Исторически речник
ꙁапѧт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ꙁапѧтꙁапьнѫ, ꙁапънѫ, ꙁапьнѹ, ꙁапънѹꙁапьнеш, ꙁапънешꙁапьнетъ, ꙁапънетъ, ꙁапьнеть, ꙁапънеть, ꙁапьнет, ꙁапънетꙁапьнемъ, ꙁапънемъ, ꙁапьнемь, ꙁапънемь, ꙁапьнем, ꙁапънем, ꙁапьнемо, ꙁапънемоꙁапьнете, ꙁапънете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ꙁапьнѫтъ, ꙁапънѫтъ, ꙁапьнѹтъ, ꙁапънѹтъ, ꙁапьнѫть, ꙁапънѫть, ꙁапьнѹть, ꙁапънѹть, ꙁапьнѫт, ꙁапънѫт, ꙁапьнѹт, ꙁапънѹтꙁапьневѣ, ꙁапъневѣꙁапьнета, ꙁапънетаꙁапьнете, ꙁапънетеꙁапьн, ꙁапънꙁапьн, ꙁапън
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ꙁапьнѣмъ, ꙁапънѣмъ, ꙁапьнѣмь, ꙁапънѣмь, ꙁапьнѣм, ꙁапънѣмꙁапьнѣте, ꙁапънѣтеꙁапьнѣвѣ, ꙁапънѣвѣꙁапьнѣта, ꙁапънѣтаꙁапѧхъ, ꙁапѧсъ, ꙁапѧхь, ꙁапѧсь, ꙁапѧхꙁапѧ, ꙁапѧтъ, ꙁапѧть
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ꙁапѧ, ꙁапѧтъ, ꙁапѧтьꙁапѧсомъ, ꙁапѧхомъ, ꙁапѧсомь, ꙁапѧхомь, ꙁапѧхом, ꙁапѧхмꙑꙁапѧстеꙁапѧшѧ, ꙁапѧсѧ, ꙁапѧшѫ, ꙁапѧша, ꙁапѧше, ꙁапѧхѫꙁапѧсовѣ, ꙁапѧховѣꙁапѧста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ꙁапѧстеꙁапьнѣахъ, ꙁапьнѣхъ, ꙁапънѣахъ, ꙁапънѣхъ, ꙁапьнѣахь, ꙁапьнѣхь, ꙁапънѣахь, ꙁапънѣхь, ꙁапьнѣах, ꙁапьнѣх, ꙁапънѣах, ꙁапънѣхꙁапьнѣаше, ꙁапьнѣше, ꙁапънѣаше, ꙁапънѣшеꙁапьнѣаше, ꙁапьнѣше, ꙁапънѣаше, ꙁапънѣшеꙁапьнѣахомъ, ꙁапьнѣхомъ, ꙁапънѣахомъ, ꙁапънѣхомъ, ꙁапьнѣахомь, ꙁапьнѣхомь, ꙁапънѣахомь, ꙁапънѣхомь, ꙁапьнѣахом, ꙁапьнѣхом, ꙁапънѣахом, ꙁапънѣхомꙁапьнѣашете, ꙁапьнѣшете, ꙁапънѣашете, ꙁапънѣшете, ꙁапьнѣасте, ꙁапьнѣсте, ꙁапънѣасте, ꙁапънѣсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ꙁапьнѣахѫ, ꙁапьнѣхѫ, ꙁапънѣахѫ, ꙁапънѣхѫ, ꙁапьнѣахѹ, ꙁапьнѣхѹ, ꙁапънѣахѹ, ꙁапънѣхѹꙁапьнѣаховѣ, ꙁапьнѣховѣ, ꙁапънѣаховѣ, ꙁапънѣховѣꙁапьнѣашета, ꙁапьнѣшета, ꙁапънѣашета, ꙁапънѣшета, ꙁапьнѣаста, ꙁапьнѣста, ꙁапънѣаста, ꙁапънѣстаꙁапьнѣашете, ꙁапьнѣшете, ꙁапънѣашете, ꙁапънѣшете, ꙁапьнѣасте, ꙁапьнѣсте, ꙁапънѣасте, ꙁапънѣсте
ꙁапѧт -ꙁапьнѫ -ꙁапьнеш св 1. Спъна, препъна, поваля чрез препъване  не ꙁапьнѫтъ сѩ стопъї его СП 36.31 Срв. СП76.20 Образно. гнѣвъ бжꙇ въꙁіде на нѩ.  ѹб въ мъножашѩѩ въ ніхъ. їꙁбьранꙑмъ ілемь ꙁапѩть СП 77.31 акꙑ дѣтшть отъ дьꙗвола ꙁапꙙтъ въ послѣдьнѫѭ погꙑбѣль сьндохъ С 525.1 ꙁавстнкь гръдостїю въꙁвꙑсв се, пръвꙑе єго ꙁлобꙑ къꙁнь покаꙁа. не могꙑ ꙁрѣт въ таковꙑⷯ толкꙑⷯ б͠лгꙑⷯ кꙑпеща л͠ка, прѣлъстїю того ꙁапьнь надежⷣею прѣльствь бжⷭтва Нед. 608r.3. 2. Прен. Измамя, увлека в престъпление някого  прꙁвавъше бестѹднѫ женѫ  блѫднѫ. дашꙙ е два десꙙт ꙁлатцъ  но толко жде обѣштаваѭште дат е. аште въꙁможетъ ꙁапꙙт бжю рабѹ акѡвѹ С 515.4 ꙁапѧт сѧ Изч СП С Гр ὑποσκελίζω σκελίζω συμποδίζω γιγνώσκω Нвб запъна ОА ВА Дюв НГер РБЕ БТР ДА