Исторически речник
дотII  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
дотдодѫ, додѹдодешдодетъ, додеть, додетдодемъ, додемь, додем, додемододете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
додѫтъ, додѹтъ, додѫть, додѹть, додѫт, додѹтдодевѣдодетадодетедоддод
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
додѣмъ, додѣмь, додѣмдодѣтедодѣвѣдодѣтадодъ, додохъ, додь, додохь, додохдоде
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
додедодомъ, додохомъ, додомь, додохомь, додохом, додохмꙑдодете, додостедодѫ, додошѧ, додошѫ, додоша, додоше, додохѫдодовѣ, додоховѣдодета, додоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
додете, додестедодѣахъ, додѣхъ, додѣахь, додѣхь, додѣах, додѣх, додѧхъ, додѧхь, додѧхдодѣаше, додѣше, додѧшедодѣаше, додѣше, додѧшедодѣахомъ, додѣхомъ, додѣахомь, додѣхомь, додѣахом, додѣхом, додѧхомъ, додѧхомь, додѧхомдодѣашете, додѣшете, додѣасте, додѣсте, додѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
додѣахѫ, додѣхѫ, додѣахѹ, додѣхѹ, додѧхѹдодѣаховѣ, додѣховѣ, додѧховѣдодѣашета, додѣшете, додѣаста, додѣста, додѧстадодѣашете, додѣшете, додѣасте, додѣсте, додѧсте
дот -додѫ -додеш св 1. Стигна, достигна до някъде; отида  шедъше вьслѣдъ н҄его додошꙙ мѣста С 145.26 глаголаахѫ бо дрѹгъ къ дроꙋгѹ ꙗко не матъ дот мѣста. по етꙑрь дьнї С 31.8 текѫште бѣгаахѫ акꙑ огн҄емъ пакꙑ гонм. додеже додошꙙ мѣста деже бѣ копї старѣшна мъ С 39.22 вдѣвъше ꙗкоже въꙁврат сꙙ не дошъдъ рѣкꙑ. мнѣахѫ мѹ раꙁболѣт сꙙ С 551.1 сълѹ же сꙙ ... дѫштѹ мѹ манастꙑра дот.  вьлѣꙁъ къ сѫшт тѹ братї цѣлова ѧ С 523.21 нъ плешт въдавъ побѣже отъ лца хъ. он же женѣахѫ вьслѣдъ.  бѣжꙙ доде села С 196.16 Добера се. ꙗже лѣторасль по малѹ на вꙑсотѫ въсходꙙшт доде до стропа С 300.23 додошꙙ копаѭште до съсѫдъ крьажьнꙑхъ С 52.10 потомь же ѳеѡфла ...  по не҄мь калста спаѳара. да ꙗко додошꙙ на трѹдьнка хрьстова васоꙗ ...  семѹ ьстьнѫѭ главѫ отъсѣкъше С 64.10 молтвѫ сътвор къ бв ... съподобт сꙙ дот стааго С 559.13 Стигна до определен предел във времето. състарѣвъ же сꙙ ѹбо въ добрѣ старост доде коньца жтю С 208.4  се доде сътънааго етврьтааго своѧ връстꙑ лѣта С 302.19  к томѹ ѹже до старост дошъдъшѹ. не сьтръпѣт бран С 521.15—16 Обикн.3 л. ед. Достатъчно е, стигне, достигне. ко ѹбо слово додетъ достоно хъ похвалт С 82.24—25 2. Пристигна, дойда додошꙙ на село да поѭтъ мало С 18.4 доде же манастра ловѣка бжьꙗ. съ женоѭ своѭ  снъм  дьштерм С 562.10 додошꙙ  новосвѣтьлꙑѧ благовѣрю подвжьнкꙑ ...  съвꙙꙁавъше мъ рѫцѣ  ноꙁѣ. повелѣшꙙ пѹстт къ странѣ срацньстѣ С 57.15  потомъ мало дошедъше вон. сташꙙ прѣдъ воводѫ ... глагол҄ѫште С 146.19—20 За известие, нареждане и под.: пристигна, дойда, разпространя се. доде же с ꙁаповѣдь по все егуптьстѣ странѣ С 145.4—5 аꙁъ вдѣвъ беꙁаконьнꙑѧ мъ ꙁаповѣд. дошедъшꙙ до робъ хрістовъ С 147.18 нѣстъ дошъла ꙁападънꙑхъ странъ аранъскаꙗ хѹла С 197.19 СЕ С Гр φϑάνω καταλαμβάνω καταντάω ἔρχομαι παρέρχομαι ἀφικνέομαι ἐφίσταμαι λαμβάνομαι γίγνομαι ἐν ἐλαύνω ἐγγίζω παραβάλλω Нвб дойда ОА ВА АК НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА