Исторически речник
ꙁнат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ꙁнатꙁнаѭ, ꙁнаѫ, ꙁнаѧ, ꙁнаюꙁнаш, ꙁнаеш, ꙁнаашꙁнатъ, ꙁнаетъ, ꙁнаатъ, ꙁнать, ꙁнаеть, ꙁнаать, ꙁнат, ꙁнает, ꙁнаатꙁнамъ, ꙁнаемъ, ꙁнаамъ, ꙁнамь, ꙁнаемь, ꙁнаамь, ꙁнам, ꙁнаем, ꙁнаам, ꙁнамо, ꙁнаемо, ꙁнаамоꙁнате, ꙁнаете, ꙁнаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ꙁнаѭтъ, ꙁнаѫтъ, ꙁнаѧтъ, ꙁнаютъ, ꙁнаѭть, ꙁнаѫть, ꙁнаѧть, ꙁнають, ꙁнаѭт, ꙁнаѫт, ꙁнаѧт, ꙁнаютꙁнавѣ, ꙁнаевѣ, ꙁнаавѣꙁната, ꙁнаета, ꙁнаатаꙁнате, ꙁнаете, ꙁнаатеꙁнаꙁна
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ꙁнамъ, ꙁнамь, ꙁнамꙁнатеꙁнавѣꙁнатаꙁнахъ, ꙁнахь, ꙁнахꙁна
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ꙁнаꙁнахомъ, ꙁнахомь, ꙁнахом, ꙁнахмꙑꙁнастеꙁнашѧ, ꙁнашѫ, ꙁнаша, ꙁнаше, ꙁнахѫꙁнаховѣꙁнаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ꙁнастеꙁнаахъ, ꙁнаꙗхъ, ꙁнаахь, ꙁнаꙗхь, ꙁнаах, ꙁнаꙗхꙁнаааше, ꙁнаꙗшеꙁнааше, ꙁнаꙗшеꙁнаахомъ, ꙁнаꙗхомъ, ꙁнаахомь, ꙁнаꙗхомь, ꙁнаахом, ꙁнаꙗхомꙁнаашете, ꙁнаꙗшете, ꙁнаасте, ꙁнаꙗсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ꙁнаахѫ, ꙁнаꙗхѫ, ꙁнаахѹ, ꙁнаꙗхѹꙁнааховѣ, ꙁнаꙗховѣꙁнаашета, ꙁнаꙗшета, ꙁнааста, ꙁнаꙗстаꙁнаашете, ꙁнаꙗшете, ꙁнааста, ꙁнаꙗста
ꙁнат -ꙁнаѭ -ꙁнаш несв 1. Зная, познавам не сь л естъ с. снъ осфовъ. емѹже мꙑ ꙁнаемъ отца  матерь М Йо 6.42 З А ꙇ пакꙑ отъвръже сѧ съ клѧтвоѭ. ѣко не ꙁнаѭ лвка М Мт 26.72 З, А, СК. Срв.Мт 26.74 М З А СК отъ агодꙑ бо дрѣво ꙁнаетъ сѧ СК Мт 12.33 егоже не ꙁна ѹслꙑша СП 80.6 ї бꙑстъ гъ прібѣжще ѹбогомѹ. помощьнкъ въ благо врѣмѩ вь пеалехъ да ѹпъваѭтъ на тѩ ꙁнаѭщімѩ твое СП 9.11 ꙁнанъ Познат, известен дарꙑ л даш остаѭштꙙѧ. славѫ л остаѭштѫѭ. цѣсарев л творш ꙁнана. нъ отъ стовааго цра отъводш С 87.22 2. Разбирам, съзнавам, зная наїпае омъ мѩ отъ беꙁаконеньѣ моего. ї отъ грѣха моего ості мѩ. ѣко беꙁаконнь мое аꙁъ ꙁнаѭ. ї грѣхъ моі прѣдъ мноѭ естъ вꙑнѫ СП 50.5 3. Влизам в полово сношение рее же марѣ къ анћлѹ. како бѫдетъ се де мѫжа не ꙁнаѭ М Лк 1.34 З А СК  не ꙁнааше еѩ. дондеже роді снъ сво пръвѣнець.  нарее мѧ емѹ съ А Мт 1.25 СК Б  агг҄елъ отъвѣшта. се то т стъ двно  мѫжа не ꙁнаш.  родш гоже глагол҄ѫ С 237.15 4. Обикн. с отрицание — признавам, зачитам, почитам не прільпе мьнѣ сръдъце како. ѹкланѣѭштаа мене ꙁълаго не ꙁнахъ СП 100.4 пролѣі гнѣвъ твоі на ѩꙁꙑкꙑ не ꙁнаѭштѩ тебе СП 78.6 ꙁ ѫтробꙑ матере моѧ кръстꙗнъ смъ.  ного ба не ꙁнаѭ раꙁвѣ га мого їс хса С 117.29 Подчинявам се. не сьвѣштаѭ сꙙ къ сѹтнѣ тво вѣрѣ. не ꙁнаѭ твоѧ беꙁаконнꙑѧ повѣд С 510.12 ꙗкоже н пастѹха ꙁнат н їного нкогоже мловат. нъ вьсꙙ сълѹаѭштꙙѧ сꙙ гѹбт С 565.16 не ꙁнат ἀγνοέω Не зная сце бо стъ ꙁълꙑ корень ть. бѣса лютѣ. ѹвꙙꙁъшꙙѧ вьꙁвѣщаѧ дѹшꙙ.  твортъ вьсего не ꙁнат  себе  блжьнꙙѧ С 411.25 даждъ м сего странꙿнааго. мѹже отьца не ꙁнамъ странꙿн С 454.26 ꙁнаемъ Като прил. Познат, известен, знаен Помѣн, господ,  въсѧ, ѫже прѣставѡт нас ѡтцѧ  братїѫ нашѧ, сърѡднкꙑ  дрѹгꙑ, ꙁнаемꙑѧ  невѣдомꙑѫ МИнд.1-2 347.14. ꙁнат сѧ М З А СК Б СП СЕ К С Р Гр γιγνώσκω ἐπιγιγνώσκω γνωρίζω οἶδα φαίνομαι Нвб зная ОА ВА Дюв НГер МлБТР БТР АР РБЕ ДА знам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР РБЕ ЕтБАН ДА знаям диал Дюв Срв Знаел ЛИ Знаенов ФИ Знайников ФИ СтИл,РЛФИ