Исторически речник
ꙁьрѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ꙁьрѣтꙁьрѭ, ꙁьрѧ, ꙁьрюꙁьршꙁьртъ, ꙁьрть, ꙁьртꙁьрмъ, ꙁьрмь, ꙁьрм, ꙁьрмоꙁьрте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ꙁьрѧтъ, ꙁьрѧть, ꙁьрѧтꙁьрвѣꙁьртаꙁьртеꙁьрꙁьр
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ꙁьрмъ, ꙁьрмь, ꙁьрмꙁьртеꙁьрвѣꙁьртаꙁьрѣхъ, ꙁьрѣхь, ꙁьрѣхꙁьрѣ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ꙁьрѣꙁьрѣхомъ, ꙁьрѣхомь, ꙁьрѣхом, ꙁьрѣхмꙑꙁьрѣстеꙁьрѣшѧ, ꙁьрѣшѫ, ꙁьрѣша, ꙁьрѣше, ꙁьрѣхѫꙁьрѣховѣꙁьрѣста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ꙁьрѣстеꙁьрѣахъ, ꙁьрѣхъ, ꙁьрѧахъ, ꙁьрѧхъ, ꙁьрѣахь, ꙁьрѣхь, ꙁьрѧахь, ꙁьрѧхь, ꙁьрѣах, ꙁьрѣх, ꙁьрѧах, ꙁьрѧхꙁьрѣаше, ꙁьрѣше, ꙁьрѧаше, ꙁьрѧшеꙁьрѣаше, ꙁьрѣше, ꙁьрѧаше, ꙁьрѧшеꙁьрѣахомъ, ꙁьрѣхомъ, ꙁьрѧахомъ, ꙁьрѧхомъ, ꙁьрѣахомь, ꙁьрѣхомь, ꙁьрѧахомь, ꙁьрѧхомь, ꙁьрѣахом, ꙁьрѣхом, ꙁьрѧахом, ꙁьрѧхомꙁьрѣашете, ꙁьрѣшете, ꙁьрѣасте, ꙁьрѣсте, ꙁьрѧасте, ꙁьрѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ꙁьрѣахѫ, ꙁьрѣхѫ, ꙁьрѣахѹ, ꙁьрѣхѹ, ꙁьрѧахѹ, ꙁьрѧхѹꙁьрѣаховѣ, ꙁьрѣховѣ, ꙁьрѧаховѣ, ꙁьрѧховѣꙁьрѣашета, ꙁьрѣшета, ꙁьрѣаста, ꙁьрѣста, ꙁьрѧаста, ꙁьрѧстаꙁьрѣашете, ꙁьрѣшете, ꙁьрѣасте, ꙁьрѣсте, ꙁьрѧасте, ꙁьрѧсте
ꙁьрѣт -ꙁьрѭ -ꙁьрш несв 1. Възприемам чрез зрението си, виждам, гледам слѹхомь ѹслꙑште  не мате раꙁѹмѣт. ꙇ ꙁьрѧще ѹꙁьрте  не мате вдѣт М Мт 13.14 З ꙇ вьꙁьрѣвъ глааше. ꙁьрѭ ловѣкъ ѣко дрѣво вждѫ ходѧштѧ М Мк 8.24 ѩсѩ мѩ беꙁаконнъѣ моѣ  не въꙁмогъ ꙁърѣті СП 39.13 не могꙑ свѣтлѡсть  красѡтѫ ѻнѣⷯ съ дръꙁновленїеⷨ ꙁрѣт Петк. 79r.15. 2. Следя с поглед, вглеждам се, взирам се марѣ же магдалн. ꙇ марѣ осова. ꙁьрѣашете къде  палагаахѫ М Мк 15.47 З А еръданъ вь(ꙁ)врат сѧ вьспѧть. ꙁьрѧ стааго дха СЕ 3а 19  ꙁьрꙙ свѣта же о нхъ ... вдѣ вѣньцꙙ съходꙙштꙙ на главꙑ стꙑхъ С 78.8 оні же прблжвъше сꙙ прлежьнѣ ꙁьрѣхѫ къ н҄емѹ С 34.19—20 оба ꙁьрѣста на въстокъ С 141.13 3. Прен. Наблюдавам, съзерцавам сего раді  колюбець гъ ꙁьрѧ дръꙁост ѹенѧ съмѫштааше сѧ К 3b 30 едіного просіхъ отъ гѣ ... да ꙁърѫ. красотꙑ гнѩ СП 26.4  рабѫ твоѭ сѭ въсхотѣвъшѭѭ ... на твоѭ благость ꙁьрѣт. прм нашествѣ стааго дха СЕ 81а 5  тако кротъкъ бѣаше  сьмѣренъ срьдцемь. ꙗкоже двт сѧ вьсѣмъ. ꙁърꙙштмъ го С 544.30—545.1 Вземам под внимание, обръщам внимание на нещо.  не рождаахѫ въ сѫботѫ то творꙙште ... нъ на дꙿно тъьѭ ꙁьрѣахѫ на сво пронꙑрьство С 444.7 же мамъ ꙁдрешт не на благодѣт ꙁьрꙙ глагол҄ѫ. нъ ꙗкоже стъ стна С 71.9 4. В повел. Внимавай, гледай ꙁьр ѹже лклюбьствьѣ гнѣ К 5а 22 ꙁьр ѹбо даѭщааго тебѣ власть. обладанью.  апостолѹ велѧщю т СЕ 82b 1 ꙁьр да не пакꙑ въꙁдѫштѹ м сь пльтѭ С 506.4 ꙁьр бо колко тъгда ꙁведе отъ юднꙑ дѹшꙙ. бесѣдован обꙑа С 411.27 ꙁьрѣт на лце βλέπω εἰς πρόσωπον, λαμβάνω πρόσωπον Лицеприятствам, пристрастен съм ѹтелю вѣмь ѣко право глеш. ꙇ ѹш. ꙇ не на лца ꙁърш. нъ вꙑстнѫ пѫт бжю ѹш М Лк 20.21 З ѹтелю. вѣмь ѣко стненъ ес ꙇ не родш н о комьже. не ꙁьрш бо на лце лвкомъ. нъ вꙑстнѫ пѫт бжю ѹш М Мк 12.14 З ꙁьрѧще Като същ. м. мн. Тези, които гледат ꙗко аще вжⷣѹ єпїскѡпа  грѣхь твореща, пѡрфїрою того покрꙑт ꙁволлꙿ бꙑⷯ, ꙁа єже не дат прѣтꙑканїа ꙁрещїмь Конст. 431v.24. М З А СК СП СЕ К С Гр βλέπω ϑεωρέω ἀτενίζω ἐνοπτρίζομαι ὁράω ὑφοράω ἀποβλέπω προσέχω συμπάρειμι [εἶναι] τίκτω ꙁърѣт Нвб зра, зря ОА ВА МлБТР РБЕ ЕтБАН