Исторически речник
жеII  
же част I. За съотнасяне [непреводима] ꙇ сътвор бь отъ връв. вьсѧ ꙁгъна цркве овъцѧ же  волꙑ М Йо 2.15 З А ꙇ шедъше раб т на пѫт. събърашѧ вьсѧ ѩже обрѣтѫ ꙁълꙑѩ же  добрꙑ М Мт 22.10 ЗI, А. Срв. СЕ106b 11 ꙇ отъдажд емѹ вꙿсе прѣгрѣшене. вольное же  невольное СЕ 73b 13 отъдажд емѹ вꙿсѧ грѣхꙑ. своѩ же. ꙇ родтелю его СЕ 30b 3  вьсе ловѣьско жт оставвъ. нꙿсоже пае господа. вѣдѣт же  мѣт сповѣдааше С 253.16 бѫд же вьсѣмъ намъ потаѭштмъ же  послѹшаѭштмъ. ѹслꙑшат блаженꙑ тъ гласъ С 123.27 II. За усилване — именно, де [или непреводима] 1. В свободна употреба при всички части на речта, които се подчертават, изтъкват, особено при лични местоимения и повелителни форми на глагола ꙇ вꙑ же съвѣдѣтельствѹѹте. ѣко скон съ мъноѭ есте М Йо 15.27 скаахѫ же са. ꙇ глаахѫ же къ себѣ въ цркве стоѩште М Йо 11.56 З се аꙁъ сълѭ вꙑ ѣко овьцѧ по срѣдѣ влъкъ бѫдѣте же мѫдр ѣко ꙁмѩ. ꙇ цѣл ѣко голѫбье М Мт 10.16 З А въ стнѫ же глѭ вамъ М Лк 4.25 А СК  хво же рождьство сце бѣ СК Мт 1.18 ѡ гі спі же. ѡ гі поспѣш же СП 117.25 въꙁбранѣетъ бо т гь. вꙿсѣхъ асъ. ꙇ вꙿсѣхъ годнъ. ꙇ вꙿсѣхъ же врѣменъ СЕ 46а 10 мо҇ⷧ на҇ⷣ многꙑ болѧщ ... да не ѣстъ же с. сласт. ꙇ ѣко останетъ его СЕ 44а 24 дмос же стоꙗаше дръжꙙ кѹмрь жрътвънꙑ С 138.25 2. В полусвободна употреба a) При показателни местоимения и наречия о себѣ бо ꙁемлѣ плодтъ сѧ. прѣжде трѣвѫ по томь же класъ. по томъ же  пьшенцѫ въ класѣ М Мк 4.28 З тако же не бѣ равъно съвѣдѣтельство мъ М Мк 14.59 З  толкѹ же бꙑвъшю не протрьже сѧ мрѣжа СК Йо 21.11 нъ бъ. ѡ мѫенц гоже вьꙁлюбсте.  ꙁа н҄егоже съмрьть ꙁволсте. тъ же то ѹдо сътвор С 67.4 тъгда же ѹстрѣл҄енъ бꙑстъ връховьн҄ апостолъ С 471.28 о схъ  сцѣхъ же словесехъ бьдꙙштѹ съ сльꙁам. отьцѹ савѣ. агг҄ельскъ нѣкакъ ꙗв сѧ гласъ глагол҄ꙙ С 287.18 овъ множа  овъ же хѹжде прносъ покаꙁаста С 376.9 b) При отрицателни местоимения и наречия ꙇ не остав т по себѣ н едного же М Мк 5.37 а сам н еднѣмъ же пръстомъ вашмъ пркасаате сѧ брѣменехъ М Лк 11.46 З амнь глѭ вамъ. ѣко нкоторꙑ же проркъ прѩтенъ естъ въ отеъств своемъ М Лк 4.24А вꙑ есте соль ꙁем. аште же соль обѹѣетъ. мь осолтъ сѧ. н ьсомѹ же бѫдетъ къ томѹ З Мт 5.13 тѣмь менемь ꙁаклнаѭ тѧ. ꙁд ꙇсъсѫда сего. ꙇ не ѹкрꙑ сѧ н въ едномь же ѫдѣ тѣлес его СЕ 55а 26  дрѹꙁ же пакꙑ не наслам н отъ коѧ же страст тѣлесьнꙑѧ пометахѫ сам сꙙ прѣдъ ногама го поперетъ ѧ С 568.29 c) При въпросителни местоимения и наречия кто же отъ васъ пекꙑ сѧ можетъ прложт тѣлесе своемь лакоть еднъ М Мт 6.27 З, А, СК. Срв.Лк 12.25 М З которꙑ же отъ васъ рабъ мѣѩ орѭштъ л пасѫщъ ꙇже пршьдъшю съ села. реетъ абе мнѫвъ въꙁлѧѕ М Лк 17.7 А СК котерааго же отъ васъ оца въпростъ снъ хлѣба. еда камень подастъ емѹ М Лк 11.11 З А СК когда же тѧ вдѣхомъ странъна  въвѣсомъ. л нага  одѣхомъ М Мт 25.38 З А СК насладішѧ сѧ і с. ꙇ сь. тѣхъжде вешті насладішѧ сѧ і сі. сь. тѣхъжде юдесъ. тѣхъжде ѹені. тогожде накаꙁаньѣ. кѫдѹ же лі раꙁліъе бꙑстъ. отъ волѧ та бо вьсьде намъ віна бꙑваетъ К 6а 15 3. Като формант за образуване на относителни местоимения и наречия: же, ꙗкъже, деже, додеже, ждеже, дождеже, къдеже, ѭдѹже, отънѭдѹже, ѭдѣже, отънѭдѣже, гдаже, вънегдаже, доньдеже, донелже, донелѣже, отънелже, отънелѣже, ꙗкоже, акоже, лкоже, льмаже, льмже; на някои съюзи: даже, неже, нже, ꙁанеже, понеже, тѣмьже; на някои наречия: ѹже, юже. М З А СК Е СП СЕ К С Р В Гр μέν δέ τέ οὖν δή γάρ μὲν γάρ γέ Нвб же книж остар ОА ВА АК Бот