Исторически речник
ꙁемлꙗ  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
ꙁемл҄ꙗ, ꙁемл҄ѣ, ꙁемьꙗꙁемл҄ѧ, ꙁемьѧ, ꙁемл҄еꙁемл҄, ꙁемьꙁемл҄ѭ, ꙁемьѭ, ꙁемл҄ѧ, ꙁемл҄юꙁемл҄еѭ, ꙁемьеѭ, ꙁемл҄еѫ, ꙁемл҄еѧ, ꙁемьеѫ, ꙁемьеѧ, ꙁемл҄еюꙁемл҄, ꙁемь
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
ꙁемл҄е, ꙁемьеꙁемл҄ѧ, ꙁемьѧ, ꙁемл҄еꙁемл҄ь, ꙁемьꙁемл҄ꙗмъ, ꙁемл҄ѣмъ, ꙁемл҄ꙗмь, ꙁемл҄ѣмь, ꙁемьꙗмъ, ꙁемьꙗмьꙁемл҄ꙗм, ꙁемл҄ѣм, ꙁемьꙗмꙁемл҄ꙗхъ, ꙁемл҄ѣхъ, ꙁемл҄ꙗхь, ꙁемл҄ѣхь, ꙁемьꙗхъ, ꙁемьꙗхь
NfOuNfGuNfDu
ꙁемл҄, ꙁемьꙁемл҄ю, ꙁемьюꙁемл҄ꙗма, ꙁемл҄ѣма, ꙁемьꙗма
ꙁемлꙗ ж 1. Земята, земната твърд ꙁемлѣ потрѧсе сѧ. ꙇ камене распаде сѧ М Мт 27.51 З, А, СК. Срв. СЕ50b 23—51а 1 въ наѩтокъ тꙑ гі ꙁемлѭ осънова СП 101.26 Срв. Е7а 4 тꙑ распѧть нбо ѣко  кожѭ. тꙑ ѹтвръд ꙁемлѭ на водахъ СЕ 4а 11 Срв. СП135.6 дівъ творітъ ѹмѹ. ꙁемлѣ вісѧшті повелѣньемь на водахъ. а тѧжъка вештъ сѫшті К 10а 3 боꙁ же нбсе  ꙁемл҄ꙙ не сътворьшꙙ. да погꙑбнѫтъ С 106.2 Светът, земята, където живеят хората. растіте сѧ ꙇ множіте сѧ. ꙇ сплъніте ꙁемлѫ К 8а 22 Срв. С420.22  прдетъ благодѣть хсова по вьсе ꙁем С 17.5 н слъ(...)нъ страшꙿнꙑхъ тѣх(..) бꙑваѭщхъ на вꙿсѣх(ъ) мѣстѣхъ трѫсъ  гладъ  сꙿмрът раꙁльнꙑ по ꙁемл Р IV 1.20 Земният, видимият свят, като противоположен на небесния, невидимия. с рее мъ глѧ. дана м есть вьсѣка власть. на небсе  на ꙁем М Мт 28.18 З А СК  дамь тебѣ клѧⷱ҇ цсрствѣ небскааго.  еже аще съвѧжеш на ꙁем. бѫдетъ съвѧꙁано на небесехъ М Мт 16.19 З А не бо нктоже стъ аште  днъ дьнь пожветъ на ꙁем С 358.16 въстанѣте дѣте отъсѫдѹ. отъ работꙑ въ свободѫ ... отъ ꙁемьѧ на небо С 470.17 бѣ нѣкꙿто мѫжь въ пѹстꙑн҄ на въстоцѣ. аг҄гельскомъ жтмъ жвꙑ на ꙁем менемь сак С 191.3 отъ дрѹжнꙑ отътръгъше ... костантна патркꙗ на ꙁем сѫшта. агꙿг҄елъ же бж на небес бꙑвъ С 64.5 2. Суша ꙇ пакꙑ наѧтъ пр мор ѹт ... самъ вьлѣꙁъ въ корабъ сѣдѣаше въ мор. ꙇ вьсъ народъ бѣшѧ пр мор на ꙁем М Мк 4.1 хотѣаше же  прѩт на корабь.  абе бꙑстъ корабль на ꙁем вь нѭже ѣдѣахѫ М Йо 6.21 З А вьлѣꙁе же смонъ пет(р)ъ  ꙇꙁ(в)лѣе мрѣжѫ на ꙁемлѭ. плънѫ велꙇ рꙑбъ М Йо 21.11 А СК въсверѣпѣвъше бо влънам. съ ꙁемл(е)ѭ сѧ боретъ СЕ 1а 18 днⷭ҇е. ꙁемлѣ  море. вꙿсемѹ мрѹ радость раꙁдѣлсте СЕ 3а 2—3 на вꙿсѣхъ мѣстѣхъ справ ꙇмъ пѫть. л по ꙁем. л по морю. л по блатомъ. л по рѣкомъ СЕ 18b 6 аꙁъ жрътвѫ црю вѣьнѹѹмѹ прношѫ. сътворвъшѹѹ небо  ꙁемьѭ.  