Исторически речник
ꙁаблѫдт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ꙁаблѫдтꙁаблѫждѫ, ꙁаблѹждѫ, ꙁаблѫждѹ, ꙁаблѹждѹꙁаблѫдш, ꙁаблѹдшꙁаблѫдтъ, ꙁаблѹдтъ, ꙁаблѫдть, ꙁаблѹдть, ꙁаблѫдт, ꙁаблѹдтꙁаблѫдмъ, ꙁаблѹдмъ, ꙁаблѫдмь, ꙁаблѹдмь, ꙁаблѫдм, ꙁаблѹдм, ꙁаблѫдмо, ꙁаблѹдмоꙁаблѫдте, ꙁаблѹдте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ꙁаблѫдѧтъ, ꙁаблѹдѧтъ, ꙁаблѫдѧть, ꙁаблѹдѧть, ꙁаблѫдѧт, ꙁаблѹдѧтꙁаблѫдвѣ, ꙁаблѹдвѣꙁаблѫдта, ꙁаблѹдтаꙁаблѫдте, ꙁаблѹдтеꙁаблѫд, ꙁаблѹдꙁаблѫд, ꙁаблѹд
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ꙁаблѫдмъ, ꙁаблѹдмъ, ꙁаблѫдмь, ꙁаблѹдмь, ꙁаблѫдм, ꙁаблѹдмꙁаблѫдте, ꙁаблѹдтеꙁаблѫдвѣ, ꙁаблѹдвѣꙁаблѫдта, ꙁаблѹдтаꙁаблѫдхъ, ꙁаблѹдхъ, ꙁаблѫдхь, ꙁаблѹдхь, ꙁаблѫдх, ꙁаблѹдхꙁаблѫд, ꙁаблѹд
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ꙁаблѫд, ꙁаблѹдꙁаблѫдхомъ, ꙁаблѹдхомъ, ꙁаблѫдхомь, ꙁаблѹдхомь, ꙁаблѫдхом, ꙁаблѹдхом, ꙁаблѫдхмꙑ, ꙁаблѹдхмꙑꙁаблѫдсте, ꙁаблѹдстеꙁаблѫдшѧ, ꙁаблѹдшѧ, ꙁаблѫдшѫ, ꙁаблѫдша, ꙁаблѹдша, ꙁаблѫдше, ꙁаблѹдше, ꙁаблѫдхѫꙁаблѫдховѣ, ꙁаблѹдховѣꙁаблѫдста, ꙁаблѹдста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ꙁаблѫдсте, ꙁаблѹдстеꙁаблѫждаахъ, ꙁаблѫждахъ, ꙁаблѹдѧхъ, ꙁаблѫждаахь, ꙁаблѫждахь, ꙁаблѹдѧхь, ꙁаблѫждаах, ꙁаблѫждах, ꙁаблѹдѧхꙁаблѫждааше, ꙁаблѫждаше, ꙁаблѹдѧшеꙁаблѫждааше, ꙁаблѫждаше, ꙁаблѹдѧшеꙁаблѫждаахомъ, ꙁаблѫждахомъ, ꙁаблѹдѧхомъ, ꙁаблѫждаахомь, ꙁаблѫждахомь, ꙁаблѹдѧхомь, ꙁаблѫждаахом, ꙁаблѫждахом, ꙁаблѹдѧхомꙁаблѫждаашете, ꙁаблѫждашете, ꙁаблѫждаасте, ꙁаблѫждасте, ꙁаблѹдѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ꙁаблѫждаахѫ, ꙁаблѫждахѫ, ꙁаблѫждаахѹ, ꙁаблѫждахѹ, ꙁаблѹдѧхѹꙁаблѫждааховѣ, ꙁаблѫждаховѣ, ꙁаблѹдѧховѣꙁаблѫждаашета, ꙁаблѫждашета, ꙁаблѫждааста, ꙁаблѫждаста, ꙁаблѹдѧстаꙁаблѫждаашете, ꙁаблѫждашете, ꙁаблѫждаасте, ꙁаблѫждасте, ꙁаблѹдѧсте
ꙁаблѫдт -ꙁаблѫждѫ -ꙁаблѫдш св 1. Изгубя се, заблудя се аште бѫдетъ етерѹ лвкѹ. р҃. овецъ. ꙇ ꙁаблѫдтъ една отъ нхъ. не оставтъ л девѧтъ десѧтъ  девѧт на горахъ.  шедъ штетъ ꙁаблѫждьшѧѩ М Мт 18.12 ЗI А ꙁаблѫдішѩ въ пѹстꙑні беꙁводьнѣ СП 106.4 отъшъдꙑ же братъ пѫтьмъ ꙁаблѫдвъ  ꙁѣло сꙙ съкрѹшвъ. въꙁврат сꙙ трет дьнь гладъмъ мърꙑ С 291.12 нъ л͠вц поⷣобострастн намь. н бо н͠бо сътворше. нже ꙁемлю. нже въꙁдѹхь. нже море • нъ ѿ стнꙑ ꙁаблѹдвше, нтоже полъѕно въ мрь прведоше Нед. 607v.6. 2. Прен. Отклоня се от правдата, от правата вяра положшѩ грѣшьнц сѣть мьнѣ. ї отъ ꙁаповѣдеї твоїхъ не ꙁаблѫдхъ СП 118.110 на вьꙁскан ꙁаблѫждъшѹѹмѹ адамѹ сънт мом штедротам хоштѫ С 247.13—14 ꙁаблѫждь м ед ꙁаблѫждьше м мн Тези, които са се отклонили (от правата вяра) Сх ѹбо спасъ  сѡль  свѣть менова, ꙗко въсе смрадное  гнлое страстное мѫдрованїе осолѣваѫщѫ  къ съвръшеномѹ ꙁдравїѹ прводѧщѫ,  ѧже въ тъмѣ єресей  ꙁлославнꙑх велѣнїй ꙁаблѫждъшх къ богораꙁѹмїѹ стнномѹ прведшх ЙП 182.23. младенцѧ въсптай, юнѡсть накаж, старѡсть ѹкрѣп, малодѹшнꙑѫ ѹтѣш, растоенꙑѫ събер, ꙁаблѫждшѫѧ обрат  съвъкѹп свѧтѣй своей съборнѣй  апостольстѣй цр(ъ)кв ЛОглаш. 384.8. ꙁаблѫдвъше м мн ὁ πλανηϑείς, οἱ πεπλανημένοι, οἱ πλανώμενοι Този, който се е заблудил; заблуденият, грешният ꙇ къ тебѣ прбѣгъ пастꙑрю добрѹмѹ. вьꙁщ мене ꙁаблѫждъшааго бже  помлѹ мѧ СЕ 85а 5 гь нашꙿ ... не прде бо въ прьво пршьств. мѫт  каꙁнь сътворт невѣрнꙑмъ. нъ въсхотѣ длъготрьпѣлімъ.  трьпѣньмъ. наставт ꙁаблѫждъшхъ на стнѣ С 481.13—14 гда вдꙙтъ ꙙда с дѣлеса моꙗ ...  бога ꙁдрал҄ева ѹбоѧтъ.  раꙁѹмѣѭтъ дѹхомь ꙁаблѫдвьш раꙁѹмъ С 325.21 М З А СП СЕ С Гр πλανάομαι Нвб заблудя [се] ОА ВА НТ Бот Дюв МлБТР АР РБЕ ЕтБАН заблуда [се] ДА заблъда, заблъдам остар ВА НГер