Исторически речник
ꙁнамень  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
ꙁнамен, ꙁнаменьꙁнаменꙗ, ꙁнамена, ꙁнаменьꙗꙁнаменю, ꙁнаменѹ, ꙁнаменьюꙁнаменмь, ꙁнаменьмь, ꙁнаменмъ, ꙁнаменьмъ, ꙁнаменмь, ꙁнаменмъꙁнамен, ꙁнамень, ꙁнаменꙁнаменꙗ, ꙁнамена, ꙁнаменьꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
ꙁнамен, ꙁнамень, ꙁнаменеꙁнаменмъ, ꙁнаменьмъ, ꙁнаменмь, ꙁнаменьмь, ꙁнаменмъ, ꙁнаменмь, ꙁнаменомъ, ꙁнаменамъꙁнамен, ꙁнамень, ꙁнамен, ꙁнаменмꙁнаменхъ, ꙁнаменьхъ, ꙁнаменхь, ꙁнаменьхь, ꙁнаменхъ, ꙁнаменхьꙁнамен, ꙁнаменьꙁнаменю, ꙁнаменѹ, ꙁнаменью
NnDu
ꙁнаменма, ꙁнаменьма, ꙁнаменма, ꙁнаменма
ꙁнамень -ꙗ ср 1. Знак, белег дастъ же прѣдаѩ его ꙁнамене мъ глѧ. егоже аште лобъжѫ мѣте  тъ естъ.  ведѣте съхраньно М Мк 14.44 З.Срв. Лк 22.47 М, З;Мт 26.48 М З А далъ есі боѩщімъ сѩ тебе ꙁнаменье. ѹбѣжаті отъ лца лѫка СП 59.6 положішѩ ꙁнаменіѣ своѣ ꙁнаменіѣ і не поꙁнашѩ. ѣко въ ісходъ прѣвꙑше СП 73.4 ѹꙁь рꙙтъ ꙁълодѣ властельско мѹ мꙙ. л  ꙁнаменꙗ вꙑ всꙙште аб поꙁнавъше блюдѫтъ сꙙ С 43.7 ꙁнамень наръта крьстьно.  црквцѫ съꙁъда тꙋ С 567.30 аште не вждѫ вь рѫкѹ его ꙁнаменьꙗ гвоꙁдвнааго не мѫ вѣрꙑ. дноѭ С 506.6 Срв. С500.24 Обае страх прѣмагааше гладѣ,  не прѣстаахѫ щѫще. Поꙁдѣ же нѣкогда ѡбрѣтѡшѧ мало нѣкое ꙁнаменїе,  тѣмъ прѣбꙑвалще мѫжа достгше ЙР 17.13. 2. Знамение, чудо, поличба ꙇ блгсв ѣ сѵмеонъ  рее къ мар матер его. се лежтъ съ на падене  на въстане мъногомъ въ л. ꙇ въ ꙁнамене прѣроъно М Лк 2.34 въстанѫтъ бо лъж хръст  лъж прц.  дадѧтъ ꙁнаменѣ велѣ  юдеса. ѣко прѣльстт М Мт 24.24 З, А. Срв.Мк 13.22 М З  по немь дѣаше народъ мъногъ. ѣко вдѣахѫ ꙁнаменѣ ѣже творѣше на недѫжънꙑхъ М Йо 6.2 З А трѫс же велц по мѣста  глад  мор бѫдѫтъ. страхованѣ же.  ꙁнаменѣ с нбсе велѣ бѫдѫтъ М Лк 21.11 З въꙁмѩтѫтъ сѩ ѩꙁꙑці.  ѹбоѩтъ сѩ жвѫще въ коньціхъ. отъ ꙁнаменеі твоіхъ СП 64.9 покаж ѹбо намъ понѣ дно ꙁнамен.  вѣрѹмъ мѹ  тебѣ С 30.20  ѡтжен ср[ъ]дца моего пеаль  сътвор съ мноѫ ꙁнаменїе въ благо, ꙗко благословень єс въ вѣкꙑ, амнь ЙР 11.26. 3. Знак, символ Таже по срѣдѣ града, велко побѣдно въꙁⷣвже ꙁнаменїе, словесꙑ рмꙿскꙑм напсавь. Сїе, градь нашь іга мѹтелꙿскаго свобод Конст. 426v.33. ꙁнамене крьста Кръстен знак  тако себе ꙁнаменавш ꙁнаменїемь кр(ъ)ста. напрасно въсѣ ѡна мътанїа беꙁ вѣст бꙑшѧ Филот. 86.29. ꙗко неъстїе до конца потрѣбль,  крⷭта ꙁнаменїе въсѣⷨ ꙗвѣ ꙁьꙗвль Конст. 428v.12. ꙁнамене крьстьное Кръстен знак рѫкоѫ ꙁнаменїе кр(ъ)стное на нх сътворш Филот. 88.6.  ꙁнаменїе крⷭтное на нб͠с ꙗвльшее се ємѹ наръта Конст. 426r.38. ꙁнаменїе въ скорѣ кр(ъ)стное на лц сътворь.  въсе поѡстрвь на брань вѡнство Мих. 174.25. Знаме с изображение на кръст  ꙗко крⷭтное ꙁнаменїе прѣⷣдѹще томѹ въ срѣтенїе прѣсквръннꙑ ѹꙁрѣвь, повелѣ въсѣмь же хꙑтрѣ стрѣлꙗт вѣдѹщмь. крⷭта ѡбраꙁь нещедно стрѣлꙗт Конст. 427v.20. Крⷭтномѹ же ꙁнаменїю прстѹпльшѹ,  рат съраꙁвш се, же на басн надѣе се мⷱтель страхѡмь ѻбьть бꙑвь мнѡѕѣмь Конст. 427v.23. М З А СК Б О СП СЕ С Р Гр σημεῖον σημει´ωσις σύσσημον γνώρισμα τύπος σφραγίς τεκμήριον χαρακτήρ ꙁнамен ꙁнамене Нвб знамение книж остар ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР БТР АР РБЕ ЕтБАН знамене диал ДА