Исторически речник
дометꙗнъ
-а
м
ЛИ
Дометиан — един от 40те кападокийски войни–християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март
а се мъ мена. дометꙗнъ. сух. амарагдъ. мелтонъ
С
69.6
Изч
С
Гр
Δομετιανός