Исторически речник
дѹша  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
дѹшадѹшѧ, дѹшѫдѹшдѹшѫ, дѹшѹдѹшеѭ, дѹшеѫ, дѹшеѧ, дѹшеюдѹш
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
дѹшедѹшѕа, дѹшѫ, дѹшедѹшь, дѹшъдѹшамъ, дѹшамьдѹшамдѹшахъ, дѹшахь
NfOuNfGuNfDu
дѹшдѹшѹдѹшама
дѹша -ѧ ж 1. Вътрешният, психическият живот на човека; душа, психика прскръбъна естъ дша моѣ до съмрът М Мк 14.34 З.Срв. Мт26.38 М, З, А, СК;СЕ 47 а З;С 383.8 въꙁлюбш га ба твоего. вьсѣмъ срдцемъ твомъ.  вьсеѭ дшеѭ своеѭ. ꙇ вьсеѭ мꙑсльѭ твоеѭ М Мт 22.37 ЗI А Срв.Мк 12.30 М, З, А;Лк 10.27 М З А ѣко тꙑ ес ꙇцѣлтель дшамъ ꙇ тѣломъ нашмъ СЕ 26а 17 ꙇ пріведе бвꙇ ꙇ оцю дъва гръбішта. дшѫ ꙇ плътъ нашѫ К 14а 33 въ колцѣ кротостꙑ велітъ да прѣбꙑваемъ. ꙇ нашѫ дшѫ како ѹіштаетъ. отъ вьсѣкого гнѣва і ѣрост К 4а 12 послѹша мене.  бѫдеш владꙑца мо дш.  обраꙁꙑ ꙁлатꙑ поставьѭ т по ... вьсеѧ вьселенꙑѧ С 1.23 сце блѫднц вѣрьно та въ дѹш дѣлꙿнца молꙙшт съ сльꙁам. ѹждаахѫ сꙙ вьс с трьпѣню сѹсовѹ С 392.22 стꙑ опеал сꙙ дѹшеѭ  въплака С 568.11 не говор н съмꙙт дѹшꙙ дѣвц С 248.12 пак съꙁъдат дш просвѣщенье  срцю  ѹмъ польꙃьнъ Р II 2.9 Съзнание, мисъл. слѹжьбѫ тѣлесънѫ прѣмъше. ште  дшам власт покѹшате сꙙ С 88.15—16 Разш.Човешкият живот. въставъ пом отроѧ  мрь его.  д въ ꙁемлѭ ꙁлвѫ. ꙁмрѣшѧ бо скѫщ дшѧ отроѧте А Мт 2.20 СК Б слꙑшахъ рѫженъе много жівѫштхъ ѹкръстъ его ... събіраахѫ сѩ кѹпьно на мѩ. пріѩті дшѫ моѭ съвѣшташѩ СП 30.14 крѣпьц въꙁіскашѩ дшѩ моеѩ СП 53. 5 2. Нематериалната същност на човека; безплътно същество, което остава след неговата смърт любѧ дшѫ своѭ погѹбт ѭ. ꙇ ненавдѧ дшѧ своеѩ вь мрѣ семь. въ жвотѣ вѣънѣемь съхрантъ ѭ М Йо 12.25 З А СК млтвам їхъ. въ мръ ѹстро дшѧ нашѧ Е 33б 4 аште не бі гь помоглъ мнѣ. въмалѣ въселіла сѩ б въ адъ дша моѣ СП 93.17 поко дшѧ твохъ рабъ. прѣжде ѹсопъшхъ. на мѣстѣ свѣтълѣ ... отънѭдѣже отъбѣжа. скръбь  пеаль СЕ 64b 15 слово въꙁданью сътворт ꙇмаш. вь день страшънааго сѫда ꙁа дшѭ его СЕ 82b 17  рекъ господѹ прм моѭ дѹшѫ ... тхо  беꙁъ болѣꙁн ꙁдъхнѫ С 141.21 господ да отвръꙁѫтъ сꙙ небеса.  да прмѫтъ дѹшѫ раба твого С 254.16 ꙙдо попц сꙙ о дѹш сво.  мол сꙙ ꙙсто къ господѹ С 569.28 лаꙁаре д вънъ  дѹша отъ ꙁемл҄ь сподн҄хъ стръжена бꙑстъ. н дꙗволѹ протвѫ глагол҄ѫштѹ. н сьмрьт протвѫ ставъш С 317.23 3. Прен. Живо същество, създание  водꙑ же. тъгда ꙁнесошꙙ жвотьнꙑ двжмꙑ. гда ѹслꙑшашꙙ. да ꙁнесѫтъ водꙑ гадъ дѹшъ жвꙑхъ С 495.24 Срв.С 495.28 дноѭ дѹшеѭ ὁμοψύχως Единодушно, в пълно съгласие да не отълѫмъ сꙙ ѹбо отъ себе. нъ ꙗкоже жхомъ дꙿноѭ дшеѭ.  днѣмь ѹмомь. тако же  послѹшьствѹмъ С 72.10 прѣдат [отъдат] дѹшѫ ἐναποδίδωμι, ἀποδίδωμι τὴν ψυχήν, παρατίϑημι τὸ, πνεῦμα, ἀπορρήγνυμι τὴν ψυχήν, ἐκδημέω Предавам дух, издъхвам, умирам онъ же ... прѣбꙑвъ многꙑ асꙑ вь тѣхъ ранахъ беꙁъ гласа прѣда дѹшѫ С 47.11 меемъ ѹдаренъ бꙑвъ.  тако прѣдастъ дшѫ господѹ С 62.3 пркоснѫвъ сꙙ къ топлотѣ. аб растаа сꙙ.  тако отъдастъ дшѫ своѭ С 76.25 дѹш польꙃьнꙑ ψυχωφελής Полезен, добър за душата, душеполезен многꙑхъ благꙑн҄ꙙ.  дш полеꙁьнꙑхъ добродѣан.  по ꙁаповѣдемь съпасовомъ жт нанаѭштмъ. добро сьмѣреньꙗ пробрѣтень. ходата бꙑваатъ С 513.16 дѹшѧ не мꙑ ψυχὴν μὴ ἔχων Едва дишащ, останал без душа ꙗкоже не мѣт мъ слꙑ н тѣла цѣла н кост. н мѣста от мѣста прѣт можаахѫ ... он же трѹдьн  дѹшꙙ не мѫште. повѣдаахѫ мѹ бꙑвъше мол҄аахѫ го наставт ї на пѫть С 32.14 въꙁьмат [ꙁьмат] дѹшѫ αἴρω τὴν ψυχήν Измъчвам някого, вземам душата на някого обдѫ же  юде  глаахѫ емѹ. доколѣ дшѧ нашѧ вьꙁемлеш аште тꙑ ес хъ. ръц намъ М Йо 10.24 З А дѹш прокѹдьнъ ψυχοφϑόρος Душегубителен, пагубен за душата мꙑ же ѹбѣжмъ вьꙁлюбьн. дѹш прокѹдьнꙑхъ страст схъ С 340.5—6 М З А СК Б ЗП Е СП СС СЕ ТФ К С Р Г ЗЛ Х Гр ψυχή [вар. ἀρετή] πνεῦμα ζωή Нвб душа ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ РРОДД ДА Срв Душа ЛИ Ду̀шка ЛИ Душо ЛИ Душев ФИ Ду̀шински ФИ СтИл,РЛФИ Душево МИ Душинци МИ Душевски колиби МИ ПК,Пр. в им