Исторически речник
ꙁѣло  
ꙁѣло нареч 1. Много, твърде много ꙇ слꙑшавъше ѹенц падѫ нц.  ѹбоѣшѧ сѧ ѕѣло М Мт 17.6 А. Срв.Мт 27.54 М А СК ѣко бъ велеі  хваленъ ѕѣло. страшенъ естъ надо вьсѣмі бгꙑ СП 95.4 ꙁѣло ркахъ отъ въꙁдꙑханѣ срца моего СЕ 76а 20 въ ꙇстнѫ ѹбо ꙁѣло въ істінѫ людье поѹішѧ сѧ тъштетънꙑмъ ꙇ сѹетънꙑмъ К 12b 18 Срв. С448.15 да то тѹ. аште  ꙁѣло манї жладьба. нь нколже тебе не распꙙ. ꙗкоже  хрстоса ждове С 422.13 Добре, много добре, отлично. ловѣкъ бѣ ѹенкъ сотоннъ навꙑкъ ꙁѣло хꙑтрость вльшебънѫѭ С 7.16 вѣждъ ꙁѣло ꙗко можетъ господь въ пѹстꙑн҄ ѹготоват трепеꙁѫ С 291.23 2. В съчет. с прил. или нареч. за усилване на значението му — в много висока степен ꙇ бѣ раꙁрѹшене еѩ веле ѕѣло М Мт 7.27 З А СК сърѣте  дъва бѣсъна отъ жал ꙇсходѧща лютѣ ѕѣло М Мт 8.28 З А СК въꙁвратѩтъ сѩ  ѹстꙑдѩтъ сѩ ѕѣло вьскорѣ СП 6.11 нъ вьсѣ ѹбо добра сѫтъ. і ꙁѣло дбра К 10а 7  постгошꙙ  далее ꙁѣло С 44.18 ꙁѣло добрѣ доброродьнѣ смъ. ꙗко не пожръхъ С 106.29 тѣм обѣштан побѣждена жена. детъ к н҄емѹ. поꙁдѣ ꙁѣло ноштѭ С 515.8 пае ꙁѣло, ꙁѣло пае πολλῷ μᾶλλον, σφοδρότερον Много силно, много повече; най–вече онъ же пае ѕѣло въпѣше глѧ М Лк 18.39 З о дѣвцахъ же о млост своствьнѣ. же мѣнемъ глагол҄етъ.  ꙁѣло пае о прьвѣ прть С 370.21 ꙁѣло ꙁа ѹтра λίαν πρωΐ Рано сутринта ꙇ ѕѣло ꙁа ѹтра вь еднѫ соботъ. прдѫ на гробъ М Мк 16.2 З А вееръ ꙁѣло Късно вечерта прде вееръ ꙁѣло сълъ пѹштенꙿ отъ того троконꙿда С 561.20 тъгда ꙁѣло αὐτίκα μάλα Веднага кажетъ же не мало врѣмꙙ бѫдѫште пакꙑ. же посрѣдѹ ѹенкꙑ отъводꙙ же аꙗт. тъгда ꙁѣло ꙗвт сꙙ цѣсарьствѹ го С 372.10 до ꙁѣла ἕως σφόδρα Извънредно много, съвсем не остав мене до ѕѣла СП 118.8 ї не отъїм отъ ѹстъ моїхъ словесе їстіньна до ѕѣла СП 118.43 ꙁѣло рано ὄρϑρου βαϑέως Много рано, на разсъмване вь еднѫ же соботѫ ѕѣло рано. прдѫ на гробъ М Лк 24.1 З А ꙁѣло въꙁскат [опꙑтат] πολυπραγμονέω Потърся усърдно, издиря хвал҄ѫ вьлѣꙁъшаго. а не ꙁѣло вьꙁштѫ вьходѹ обраꙁа С 501.23 вѣрѹѭ г  не ште себе мого владꙑко ꙁѣло опꙑтаѭ  вѣрѹѭ. не ште твого цѣсарьствꙗ словомъ отꙙжѫ С 504.21—22 ѹтро пробрѣꙁгѹ ꙁѣло πρωῒ ἔννυχα λίαν Съвсем призори, на зазоряване, още по тъмно ꙇ ютро пробрѣꙁгѹ ѕѣло. въставъ ꙁде съ  де въ пѹсто мѣсто М Мк 1.35 З ꙁѣло прославт προμνημονεύω Възвелича, прославя  вьсѣмꙿ мꙙ савнѹ нарцаѭштемъ. прославвꙿше. не хѹдо вьꙁскан бꙑстъ отъ беꙁаконънꙑхъ мже ꙁѣло мѫжа прославшꙙ С 145.18 ꙁѣло стньнѣ ἀκριβῶς Достоверно, точно съответстващо на истината  вьсе спрьва дож  до коньца. ꙁѣло стньнѣ слꙑшавꙑ  вдѣвъ. потъшта сꙙ съ вьсѣкоѭ тврьдостѭ съпсат С 271.25—26 вꙑсокъ ꙁѣло ὑψηλότατος Извънредно висок, много висок мѣсто вь н҄емъже ꙁатворлъ сꙙ стъ стꙑ старцъ. брѣгъ матъ всокъ ꙁѣло С 300.1 велкъ ꙁѣло παμμεγέστατος Прекомерно, извънредно голям ꙁвѣстт же мѹ хотꙙ малꙑ ѹбоꙗвъша сꙙ. страха вдома пѹст льва велка ꙁѣло С 292.22 М З А СК Б Е СП СЕ К С МЛ Гр σφόδρα ἕως σφόδρα σφοδρῶς σφοδρότερον λίαν μάλα πολύ ὅλως ἀκριβῶς ἰσχυρῶς πάνυ ὄντως πάντως καϑ᾿ ὑπερβολήν δεινῶς ἐπὶ πολύ τὰ μέγιστα λιπαρῶν [вар. ἀναιδῶς] ἐπαξίως ἱκανῶς ἀσφαλῶς μέγας ꙃѣло ѕѣло ꙃало Нвб Ø