море  вьса ꙗже вь нхъ С 156.30 Срв. СЕ61b 12 3. Земна повърхност ꙇсъ же нꙁъ поклонь сѧ пръстомь псааше на ꙁем М Йо 8.6 З по стнѣ  нꙑнꙗ камен свꙙто валꙗтъ сꙙ по ꙁем С 295.1 вьстав го отъ ꙁемьѧ С 555.22 въсхватвъ съ ꙁемьꙙ камꙑкꙿ връже на главѫ прѣподобьнааго С 557.30 ꙗкоже кръв го ꙁемьѭ полꙗт С 17.22 аплкⷭомѹ ѹсръдно въꙁревнова жтїѹ. постѫⷨ  бдѣнїеⷨ ꙁнѹрѣѫ тѣло. ꙁлѡстраⷣнї же  на ꙁемл лѣганї Петк. 76v.19. 4. Почва, пръст лкъ въмѣтаатъ сѣмѧ вь ꙁемлѭ М Мк 4.26 З а дрѹгое паде на ꙁем добрѣ. ꙇ проꙁѧбъ сътвор плодъ сътократцеѭ М Лк 8.8 З А СК а премꙑ еднъ. шъдъ раскопа ꙁемлѭ ꙇ съкрꙑ съребро гна своего М Мт 25.18 З А СК положлъ есі рѣкꙑ въ пѹстꙑнѭ. сходіща водьнаа въ жѩждѫ. ꙁемлѭ плодовітѫ въ слатінѫ. отъ ꙁълобꙑ жівѫщііхъ на неі СП 106.34 сего рад мноꙁѣмъ наънъшемъ ѹ потока садт. ждеже  глѫбна ꙁемьѧ бѣ С 301.21  їꙁгънана бꙑста с породънꙑѧ пштꙙ. дѣлат ꙁемьѭ рѫкама свома С 9.19 мѹже кръстѹ корен вь ꙁемьѭ въложено бꙑстъ С 352.20 н бо н дъскꙑ бѣаше под н҄мъ н рогоꙁнꙑ. н но же то бꙑваатъ вь хлѣвнѣ нь ꙁемьꙗ дна С 555.6  повелѣ ... скопат ровъ въ ꙁем С 5.9  дѡⷨ ѻц͠а твоегѡ тлѣнное тѣлѡ  ѿ ꙁемлѧ съꙁданное Петк. 82v.2. 5. Страна, област по схъ прде съ ꙇ ѹенц его въ іюдескѫѭ ꙁемлѭ. ꙇ тѹ жвѣаше съ нм М Йо 3.22А како съпоемъ пѣснь гнѭ. на ꙁемлі тѹждеї СП 136.4 Срв. К7b 1 С418.30 ї побі вьсѩ пръвѣньцѩ въ ꙁемⷧі ег҄ѹпотьстѣ СП 77.51 въ ꙁем же апамстѣ моностꙑрь бѣꙗше С 557.20 рекꙑ  Авраамѹ нѡгда: „ꙁꙑд ѡт ꙁемлѧ твоѫ  ѡт рѡда твоего  прїд въ ꙁемлѧ, въ нѧже т аꙁь покажѫ” ЙР 8.14, 8.15. сподьн҄ѧѩ ꙁемл҄ѧ τὰ καταχϑόνια Преизподнята, долната земя, царството на мъртвите, адът  дѹша отъ ꙁемл҄ь сподьн҄хъ стръжена бꙑстъ С 317.23 вьсꙗ ꙁемлꙗ ἡ οἰκουμένη Цялата земя, вселената бес правдꙑ прімъ праведъно. ꙇ жвꙑмъ і мрътвꙑмъ сѫдітель ѣвлѣетъ сѧ. ѣкоже естъ поставілъ день вь ньже хоштетъ сѫдіт бъ вьсеі ꙁемі правъдоѭ К 11а 4—5 ꙁемлꙗ гадарньска ἡ χώρα τῶν Γαδαρηνῶν [вар. Γεργεσηνῶν, Γερασηνῶν] Страната, в която са живели гадаринците, жителите на Гадара юдшѧ сѧ глѭште къ себѣ. къто ѹбо съ естъ. ѣко  вѣтромь велтъ  водѣ. ꙇ послѹшаѭтъ его. ꙇ прѣѣдѫ на ꙁемл҄ѭ гадарнъскѫ(ѭ). ѣже естъ об онъ полъ галлѣѩ М Лк 8.26А срѣдѣ ꙁемл҄ѧ ἐν μέσῃ τῇ γῇ В центъра на земята нꙑнꙗ же оеса срьдьць съмѣжвъше. н свѣтълааго благоьстꙗ срѣдѣ ꙁемьѧ на крьстѣ вѣрьнꙑѧ ꙁарꙙ пѹштаѭшта вдѧште къ н҄емѹ текѫтъ. н къ покаанꙗ проповѣдꙿнкѹ їѡаннѹ прбѣгаѭште ожвѫтъ С 401.13 своꙗ ꙁемлꙗ πατρίς, ἡ χώρα μου Своята земя, отечеството сьсѣдꙑ своѧ срѣъ гѫсл сврѣл. цѣвнца.  проаꙗ ...  с шъдъше въ плѣн҄ен въꙁꙙшꙙ. да мѣѭтъ памꙙть жтꙗ. своѧ ꙁемьѧ. нъ не да поѭтъ С 418.27 прѣсподьн҄ь ꙁемл҄ѧ καταχϑόνιος Подземен, който принадлежи на ада, на преизподнята образно ѹбо сѧ бѣж ... вꙿсѣхъ демонъ нестꙑ. ꙇ сврънънꙑ. прѣсподьн ꙁемⷧѧ. глѫбнꙑ тръторъскꙑѩ СЕ 53b 18 подъ ꙁемл҄еѭ a) ἐν ὑπογαίῳ Под земята, в земята аште нѣстъ огн҄ь подъ ꙁемл҄еѭ. тѣмъ проповѣдаѭ вамъ. о бѫдѫштмъ ог҄немъ бꙑт сѫдѹ отъ ба С 129.11 b) ὑποχϑόνιος Подземен, който се намира в ада образно сндошꙙ тъгда текѫште въкꙋпѣ.  послѣдѹѭште богов  господ на гробьнаꙗ  вьсе ꙁем глѫбьшаꙗ. ѹмьрьшмъ отъ вѣка подъ ꙁемьѭ жлшта. ꙁвест С 464.5 отъ послѣдьн҄ьхъ ꙁемл҄ѧ ἐξ ἐσχάτου τῆς γῆς От край земя, от краищата на земята вьсѣ елко вьсхотѣ створ гь. на нбсе ї на ꙁемлі ... въꙁносѩ облакꙑ отъ послѣдьнїхъ ꙁемлѩ. млънѩ въ дождь створ СП 134.7 на ꙁемлѭ [ꙁемл], по ꙁемл χαμαί На [по] земята, на̀земи с рекъ плнѫ на ꙁемл҄ѭ. ꙇ сътвор () брене отъ плновенѣ М Йо 9.6 З А рее нъ аꙁъ есмъ. дѫ въспѧть.  падѫ на ꙁем М Йо 18.6 З, А, СК. Срв. К5а 19 вънеꙁаапъ скоіша с кръага. два мрана люта.  вьсѣ въкѹпѣ прѣстоѧштꙙѧ тѹ повръгошꙙ на ꙁемьѭ С 52.23 прнесошꙙ же го носꙙшт.  положшꙙ на ꙁем въ кѹмрьнц С 137.22 снде ангельскꙑ владꙑка въ їѡрданьскꙑѧ водꙑ.  свꙙтвъ водьно стьство вьсѫ вьсел҄енѫѭ сцѣллъ. сего рад. тамо ѹбо. же сндѣаше по прьвѣѣмъ. ѹже не сцѣлѣаше. ждомъ бо данъ бꙑвааше даръ. немоштьнꙑмъ. смкаѭштм сꙙ по ꙁем С 496.18 по вьсе ꙁемл πανταχοῦ Навсякъде, по цялата земя же прмъ  вѣровавъ. отъ бога бꙑт вѣрънѹѹмѹ прѣданю.  ст  прмат. повелѣнмъ же цѣсаремъ вьсѫдѹ по вьсе ꙁем С 189.25—26 М З А СК Б О Н У Е СП СЕ ТФ К С Р Гр γῆ [ἡ] οἰκουμένη χώρα πατρίς ἄρουρα ἔδαφος χέρσος ꙁемьꙗ Нвб земля остар ОА ВА НГер МлБТР РБЕ ДА земня диал ДА земя ОА ВА Дюв ЕтМл МлБТР ЕтБАН АР РБЕ БТР ДА Срв Земляков ФИ СтИл,РЛФИ Земляне МИ Земяне МИ ЙЗ,Зас