Исторически речник
жвотъ
жвотъ
-а
ср
1. Живот, съществуване
аꙁъ есмъ вьскрѣшене жвотъ. вѣрѹѩ въ мѧ аште ѹмьретъ ожветъ
М
Йо 11.25
З
А
СК
слѹшаѩ словесе моего ... на сѫдъ не прдетъ. нъ прдетъ отъ съмрът въ жвотъ
М
Йо 5.24
З
А
ѹ тебе естъ істоьнїкъ жївота
СП
35.10
Срв.
СЕ79а 25—26
съвръш емѹ жвотъ. въ прѣподобе правъдѫ
СЕ
95а 20
сімъ въторꙑ къ на жівотъ сѧ род
К
10b 23
тꙑ въ сьмрьт. тꙑ въ жвотѣ ... тꙑ родтелю прсно сꙑ
С
505.7
л жъръше богомъ вь санꙑ вь ьст достономъ бꙑт. л не покорвъше сꙙ отѧт жвота вонъство
С
70.5
рабъ с богꙑн҄ꙙ артемдꙑ. ꙁа неже тождементъ с. то тѣмъ же т стъ дала жвотъ
С
227.1
бѫдем мы трѫбы беꙁслъных т юдесь. велегласно тѣх проповѣдꙋѫще, проее цѣломѫдръно сто пожвемь въсе жвота нашего врѣмѧ
Филот.
94.10.
2. Жизнен път, времетраене на съществуванието
ѧдо помѣн ѣко въспрѩлъ ес тꙑ благаа твоѣ въ жвотѣ твоемь
М
Лк 16.25
З
А
СК
едіного просіхъ ... да жвѫ въ домѹ гні въсѩ дъні жівота моего
СП
26.4
хвалмъ тѧ гі бже нашъ. ѣкоже тебѣ едномѹ жвотъ бесъмрътенъ естъ
СЕ
58а 10
3. Начин на живот
бже жівотъ моі ісповѣдѣхъ тебѣ
СП
55.9
4. Животно
съвъсхꙑштен бꙑхомъ ꙗко бесловесьн жвот
С
108.9
сьрѣте рабъ бож артемонъ. дꙑ ꙁꙿлова. двнѧѧ жвотꙑ ѹлавьꙗѧ словомъ хсовомъ
С
223.5
въпалъ с въ рѫцѣ томтел҄. нкꙿтоже отъ насъ ѹвѣдѣ. раꙁвѣ днъ отъ двхъ жвотъ глагола епскѹпѹ
С
225.12
дна отъ мьн ... ставꙿш протвѫ комсѹ гласомъ ловѣьскомъ глагола ... се бо мьнѣ двюмѹ жвотѹ въ пѹстꙑн жвъшꙋ ... посълана бꙑхъ въ градъ
С
233.12
раꙁгнѣвавъ же сꙙ комсъ.ꙗко двмъ жвотомъ слꙑштъ. повелѣ вономъ свомъ. да прободѫтъ
С
233.28
жвотъ сь
ἡ ζωὴ αὕτη
Земният живот
мꙑ же ꙁа прꙗꙁнь стовааго црѣ. жвота сего не прѣдамъ л
С
91.14
стньнъ, -ꙑ жвотъ
φυσίζωος
За Христос — който е истинският живот
по срѣдѣ двѣма жвотома поꙁнанъ бꙑвъ. іѵ снъ бж. по срѣдѣ оцю ꙇ дха. обѣма жвотома. жівотъ. отъ жвота. ꙇстннь жівотъ ѣвлѣѩ сѧ
К
13b 29—30
Срв.
С451.4
жвотъ вѣьнꙑ
ζωὴ αἰώνιος, ὁ αἰώνιος στέφανος
Вечният живот, раят; място, отредено за праведниците
ꙇ се етеръ прстѫпь рее емѹ. ѹтелю благꙑ. то благо сътворѭ. да мамъ жвотъ вѣънꙑ
М
Мт 19.16
ЗI,
А. Срв.Лк 18.18
М
З
А
СК
ꙇ дѫтъ т въ мѫкѫ вѣънѫѭ. а праведьнц въ жвотъ вѣънꙑ
М
Мт 25.46
З
А
СК
тако бо бъ вьꙁлюб мра. ѣко сна своего ноѧдааго дастъ. да вь(сѣ)къ вѣрѹѩ на нь не погꙑбнетъ. нꙑматъ жвота вѣънааго
М
Йо 3.16
А,
СК. Срв.Йо 3.15
М
А
СК
ꙇ аꙁъ жвотъ вѣънꙑ даѭ мъ. ꙇ не погꙑбнѫтъ въ вѣкъ
М
Йо 10.28
З
А
покор емѹ вꙿсѧ прошенѣ. ѣже на спне. ꙇ жвотъ вѣьнꙑ
СЕ
6а 2—3
въ днъ асъ да прмемъ вѣьнꙑ жвотъ. ꙗкоже отьц наш. страстотрьпц. мѫенц прѧшꙙ
С
256.1—2
въ жвотѣ
Приживе
Сего рад не тьїю въ жвотⷺ прѡславы тѣхъ б͠ь, нь по съмрьт славою неꙁгл͠анною. не тьїѹ д͠хы хь въ нбⷭныⷯ свѣтлѻстеⷯ ѹпоко. нь тѣлеса хь на ꙁемл прослав
ИМ
174v.1.
да, ꙗкоже въ жвотѣ правым велѣнї ѹтвръждааше цр(ъ)ковь, сце по съмр(ъ)т не беꙁь промышленїа тѫ оставт
Филот.
89.18.
Не тъїю въ жвѡтѣ, нъ по съмрьт ъстные тѣхь мощ недѹгѹющмь раꙁлным недѹгы нескѹднаа подають сцѣлнїа
I Никод.
213.31.
жвотъ нестарѣѭщ
Безсмъртие, вечен живот
Оуꙗꙁввш се добротою Хрста бога, того божїмь стопамь, царце, бож(ь)стьвно послѣдовала ес, тѣмже кь жвотꙋ вьꙁыде нестарѣющомꙋ се, свѣтло ꙋкрашена добродѣтелным ѡбраꙁы те ьтꙋщї сьблюда(ю)щ
Теоф.
268.1.
мрьскꙑ жвотъ
Животът на света, на човечеството
Жрет сѧ агнець божїй, въꙁемлѧй грѣхь мрѹ, ꙁа мрскый жвѡтъ спасенїе
ЛЙЗ
286.14.
пршед въсе еже ѡ нас съмотренїе сплънвъ, въ нѡщь, въ нейже прѣдань быст(ь), пае же прѣдаст(ь) себе ꙁа мрꙿскый жвѡт, премь хлѣбь свѧтыма свома прѣстыма непорѡныма рѫкама
СЙЗ
368.4.
Хотѧ бо ꙁыт на волнѫѧ прснопомнмѫѧ жвѡтворнѫѧ своѫ съмрьть, въ нѡщь, въ нѧже прѣдасть себе ꙁа мрскый жвѡть, прїемь хлѣбь на свѧтых свох прѣ(ь)стных рѫках покаꙁавь тебѣ
ЛОглаш.
381.12.
М
З
А
СК
ЗП
О
Е
СП
СС
СЕ
К
С
Гр
ζωή
τὸ ζῆν
ζῷον
ζώνη
Нвб
живот
ОА
ВА
НТ
АК
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
АР
РБЕ
ЕтБАН
БТР
ДА
Срв
Живот
ЛИ
СтИл,РЛФИ