Исторически речник
еманъ
-а
м
ЛИ
Еман — лице, на което се приписва авторството на псалом 87 от Псалтира, вероятно прочутият старозаветен мъдрец и музикант Еман, син на Зара и внук на Юда [1Пар 25.5; 3 Цар 4.31]
слово раꙁѹмьно еманѹ їлтѣнінѹ
СП
87.1
Изч
СП
Гр
Αἰμάν
От
евр
Hēmān