Исторически речник
дѣꙗт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
дѣꙗтдѣѭ, дѣѫ, дѣѧ, дѣюдѣш, дѣаш, дѣѣшдѣтъ, дѣатъ, дѣѣтъ, дѣть, дѣать, дѣѣть, дѣт, дѣат, дѣѣтдѣмъ, дѣамъ, дѣѣмъ, дѣмь, дѣамь, дѣѣмь, дѣм, дѣам, дѣѣм, дѣмо, дѣамо, дѣѣмодѣмъ, дѣамъ, дѣѣмъ
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
дѣѭтъ, дѣѫтъ, дѣѧтъ, дѣютъ, дѣѭть, дѣѫть, дѣѧть, дѣють, дѣѭт, дѣѫт, дѣѧт, дѣютдѣвѣ, дѣавѣ, дѣѣвѣдѣта, дѣата, дѣѣтадѣте, дѣате, дѣѣтедѣдѣ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
дѣмъ, дѣмь, дѣмдѣтедѣвѣдѣтадѣъ, дѣахъ, дѣхь, дѣахь, дѣх, дѣахдѣ, дѣа
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
дѣ, дѣадѣхомъ, дѣахомъ, дѣхомь, дѣахомь, дѣхом, дѣахом, дѣхмꙑ, дѣахмꙑдѣсте, дѣастедѣшѧ, дѣашѧ, дѣшѫ, дѣашѫ, дѣша, дѣаша, дѣше, дѣаше, дѣхѫ, дѣахѫдѣховѣъ, дѣаховѣдѣста, дѣаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
дѣсте, дѣастедѣꙗхъ, дѣахъ, дѣꙗхь, дѣахь, дѣꙗх, дѣах, дѣѧхъ, дѣѧхь, дѣѧхдѣꙗше, дѣаше, дѣѧшедѣꙗше, дѣаше, дѣѧшедѣꙗхомъ, дѣахомъ, дѣꙗхомь, дѣахомь, дѣꙗхом, дѣахом, дѣѧхомъ, дѣѧхомь, дѣѧхомдѣꙗшете, дѣашете, дѣꙗсте, дѣасте, дѣѧшете, дѣѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
дѣꙗхѫ, дѣахѫ, дѣꙗхѹ, дѣахѹ, дѣѧхѹдѣꙗховѣ, дѣаховѣ, дѣѧховѣдѣꙗшета, дѣашета, дѣꙗста, дѣаста, дѣѧшета, дѣѧстадѣꙗшете, дѣашете, дѣꙗсте, дѣасте, дѣѧшете, дѣѧсте
дѣꙗт несв дѣт -дѣѭ -дѣш Правя, извършвам [нещо] ꙇ аще вама къто реетъ. то се дѣата. ръцѣта ѣко гь его трѣбѹѹтъ М Мк 11.3 З тъ въскрьсе отъ мрътвꙑхъ. ꙇ сего рад слꙑ дѣѭтъ сѧ о немь М Мт 14.2 З.Срв. Мк 6.14 М З А дажд мъ вꙿсегꙿда. поѹат сѧ ꙁаповѣдемъ твомъ. ꙇ ѹгодънаа твоѣ дѣѣт СЕ 8а 1 ѡград  слоѭ стааго твоего дха. да не въꙁможетъ дѣѣт на нь. вꙿсѣ протвънаа СЕ 80b 14—15 (.)ъера скаа. а дьнесь бжствьнаа дѣетъ К 13а 23 дъвѣ жрътвѣ. въ тъ вееръ дѣашете сѧ К 13b 11 мъꙁдамъ вьꙁдател҄ь. любвꙑ ьстемь добро дѣѭштмъ хс. раꙁбонка грꙙдѫште просвъша с прѣвелкꙑ даръ дномь асѣ покаꙁа С 427.12 Прич. сег. деят. като същ. не дѣ, не дѣте ἄφες, ἄφετε Не пречи, не пречете; остави, оставете; чакай, чакайте ꙇ гла мъ. не дѣте дѣт прходт къ мьнѣ М Мк 10.14 З. Срв.