Исторически речник
жрѣбь  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
жрѣб, жрѣбь, жрѣбежрѣбꙗ, жрѣбьꙗ, жрѣба, жрѣбѣ, жрѣбьѣжрѣбю, жрѣбѹ, жрѣбьюжрѣб, жрѣбь, жрѣбе-жрѣбѥмь, жрѣбьѥмь, жрѣбѥмъ, жрѣбьѥмъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
жрѣб, жрѣбьжрѣбю, жрѣбѹ, жрѣбьюжрѣб, жрѣбьжрѣб, жрѣбь, жрѣбежрѣбѥмъ, жрѣбьѥмъ, жрѣбѥмь, жрѣбьѥмь, жрѣбомъжрѣбѩ, жрѣбьѩ, жрѣбѧ, жрѣбьѧ, жрѣбѫ, жрѣбе
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
жрѣб, жрѣбьжрѣбхъ, жрѣбьхъ, жрѣбхь, жрѣбьхьжрѣбꙗ, жрѣбьꙗ, жрѣбѣ, жрѣбьѣ, жрѣбажрѣбю, жрѣбью, жрѣбѹжрѣбѥма, жрѣбьѥма
жрѣбь -ꙗ м 1. Жребий ѣко не оставтъ гь жьꙁла грѣшьнкъ. на жрѣбї праведьнкъ СП 124.3 днъ арѡс. лштъ сꙙ слова. тъ днъ отъпадатъ отъ жрѣбꙗ. не сповѣдаатъ съ ѳомѫ г ха С 509.20 2. Участ, съдба аꙁъ же на тѩ гі ѹповахъ ... въ рѫкѹ твоею жрѣбꙑ моі СП 30.16 і родітелевъ жрѣбі погꙑбъшъ. бесѣдоѭ пробрѣте К 11b 18 Сце добрѣ въ малѣ пожть врѣмѧ, прѣподобнѣ же  праведнѣ, остав нжнѣа  къ господѹ, єгоже желааше, отде, добрь жрѣбїй  наслѣдїе стадѹ благоьстїе оставль ЙП 196.5. раꙁдѣлт по жрѣбью κληροδοτέω Разделя, разпределя с жребий, по жребий і по жрѣбію раꙁдѣл ꙇмъ ꙁемѭ СП 77.55 метат [мест] жрѣбьѩ βάλλω κλῆρον, λαγχάνω Хвърлям жребий раꙁдѣлішѩ себѣ ріꙁѫ моѭ.  о ріꙁѫ моѭ меташѩ жрѣбꙑѧ СП 21.19 Срв.Мт 27.35 М, З, А, СК;Мк 15.24 М, З, А, СК;Лк 23.34 М, З, А, СК;СЕ 50а 20 рѣшѧ же къ себѣ не прѣдерѣмъ его. нъ метѣмь жрѣбѩ комѹ бѫдетъ М Йо 19.24 М З А СК СП СЕ К С Гр κλῆρος жрѣб Нвб жребий остар ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР РБЕ БТР Срв жребие ср ОА ВА АК Дюв ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН