Исторически речник
ꙁвѣꙁда  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
ꙁвѣꙁдаꙁвѣꙁдꙑ, ꙁвѣꙁдѫꙁвѣꙁдѣꙁвѣꙁдѫ, ꙁвѣꙁдѹꙁвѣꙁдоѭ, ꙁвѣꙁдоѫ, ꙁвѣꙁдоѧ, ꙁвѣꙁдоюꙁвѣꙁдѣ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
ꙁвѣꙁдоꙁвѣꙁдꙑꙁвѣꙁдъ, ꙁвѣꙁдьꙁвѣꙁдамъ, ꙁвѣꙁдамьꙁвѣꙁдамꙁвѣꙁдахъ, ꙁвѣꙁдахь
NfOuNfGuNfDu
ꙁвѣꙁдѣꙁвѣꙁдѹꙁвѣꙁдама
ꙁвѣꙁда -ꙑ ж 1. Звезда ꙇ ꙁвѣꙁдꙑ съпадѫтъ с нбсе М Мт 24.29 З А СК Н  бѫдѫтъ ꙁнаменѣ въ слънъц  лѹнѫ.  ѕвѣꙁдахъ М Лк 21.25 З А СК ѣко ѹꙁьрѭ нса дѣла пръстъ твоіхъ. лѹна і ѕвѣꙁдꙑ ѩже тꙑ е съноварі СП 8.4 тебѣ молѧтъ сѧ ꙁвѣꙁдꙑ СЕ 4а 6 днⷭ҇е. свѣтълообраꙁънꙑѩ ꙁвѣꙁдꙑ. вꙿселенѫѭ освѣщаѭтъ СЕ 2а 3 лежааше на ꙁем акꙑ свѣтъла ꙁвѣꙁда съ небесе на ꙁемл҄ѫ пршьдъш С 62.5  сꙗѭтъ ꙗко  ꙁвѣꙁдꙑ вь вьсемь мрѣ С 81.13  на небо въꙁьрѣвъ. ѹꙁьрѣ напрасно ꙁвѣꙁдѫ обраꙁъ кръстънꙑ мѫштѫ С 282.27 да бѫдѫтъ ꙁвѣꙁдꙑ по тврьдѣл небесьнѣ.  бꙑшꙙ С 317.17 Образно. ѡле лкъ стъ ... добр обьштьнц пеал. съпоспѣшнц мольбꙑ. ꙁвѣꙁдꙑ вьсел҄енꙑѧ. цвѣт црькъвьн. васъ не ꙁемл҄ѣ покрꙑла. н небо прѧтъ С 97.1 беꙁ ѹма нꙑ сѣете вдꙙште бсърꙑ цръкъвънꙑѧ отъ свн попъранꙑ.  ꙁвѣꙁдꙑ небесънꙑѧ подъ опашьѭ ꙁмноѭ. на ꙁемл҄ѫ вламꙑ С 134.25 2. Звездица (богослужебна принадлежност, която се слага върху дискоса по време на литургията) Іерей же, покадвь ѕвѣꙁдѫ, полагает ѧ надь свѧтꙑмь агнъцемь ЛЙЗ 288.8. Свѧщеннкѹ же рекшѹ: Побѣднѫѫ пѣснь поѫща, въꙁмаеть дїакѡн ѕвѣꙁдѫ , ѹдарвь по малѹ трїщ въ дїскосъ  цѣловавь, полагаеть тѫ съ аерѡм ЛЙЗ 298.27.  свѧщеннкъ въꙁглашъ: Прѣждесвѧщеннаа свѧтаа свѧтꙑмъ.  тако ѡткрꙑваетъ покрꙑвала въсѣ, такожде же  ꙃвѣꙁдѫ  тако пращаѫт сѧ по ѡбꙑаѹ свѧтꙑмъ тайнамъ СВВ 401.2. М З А СК Н СП СЕ С МЛ Гр αστήρ ἄστρον φωστήρ ѕвѣꙁда Нвб звезда, дзвезда диал ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА Срв Звезда МИ Звездица МИ Звезден МИ СНМБ Дзвѐзда МИ ВП,ТО Звезда МИ ВК,ОМ Звезда ЛИ Звезделина ЛИ Звездана ЛИ Звезделин ЛИ Звездица ЛИ Звездо ЛИ Звездьо ЛИ Звездев ФИ Звездов ФИ СтИл,РЛФИ