Лк 18.16 М З не дѣте да вдмъ. аште прдетъ лѣ сънѧтъ его М Мк 15.36 З. Срв.Мт 27.49 СК гла мъ съ раꙁдрѣште   не дѣте его ꙇт М Йо 11.44 З А СК рее же с не дѣ ѩ М Йо 12.7 З А СК молтвѫ дѣꙗт, мольбꙑ дѣꙗт προσεύχομαι, δέομαι Моля се, отправям молитва; умолявам въставъ ꙁде сь  де въ пѹсто мѣсто. ꙇ тѹ молтвѫ дѣаше М Мк 1.35 З А ꙇ молм(ъ) т сѧ. ꙇ молъбꙑ дѣемъ СС IIIа 3—4 любꙑ [блѫдь] дѣꙗт πορνεύω Блудствам, развратнича потрѣбілъ есі вьсего любꙑ дѣѭѭшта отъ тебе СП 72.27 каа бо пол҄ьꙃѣ еже вѣдѣт. о бꙃѣ праваꙗ ѹенꙗ добрѣ. а блѫдъ дѣат срамьнѣ Х II Вб 12 прѣлюбꙑ дѣꙗт μοιχεύω, μοιχάομαι Прелюбодействам, извършвам прелюбодеяние вьсѣкъ пѹштаѩ женѫ своѭ  прводѧ нѫ. прѣлюбꙑ дѣатъ М Лк 16.18 З ꙇ вьсѣкъ прілѣплѣѩі сѧ потьпѣꙁѣ прѣлюбꙑ дѣеть К 2b 12 пакост дѣꙗт κολαφίζω Причинявам страдание, измъчвам; удрям, бия тъгда ꙁапльвашѧ лце его. ꙇ пакост емѹ дѣашѧ М Мт 26.67 З А СК не дѣ емѹ пакост. н рѫкама н ногама. н вꙿсемѹ тѣлес СЕ 36b 9 пакост дѣѭще м мн οἱ πολεμοῦντες Тези, които пакостят [правят пакости, вредят]; неприятели, врагове нꙑнꙗ ѹбо тро сѫтъ пакост дѣѭште намъ С 73.1—2 кѹплѭ дѣꙗт πραγματεύομαι Търгувам, правя търговия ꙇ рее къ нмъ. кѹплѫ дѣте доньдеже прдѫ М Лк 19.13 З А повѣсть дѣꙗт διηγέομαι Разказвам постгнетъ бо мѧ ... вѣст дѣѫща лѣта ѡ (...)нѣ.  ѡ вараацѣ же  ѡ сам(...)нѣ Е 7б 17 съвѣтъ дѣꙗт Съвещавам се, правя съвещание о немьже ꙁа ѹтра съвѣтъ дѣашѧ. старѣшнꙑ  попове ждовсц. ꙇ старьц ꙇюдѣсц СЕ 49а 10—11 годѣ дѣꙗт комѹ εὐαρεστέω τινί Нравя се, харесвам се някому дажд емѹ вѣдѣт. благодѣат [погр. вм. годѣ дѣꙗт комѹ, Фърчек, [151] 562II] вь пѣне. ꙇ славослове. ꙇ спне СЕ 95а 7—8 глѹмъ дѣꙗт Глумя се, правя си глума с някого нъ стъ(..) кꙿнгъ слъшѧще смьѣхомꙿ сѧ (гл...)ъ(.) дѣіѫщ(.) ьтѫщ(...)ѩ Р V 4.15 дѣꙗт сѧ М З А СК Е СП СС СЕ К С Х Р Гр ποιέω ἐνεργέω πράσσω ἐνδείκνυμι ἐπιτελέω дѣат дѣѣт Нвб дея, деяня, деям ОА ВА ЕтБАН Дюв БТР АР РБЕ ДА