Исторически речник
дѣвца  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
дѣвцадѣвцѧ, дѣвцѫ, дѣвцꙑ, дѣвцедѣвцдѣвцѫ, дѣвцѹдѣвцеѭ, дѣвцеѫ, дѣвцеѧдѣвц
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
дѣвцедѣвцѧ, дѣвцѫ, дѣвцꙑ, дѣвцедѣвць, дѣвцъдѣвцамъ, дѣвцамьдѣвцамдѣвцахъ, дѣвцахь
NfOuNfGuNfDu
дѣвцдѣвцю, дѣвцѹдѣвцама
дѣвца -ѧ ж 1. Девица, дева ꙁаклнаѭ тѧ бгомь сътворьшмь вꙿсѣьскаа ... съꙁъдавъшмь ка по обраꙁѹ своемѹ ... вьпльщьшмь сѧ отъ марѩ дѣвцѧ СЕ 52b 19 тъгда стаꙗ дѣвца марꙗ. плаѫшт сꙙ рее С 241.7 посъланъ бꙑстъ гаурлъ къ дѣвц С 244.9  дѣвца рее. да т мѹ вѣрѫ. пръво м обл С 239.7 то ѹбо мнш двцю мрью. ꙁданѹ л л неꙁданѫ.  еже ѿ неѧ тѣло хⷭво Пс. Кес. 41/40 2. Девойка, младо момиче отдѣте не ѹмьрѣтъ бо дѣвца нъ съптъ М Мт 9.24 З, А, СК. Срв.Лк 8.52 А СК родтел҄ѣ мѹ съвѣштаста сꙙ жент ї дѣвцеѭ менемь анꙿна С 24.29  пакꙑ нъгда. не тъьѭ л слово рее надъ дѣвцѫ. талѳа кѹмꙑ. дастъ ѭ родтел҄ема съдравѫ С 307.6  нкакоже прмѣшѧт сѧ дѣвц съ ѫнотоѫ отънѫдь ПА 55а иꙁвѣщени боудеть съмьрти ꙗко оумрѣтъ дѣвица. и да не невѣрѫють. ꙗко мьрътвоу сꙋщю въскрѣси ю КП Учит. 157а-b нѡ еⷭ врѣмѧ но же лѣто. ѡво бо длъготѣ еⷭ ꙁнаменїе. овоⷤ блгѹ времен. не бо глемъ лѣто наста жатвѣ л вно мат. но врѣмѧ. н лѣто поꙗт двцю но врѣмѧ Пс. Кес. 97/96 бѣ́ше же въ градѣ то́мъ, е͗дина двца ста, ѕѣ́ло вънимаѫ͗щи себѣ Дор. 235а И послѣⷣ ма́лко бы́ жива ѻна́зи дѣви́ца: и прѣста́ви се Тр. дам. 202 М З А СК СЕ С ПА КП Учит. Пс. Кес. Дор. Тр. дам. Гр κοράσιον κόρη [ἡ] παι῀ς παρϑένος Нвб девица ОА ВА АК НТ НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ ДА