Исторически речник
ꙁълѣ  
ꙁълѣ нареч 1. Недобре, не както трябва, зле аште ꙁьлѣ глахъ сьвѣдѣтел҄ьствѹ ꙇ о ꙁьлѣ А Йо 18.23 СК аште бꙑ добрѣ ꙁскалъ. не бꙑ тако ꙁьлѣ протлъковалъ С 512.14 По лош, неприятен начин, зле. глаголашꙙ мѹ вльсв. не погѹб ꙁьлѣ дѹшꙙ своѧ С 265.26 да еже добрѣ ꙁабъвꙿше пакꙶ ꙁълѣ помнает(..) Р II 4.4 отроц благоьстьно слѹжꙙтъ хвалѫ. а нест жьрьц ꙁьлѣ гнѣваѭтъ сꙙ С 324.7 Маѯїмїанꙿ же галерїе,  ть̏ ꙁлѣ раꙁврат жтїе Конст. 427v.7. 2. Лошо, тежко, зле дъшт моѣ ꙁълѣ бѣсънѹетъ сѧ М Мт 15.22 З сътънкѹ же етерѹ рабъ болѧ ꙁълѣ ѹмрааше М Лк 7.2 З А творѧштеꙇ бо ꙁъло. ті сѫтъ страждѫштеі ꙁьлѣ К 3b 11 По мъчителен, жесток начин, зле. вовода рее хоштеш ѹбо ꙁьлѣ ѹмрѣт С 153.17 аште л н то ꙁьлѣ ва погꙋбьѭ С 181.9 непрѣподобьне ꙿто брата мого ꙁьлѣ мѫш С 13.10 ꙁъло ꙁълѣ, ꙁълѣ ꙁълѹ κακὴν κακῶς, κακεγκάκως Много зле, много лошо, много мъчително прстѫпвъ пожьр богомъ. аште л н. то ꙁьло ꙁълѣ погѹбьѭ ва С 12.14 тꙑ же ꙁълоꙁьлѣ въплаеш. ꙗко не въсхотѣ ѹвѣдѣт стннаго ба С 115.23—24  ꙁаповѣдь пѹст ꙗкоже не сповѣдаѭштѹѹмѹ оца  сна  стааго дха. ꙁьлѣ ꙁълѹ жꙁнь погѹбт С 539.19 М З А СК К С Р Гр κακῶς ἀϑλίως δυσσεβῶς ταλαιπώρως ὠμῶς [τῷ] κακῷ τὰ ἔσχατα κακὴν κακῶς καλῶς ꙁьлѣ Нвб зле ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА зля диал ДА