Histdict - еѵтѵхии

Исторически речник

еѵтѵх [+]

Nmos	Nmgs	Nmds	Nmas	NmEs	Nmis
еѵтѵх, еѵтѵх, еѵтѵхе	еѵтѵхꙗ, еѵтѵхѣ, еѵтѵха	еѵтѵхю, еѵтѵхѹ	еѵтѵх, еѵтѵх	еѵтѵхꙗ, еѵтѵхѣ, еѵтѵха	еѵтѵхемь, еѵтѵхемъ
Nmls	Nmvs	Nmop	Nmgp	Nmdp	Nmap
еѵтѵх, еѵтѵх	еѵтѵхю, еѵтѵхе	-	-	-	-
Nmip	Nmlp	NmOu	NmGu	NmDu
-	-	-	-	-

еѵтѵх -ꙗ м ЛИ 1. Евтихий — двама от 40–те кападокийски войни–християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март бѣахѫ же вон кападокскꙑѧ странꙑ. въ санѹ дномъ. жвѫште благовѣрьнѣ. сломъ м҃ ... а се мъ мена. дометꙗнъ ... еутух ... С 69.8 Срв. С69.14 2. Евтихий (378–ок.454) – създател на евтихианската ерес и привърженик на монофизитството проклнат же въсе єреткꙑ. арїа г͠лю  евнѻмїа • савелїа же  македонїа . аполнарїа  ѻргена,  съпсанїа хь • Ѳеѡⷣра мопсѹєстїскаго  несторїа ѹенка єго. дїоскора  севра,  єѵтіхїа  поⷣбнꙑе мь ИМ 164r.16. Изч С Гр Εὐτύχιος Εὔτυχος еѵтхе Нвб Евтихи ЛИ ГВ