Исторически речник
ꙁаконоположень  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
ꙁаконоположен, ꙁаконоположеньꙁаконоположенꙗ, ꙁаконоположена, ꙁаконоположеньꙗꙁаконоположеню, ꙁаконоположенѹ, ꙁаконоположеньюꙁаконоположенмь, ꙁаконоположеньмь, ꙁаконоположенмъ, ꙁаконоположеньмъ, ꙁаконоположенмь, ꙁаконоположенмъꙁаконоположен, ꙁаконоположень, ꙁаконоположенꙁаконоположенꙗ, ꙁаконоположена, ꙁаконоположеньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
ꙁаконоположен, ꙁаконоположень, ꙁаконоположенеꙁаконоположенмъ, ꙁаконоположеньмъ, ꙁаконоположенмь, ꙁаконоположеньмь, ꙁаконоположенмъ, ꙁаконоположенмь, ꙁаконоположеномъ, ꙁаконоположенамъꙁаконоположен, ꙁаконоположень, ꙁаконоположен, ꙁаконоположенмꙁаконоположенхъ, ꙁаконоположеньхъ, ꙁаконоположенхь, ꙁаконоположеньхь, ꙁаконоположенхъ, ꙁаконоположенхьꙁаконоположен, ꙁаконоположеньꙁаконоположеню, ꙁаконоположенѹ, ꙁаконоположенью
NnDu
ꙁаконоположенма, ꙁаконоположеньма, ꙁаконоположенма, ꙁаконоположенма
ꙁаконоположень -ꙗ ср 1. Създаване на закон, законодателство нъ въсходтъ на горѫ  тъ. непрѣходънꙑ прѣшьдъ мракъ. богообраꙁъно прмл҄етъ. раꙁѹмьнꙑм въꙁводмъ степеньм ꙁаконоположен С 277.13—14 Како ѹбѡ мѡӱсеское ꙁаконополѻженїе аще б вражїе, єдного г͠а  б͠а ꙁаконополагало б вѣдѣт ИМ 166r.3. 2. Свод закони, закон мꙑ же, ꙗко да не въ длъготѹ протегнемъ слово, въ кратꙿцѣ скомомѹ подаемь ѡтвѣтованїе, ѡт Моѵсеова внꙑ прїемн ꙁаконоположенїа Кипр. 230.8.  въ правдѫ сїа въспрѧхѡм, ꙁане въслѣдь мꙑслей нашх ходхомь лѫкавꙑх  свѧтꙑѧ твоѫ ꙁаповѣд  ꙁаконѡположенїа прѣстѫпхѡмь МИнд.1-2 349.2. древьнее ꙁаконоположене Старият завет, първата част на Библията Аще же едного б͠а  г͠а проповѣдѹеⷮ мѡӱс,  раꙁвѣ того н же слѹжть н же покланꙗет се номѹ, где сѹⷮ же лѹкавое наелꙿствѻ въводеще,  то древнмѹ ꙁаконоположенїѹ въꙁлагающе ИМ 166r.7. Изч С Калка от гр νομοϑεσία ꙁаконоположен Нвб законоположение книж ОА ВА ЕтМл МлБТР АР РБЕ БТР