Исторически речник
ꙁавѣтъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
ꙁавѣтъ, ꙁавѣтьꙁавѣтаꙁавѣтѹ, ꙁавѣтовꙁавѣтъ, ꙁавѣтьꙁавѣтаꙁавѣтомь, ꙁавѣтомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
ꙁавѣтѣꙁавѣтеꙁавѣт, ꙁавѣтовеꙁавѣтъ, ꙁавѣть, ꙁавѣтовъ, ꙁавѣтовьꙁавѣтомъ, ꙁавѣтомь, ꙁавѣтовомъ, ꙁавѣтовомьꙁавѣтꙑ, ꙁавѣтовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
ꙁавѣтꙑ, ꙁавѣтовꙑ, ꙁавѣтъмꙁавѣтѣхъ, ꙁавѣтѣхь, ꙁавѣтохъ, ꙁавѣтохь, ꙁавѣтовохъ, ꙁавѣтовохьꙁавѣтаꙁавѣтѹꙁавѣтома
ꙁавѣтъ -а м 1. Завет, напътствие, наставление, закон сътворт млость съ оц нашм. ꙇ помѧнѫт ꙁавѣтъ сто сво. клѧтвоѭ еѭже клѧтъ сѧ къ авраамѹ отцю нашемѹ дат намъ М Лк 1.72 З їꙁбавлене посъла людемъ своїмъ. ꙁаповѣдѣ вѣ вѣкъ ꙁавѣтъ свої СП 110.9 не съхраншѩ ꙁавѣта бжѣ.  въ ꙁаконѣ его не іꙁволшѩ ходіті. ї ꙁабꙑшѩ благодѣть его. ї юдеса его СП 77.10 помѩнѫ въ вѣкъ ꙁавѣтъ своі. слово ... еже ꙁавѣща авраамѹ ...  поставі ѣковѹ повелѣнье. їлювъ ꙁавѣтъ вѣенъ СП 104.8, 10 вꙿс пѫт гні млость  ꙇстна вьꙁскаѭщмъ ꙁавѣта его. ꙇ съвѣдѣне его СЕ 75а 6 нъ се ꙿто сътвормъ ꙗко ꙁавѣтъ бож прѣстѫпхомъ С 386.29 Оꙁанꙿ бѡ нѣкꙑй, мѹжь нарѡть въ Іѹдеѡхь сꙑй. богоѡтцѹ послѣдѹе Давдѹ срѣст кївѡть ꙁавѣта господнꙗ Кипр. 233.4. 2. Договор, споразумение Се днⷭь нанаю въꙁнест те ѿ с͠нѡвь іср͠лвь. аꙁь г͠ь б͠ь прꙁвах те правдою,  ѹдрьжѹ рѹкѹ твою  ѹкрѣплю те.  дах те въ ꙁавѣть рѡдѹ въ свⷮѣ еꙁꙑкѡⷨ. ѿврѣст ꙫеса слѣпꙑмь,  ꙁвест ѿ ѹꙁь свеꙁанꙑе,  ѿ дѡмѹ тъмн сѣдещее вь тъмѣ ИМ 163v.24. Нѫ не прѣдаждь нас до конца мен рад твоего свѧтаго, н же раꙁор ꙁавѣть свой, нже покаанїа  ѡбращенїа да ѡтъщетм сѧ врѣмен ѡкаанн, хже рад  ꙗꙁвѫ съмрътнѫѫ сїѫ ловѣколюбнѣ наведе МЕ1-3 338.29. ветъхъ, -ꙑ ꙁавѣтъ ἡ παλαιὰ διαϑήκη Старият завет, първата част на Библията аще оно невѣсть. то  с невѣдѣт стъ. нъ  отьць ветъхѹ ꙁавѣтѹ не вѣдѣ нъ  сꙑнъ по новѹѹмѹ ꙁавѣтѹ С 305.10 древьн ꙁавѣтъ Старият завет, първата част от Библията Аще древнꙗаго ꙁавѣта ꙁаконоположнкь ⷭ лѹкавꙑ, Какѡ х͠с г͠лть спꙑтѹте псанїа ꙗко въ нхь ѡбрещете жвѻть вѣнꙑ ИМ 167r.23. Аще бѡ б͠жї сѹⷮⷮ прⷪрц  псанїа с͠таа, м же б͠ь провъꙁвѣст ѻ с͠нѣ своⷨ, Како древнї ꙁавѣть въмѣнтꙿ се лѹкавааго ИМ 167v.5. Блаженꙑй же Іѡаннъ ѡтвѣща: Не древнемѹ ꙁавѣтѹ послѣдоват хотѧ аꙁъ бож(ь)ствнꙑм ѹставѡм т рѣхь, нѫ апостолскꙑм прѣданїѡмь  свѧтꙑх събѡръ ѹставѡмь ЙП 190.26. новꙑ ꙁавѣтъ ἡ καινὴ διαϑήκη Новият завет, християнската част на Библията аще оно невѣсть. то  с невѣдѣт стъ. нъ  отьць ветъхѹ ꙁавѣтѹ не вѣдѣ нъ  сꙑнъ по новѹѹмѹ ꙁавѣтѹ С 305.10 ꙁавѣтъ ꙁавѣщават [ꙁавѣщат] διατίϑεμαι [τὴν] διαϑήκην Давам завет, оставям завет някому съберѣтемѹ прѣⷣ҇нꙑѩ его. ꙁавѣщаваѭщѩѩ ꙁавѣтъ его о жрътвахъ СП 49.5 ꙁавѣштахъ ꙁавѣтъ ꙁбьранꙑмъ моімъ СП 88.4 скрна ꙁавѣта ἡ κιβωτὸς τῆς διαϑήκης Ковчегът на завета, т. е. ковчегът, в който са се пазели скрижалите с десетте божи заповеди и който е стоял в частта на староеврейския храм, наречена “Светая светих”. ⰱ ра. мѣаше пръваѣ скн. оправдане слꙋжъбѣ ... ꙁлатѫ мѧщ кандлнцѫ.  скрнѫ ꙁавѣта. всѫдѹ ѡкованъ ꙁлатомъ Е 29а 4 скржал ꙁавѣта αἱ πλάκες τῆς διαϑήκης Двете каменни плочи с десетте божи заповеди  жеꙁлъ аронъ проꙁѧбъше  скржал ꙁавѣта прѣвꙑше же еѧ херѹвмъ славѣ Е 29а 8 М З А СК Е СП СЕ С Гр διαϑήκη ἐντολή Нвб завет ОА ВА Бот АК Дюв НГер ЕтМл МлБТР РБЕ ЕтБАН БТР