Исторически речник
жѧт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
жѧтжьнѭ, жьнѫ, жьнѧ, жьнюжьнешжьнетъ, жьнеть, жьнетжьнемъ, жьнемь, жьнем, жьнеможьнете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
жьнѭтъ, жьнѫтъ, жьнѧтъ, жьнютъ, жьнѭть, жьнѫть, жьнѧть, жьнють, жьнѭт, жьнѫт, жьнѧт, жьнютжьневѣжьнетажьнетежьнжьн
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
жьнмъ, жьнмь, жьнмжьнтежьнвѣжьнтажѧхъжѧ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
жѧжѧхомъ, жѧхомь, жѧхом, жѧхмꙑжѧстежѧшѧ, жѧшѫ, жѧша, жѧше, жѧхѫжѧховѣжѧста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
жѧсте*жьнꙗахъ*жьнꙗаше*жьнꙗаше*жьнꙗахомъ*жьнꙗашете
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
*жьнꙗахѫ*жьнꙗаховѣ*жьнꙗашета*жьнꙗашете
жѧт -жьнѭ -жьн҄еш несв 1. Жъна, жена отъ ѹстъ твохъ сѫждѫ т ꙁълꙑ рабе. вѣдѣаше ѣко аꙁъ лвкъ ѣръ есмъ. въꙁемлѧ егоже не положхъ. ꙇ жьнѧ егоже не сѣхъ М Лк 19.22 З, А. Срв.Мт 25.26 М, З, А, СК; С369.27 аꙁъ посълахъ вꙑ жꙙтъ. ідеже вꙑ не трѹдсте сѧ М Йо 4.38 З А въꙁьрте на птцѧ нбскꙑѩ. ѣко не сѣѭтъ н жьнѭтъ. н събраѭтъ въ жтьнцѫ М Мт 6.26 З, А, СК. Срв.Лк 12.24 М З плодꙑ ѩже ес дала нама ꙇхъже съндошѧ сѧ раб тво жѧтъ въꙁлож на нѧ блгвене твое СЕ 12b 23—13а 1 2. Прич. сег. деят. като същ. жьнѧ м ед ὁ῾ ϑερίζων Този, който жъне; жътвар  жьнѧ мъꙁдѫ премлеть. ꙇ събраѩ плодъ въ жвотъ вѣънꙑ М Йо 4.36 З А о семь бо естъ слово стовое. ѣко нъ естъ сѣѩ. ꙇ нъ естъ жьнѧ М Йо 4.37 З А еѭже не їсплън рѫкꙑ своеѩ жьнѩ СП 128.7 М З А СК СП СЕ С Гр ϑερίζω Нвб жъ̀на ОА ВА НТ Дюв НГер АР РБЕ ЕтМл ЕтБАН ДА жѐна ОА ВА НТ АК ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА жна диал ДА жнѐм диал ДА