ꙁнаѭ
М
Лк 1.34 А,
СК
ꙇ реетъ емѹ дрѹже даждъ м въ ꙁамъ тр хлѣбꙑ. ꙇде дрѹгъ м прде съ пѫт къ мьнѣ. ꙇ не мамъ есо положт прѣдъ нмь
М
Лк 11.6
А
СК
даждъ намъ помощъ отъ пеалі. іде сѹетьно с҃нⷫье лско
СП
107.13
гі ... въ нъже денъ пріꙁовѫ тѩ. ѩдро ѹслꙑші мѩ. де еꙁѫ ѣко дꙑмъ дьні моі
СП
101.4
ѹслꙑшѫ ьто реетъ о мнѣ гь бъ. їде реетъ міръ на люд своѩ ї на прѣподобьнꙑѩ своѩ
СП
84.9
вьсъ денъ поношаахѫ м враѕ моі. хвалѩщ сѩ мноѭ. клънѣахѫ сѩ. де попелъ ѣко хлѣбъ ѣсъ. пітье мое съ плаемъ растварѣахъ
СП
101.9
де ѹбо
μέντοιγε
Наистина, действително
обае въсѹе въсѣка сѹета. въсѣкъ лвкъ жвꙑї. їде ѹбо обраꙁомъ ходітъ лвкъ
СП
38.7
Изч
М
З
А
СК
СП
Гр
ὅπου
ἐπεί
ἐπειδή
ὅτι
ꙇде
їде
Нвб
Ø