Исторически речник
дѣльма  
дѣльма задлог род За обстоятелствени отношения: заради. 1. За означаване цел на действието молтва бо рее не бꙑстъ мене дѣльма. нъ пршьдъшхъ дѣльма невѣрьнꙑхъ С 310.23, 24 2. За означаване на причина  аггелъ отъвѣшта. пльтьнꙑхъ дѣлма  беспльтьтꙑхъ сꙑнъ вꙑшьнꙗго нареетъ сꙙ С 237.9—10 отьць тво дного дѣлма грѣха адама с породꙑ ꙁведе. а тꙑ л раꙁбонка въводш С 308.27—28 пото  глаголетъ  ѹдеса твортъ. пото же  ѹтъ. схъ дѣльма вьсѣхъ внъ хоштемъ погѹбт го С 402.29 їс же ловѣколюбьць сꙑ ... вьсе пострада насъ дѣльма. да мꙑ отъ осѫжденьꙗ свободь бѫдемъ С 484.3 ꙗко гꙗ облхова с.  братьн ст. несътворенꙗ дѣльма бж вол. са(м)ъ с отълѫвъ ЗЛ Iа 11 сего [того] дѣльма ἐκ τούτου, διὰ τοῦτο Затова, заради това, поради това; след това ѹньше вьс въ омъство въьтен бꙑшꙙ.  ꙁа браньскѫѭ хꙑтрость.  ꙁа мѫжьство дшꙙ. того дѣльма велѧ ьст мѣахѫ отъ цѣсара С 85.1—2 да аште ѹбо не отъвръꙁѫ н отъдамъ цръкъве правовѣрънꙑхъ. то ꙿто бѫдетъ того дѣльма С 194.26  волеѭ не ра послѹшат. нъ на сьребролюбьстве ѹклон сꙙ. сего дѣльма осльпе ѹмомъ  съпаса свого прѣда С 413.9 прѣжде мѹ спльнвъ вьсе тъгда раꙁдрѣш. сего дѣлма  пасхѫ сътвор С 416.30 того бо дѣлꙿма  ꙁѫб  ѹстьнѣ на ѹтврьжденꙿ ѧꙁꙑка сътворенꙑ сѫтъ. да нколже въ простѫ ѹврьꙁъ ѧꙁꙑкъ двьр ꙁдетъ С 497.17— 18 ьсо дѣльма τίνος ἕνεκεν Заради какво, поради какво тъ съгрѣшл  ѹмрѣтъ. сь не съгрѣшлъ  ѹмрѣтъ. со дѣлма  пото С 493.28—29 С ЗЛ Гр διά ὑπέρ ἕνεκα ἐπί [вар. ἐκ] дѣлма дѣлꙿма Нвб Срв дѐлми нали’ диал РБЕ ДА