Исторически речник
гънат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
гънатженѫ, женѹженешженетъ, женеть, женетженемъ, женемь, женемо, женемженете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
женѫтъ, женѹтъ, женѫть, женѹть, женѫт, женѹтженевѣженетаженетеженжен
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
женѣмъ, женѣмь, женѣмженѣтеженѣвѣженѣтагънахъ, гънахь, гънахгъна
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
гънагънахомъ, гънахомь, гънахом, гънахмꙑгънастегънашѧ, гънашѫ, гънаша, гънаше, гънахѫгънаховѣгънаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
гънастегнахъ, женѣахъ, гнахь, женѣахь, гнах, женѣахгнаше, женѣашегнаше, женѣашегнахомъ, женѣахомъ, гнахомь, женѣахомь, гнахом, женѣахомгнашете, женѣашете, гнасте, женѣасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
гнахѫ, женѣахѫ, гнахѹ, женѣахѹгнаховѣ, женѣаховѣгнашета, женѣашета, гнаста, женѣастагнашете, женѣашете, гнасте, женѣасте
гънат -женѫ -женеш несв 1. Гоня някого женетъ бо мꙙ  не вѣдѣ камо дѫ С 173.21  гвоꙁдѧ острꙑ въноꙁшꙙ въ онѹштѫ.  обѹшꙙ .  бѭште го женѣахѫ. ꙗкоже кръв го ꙁемьѭ полꙗт С 17.21 Преследвам, гоня. женѫшт же поган вдѣвъше ꙗко въ плѣвьнцѫ въско бѣжꙙ С 196.19 побѣже отъ лца хъ. он же женѣахѫ вьслѣдъ.  бѣжꙙ доде села С 196.15 Образно. пото мрьтвꙑмъ. ожт ставьꙗте ꙁавстѭ женом С 388.17 ѫтробьнꙑмъ подвꙁанмъ женомъ бѣаше С 190.5  схождѫ нѹждеѭ  мѫкоѭ женомъ смъ С 173.17 2. За добитък — подкарвам, гоня онъ же окꙑ отъ пастѹха женомъ. тако дѣаше С 558.21 сълѹ сꙙ кѹпьцѹ нѣкоторѹѹмѹ. гънавъшѹ вельбѫдꙑ своѧ  паст ѧ на мѣстѣ томь С 217.26 Пастꙑремь ѹбо въ слѣд женѫщемъ  тѧ ѹставт невъꙁмѡгшемь, прхѡдѧть  т, деже ѡвцѧ сташѧ  вдѣвше свѧтаго, ѹдвшѧ сѧ ЙР 13.21. 3. Догонвам, настигам ꙇ гънашѧ  смонъ  же бѣахѫ съ нмь. і обрѣтъше  глашꙙ емѹ. ѣко вьс штѫтъ тебе М Мк 1.36 Изч М З А СК С Гр ἐλαύνω διώκω ἐπιδιώκω καταδιώκω ἄγω Нвб Срв [по]гна ’подгоня’ ОА РБЕ [из]гнание ’изгонване’ ср РБЕ