Исторически речник
добрѣ  
добрѣ нареч 1. Добре, хубаво, правилно ꙇ прстѫпь еднъ отъ кънжьнкъ. слꙑшавъ ѩ сътѧѕаѭштѧ сѧ. вдѣвъ ѣко добрѣ отъвѣшта мъ. въпрос  каѣ естъ ꙁаповѣдъ пръва вьсѣхъ М Мк 12.28 З ꙇ прѣꙁлха двлѣахѫ сѧ глѭще. добрѣ вьсе твортъ М Мк 7.37 З А СК Б отъвѣшта емѹ с. аште ꙁълѣ глахъ съвѣдѣтѣл҄ьствѹꙇ о ꙁьлѣ. аште л добрѣ ьто мѧ беш З Йо 18.23 А СК ѹеннѣ (!) странъна раꙁлнаꙗ. не прѣлагате сѧ. добро бо благодѣтѫ ꙁвѣстоват срдца Е 33б 15 нѫ ꙁло лвкꙋ. прѣтꙑканѣ. ѣдѫщом(ѹ). добро не ѣст мѧⷭ҇. н пт вна Е 4а 12 блаженъ ес і добро тебѣ бѫдетъ СП 127.2 въспоꙇте емѹ пѣснъ новѫ добрѣ поіте емѹ въскліцѣньемъ СП 32.3 о немьже жрьтва прꙇнесена бъⷭ҇і. ꙇ тогда насладіші сѧ еѩ добрѣ К 9а 28 добрѣ естъ гробъ тъштъ. по бжю повелѣнью К 12а 3 савнъ глагола добрѣ да вѣс вовода. ꙗкоже нколже жрът мамъ богомъ твомъ С 148.9—10 сце бо дрѹꙁ глагол҄ѫтъ. не послѹша добрѣ С 362.12 да еже добрѣ ꙁабъвꙿше пак ꙁълѣ помнает Р II 4.2 2. Като частица. За израз на съгласие, одобрение, задоволство: Добре  вдѣвъ ѭ ... вьсмꙗвь сꙙ вьꙁьп к н҄ма глагол҄ꙙ. добрѣ добрѣ тако м їсѹса небрѣгѫ о томъ С 169.14 антоннъ глагола. добрѣ. ꙗко не тъьѭ богꙑ прѣобдѣлъ с. нъ  црѣ похѹл. ꙁане сътворѫ т. да жвѹ т сѫштѹ ꙁвѣрьм плѹшта т ꙁвлѣена бѫдѫтъ С 165.7 добрѣ вонꙗт μυριπνοέω Благоухая, изпълнен съм с благоухание  же въ благодѣт добрѣ вонꙗтъ. благоьст носꙙтъ С 335.9—10 добрѣ мѫдроват εὐφρονέω Размишлявам, разсъждавам не добрѣ мѫдроват на цѣломѫдрован къ богѹ С 1.3—4 добрѣ слꙑшѧ εὐήκοος Който слуша внимателно сѣ ѹбо  мꙑ вьꙁлюбьн. ѹготованомъ срьдьцемь.  ѹшма добрѣ слꙑшꙙштема С 318.25—26 добрѣ цвьтꙑ цвѣтъ καλλίπνους За цвят — благоухаещ, изпускащ благоухание ꙗкоже ꙁавсть добрѣ цвьтѫштї цвѣтъ. любьве ѹвꙙждатъ. огн҄ь вода ѹгастъ С 399.18 добрѣ стъ συμφέρει, λυσιτελεῖ Подобре е добрѣе бо т естъ да погꙑбл҄етъ еднъ ѹдъ твоꙇхъ. а не все тѣло твое въвръжено бѫдетъ въ ћеонѫ З Мт 5.29 добрѣемѹ (!) б бꙑло. аште б камень жръновънꙑ. въꙁложенъ на вꙑѭ его. ꙇ връженъ въ море. неже да съблажнѣетъ З Лк 17.2 бѣ же каꙇафа. давꙑ съвѣтꙑ ꙇюдѣомъ. ѣко добрѣе естъ едномѹ кѹ ѹмьрѣт ꙁа люд З Йо 18.14 М З А СК Б ЗП Е СП СЕ К С Р ЗЛ Х МЛ Гр εὖ καλόν καλῶς ἀκριβῶς προϑύμως χαριέντως κοσμίως γνησίως ϑερμῶς добро Нвб добре ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН МлБТР БТР АР РБЕ ДА