Исторически речник
ꙁълодѣ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
ꙁълодѣꙁълодѣꙗ, ꙁълодѣаꙁълодѣюꙁълодѣꙁълодѣꙗ, ꙁълодѣаꙁълодѣмь, ꙁълодѣемь, ꙁълодѣмъ, ꙁълодѣемъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
ꙁълодѣꙁълодѣюꙁълодѣꙁълодѣꙁълодѣмъ, ꙁълодѣемъ, ꙁълодѣмь, ꙁълодѣемьꙁълодѣѩ, ꙁълодѣѧ, ꙁълодѣѫ, ꙁълодѣе
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
ꙁълодѣꙁълодѣхъ, ꙁълодѣхьꙁълодѣꙗ, ꙁълодѣаꙁълодѣюꙁълодѣма, ꙁълодѣема
ꙁълодѣ -ꙗ м 1. Разбойник, престъпник, злодей ꙇ егда прдѫ на мѣсто нарцаемое кранево. тѹ пропѧсѧ . ꙇ ꙁълодѣа ового ѹбо о деснѫѭ. а дрѹгааго о шѫѭѫ М Лк 23.33 З А СК еднъ же отъ обѣшенѹю ꙁълодѣѭ хѹлѣаше  глѧ. аште тꙑ ес хъ спсѧ самъ  нꙑ М Лк 23.39 З А СК (в) немже ꙁлос(траждѫ) (...) ѣко ꙁлодѣ. нѫ сло(во бж)е не (вѧже)тъ сѧ Е 1а 13 отъвѣшташꙙ мѹ ждове. ашт сь не бꙑлъ ꙁълодѣ. то не бꙑхомꙑ т го прѣдал С 433.1 2. Злосторник, пакостник смꙿже бꙑвꙿшемъ. въста ꙁълодѣ на крьстꙗнꙑ.  вꙿсꙙ воѧ своѧ ѹстровъ. на дрѹго лѣто на вьꙁлюбьнꙑ градъ ... прде поплѣнт го хотꙙ С 56.12 сконьнꙑ же вѣрьнꙑхъ родѹ. ꙁълодѣ ꙁавдꙙ дꙗволъ.  на тꙑѧ въплъ. вѣрѹѭштꙙ мѹ ждовꙑ  елнꙑ С 538.20 старꙑ ꙁълодѣ ἀρχέκακος За сатаната — главният злодей, началникът на злото старааго ꙁълодѣа ꙇ глѫбнънааго ꙁмѣ б(о)гомѫдрꙑмь хѫдожьствомь ѹловль СЕ 63b 10 М З А СК Е СЕ С Калка от гр [ὁ] κακοῦργος [ὁ] κακοποιός Превежда и гр. ὁ ἀνοσιουργός, [ὁ] ἐναντίος, ἀλιτήριος, [ὁ] κακὸν ποιῶν ꙁлодѣ Нвб злодей ОА ВА ЕтМл МлБТР РБЕ ЕтБАН БТР Срв злодейка РБЕ ДА злодеец диал Дюв НГер РБЕ злодейник остар ВА РБЕ