Исторически речник
ересь  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
ересьересересересьересьѭ, ересѭ, ересѫ, ересѧ, ересью, ересюерес
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
ересересересь, ерес, ересеересьмъ, ересемъ, ересьмь, ересемьересьм, ересъм, ересмересьхъ, ересьхь, ересехъ, ересехь
NfOuNfGuNfDu
ересересью, ересю, ересѹересьма, ересъма, ересма
ересь - ж Ерес, еретическо учение, отклонение от официалната догма  обрѣте богоборънꙑѧ ерес потопъ дѹшьнꙑ С 191.10 съкаꙁа мъ о богоборьнѣ то бѹ ерес обрѣтен С 188.29 юдескꙑѧ ѹбо подобьнꙑѧ ерес отъвръгошꙙ ꙁобрѣтен С 189.6 и да поставеть цр͠кви велика протопопе по вьсѣхь градѣхь и мѣстѣхь и сѣлехь, да вьꙁвратеⷮ хриⷭтїане ѿ ереси латин̇скїе ДК е͠ тако бѡ арїанскыѫ ерес мръꙁѣше, ꙁаповѣдааше же въсѣмъ, не прблжат сѧ мъ, н ꙁловѣре хъ дръжат Жит.Ант. 35v Вас́лїа враа ҆же въ кѡнстантїнѣ градѣ въсѣавшаго сїѫ тръѻкааннѫѧ богомлꙿскѫѧ ересь, пр а҆леѯ православнѣмь цр комннѣ, а҆наѳема БС 16а бгословаго Грїгорїа. прѣ[мѹд]рааго ѹителѣ и наставника. трⷪци сѫпокⷧонника [сѫ]постатѡⷨ еѧ раꙁдрꙋшника, їересемъ прогонителѣ Бел. 89 долъскаа лⷭь с корене раꙁрⷣоуш сѧ. сма цр͠кв свѣтло крашаємы. правовѣрꙿно едноглⷭно. тръс͠тое пѣніє б͠оу въсілаѫтъ. сіма. всѣка ересь потрѣбі сѧ.  правовѣрє процъвꙿте. Сб.Герм. 71а  раꙁлнꙑѫ єрес ѿ стада ѿгнавъ.  на пажт жвѡнѡснꙹѫ паствѫ наставвъ Петк. 76v.8. С ДК Жит.Ант. БС Бел. Сб.Герм. ХрКМ Диоп. КО40 КОпрест. КОМих. ЙЕБог. От гр αἵρεσις. ¨ Нвб ерес ОА ВА НГер МлБТР АР ЕтБАН БТР РБЕ