Исторически речник
гргор  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
гргор, гргор, гргорегргорꙗ, гргорѣ, гргорагргорю, гргорѹгргор, гргоргргорꙗ, гргорѣ, гргорагргоремь, гргоремъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
гргор, гргоргргорю, гргоре----
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
-----
гргор -ꙗ м ЛИ 1. Григорий Неокесерийски [Чудотворец — умр. ок. 270 г.] — църковен деец и богослов, ученик на Ориген, епископ на Неокесария [Понт]. Пр. на 17 ноември мⷺца ноѩⷠ҇ ж҃ꙇ҃. стааго глгора юдотворца неокесарѩ А 127а 23 мⷺ҇ц ꙁі. гргора юдотворьца СК 134а 13 мⷺ҇ц. тоⷤ҇. ꙁі. стаго глгорѣ юдотворца У IIа 6 2. Григорий Просветител на Велика Армения — ръкоположен за епископ от Леонтий в Кесария [умр. ок. 325—334 г.]. Основал първата катедра в Ечмиадзин. Пр. на 30 септември мⷺца сепⷠ҇ ћ҃. стааго свⷳ҇номⷱ҇ка грігора археппа велкъѩ арменѩ А 121b 20 л҃ стрстъ стаго глгорѣ архепскꙋпа. велкѧ арменѧ Е 38а 4 тѣмже  бжⷭтвнꙑ грїгѡрїе велкꙑе арменїе, Крⷭтꙑ дрѣвѣнꙑ по мѣстѡⷯ нѣкѡтѡрꙑⷯ поставль . повелѣ покланꙗт се  прбѣгат къ нмь ꙗко къ ѻс͠щающмь ИМ 170v.23. 3. Григорий Богослов [Назиански — ок. 330—390 г.] — ранновизантийски мислител и църковен деятел, проповедник и поет; епископ на Сесима, Назианз и архиепископ на Цариград [381 г.]. Председателствал на II Вселенски събор [381 г.]. Пр. на 25 януари [а от 1076 г. и на 30 януари — Събор на Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст] мⷺца енⷬ҇ ҃д҃ стааⷢ҇ оца нагⷲ҇о. глігора бгословца. еппа въвша нанꙁанꙁ А 141а 26 въ то же врѣмꙙ гргор наньꙁꙗнъскꙑ епскѹпъ. вътнѫтрь въ градѣ въ малѣ црькв съборьі творѣѣше С 198.2 Срв. С201.13 Таже апⷭлѹ павлѹ  б͠гословѹ грїгорїю велегласно въꙁꙑвающеⷨ, древнꙗа ммодоше  се бꙑше вьса нова ИМ 169r.26. 4. Григорий Ниски [Нисийски — умр. ок. 394 г.] — ранновизантийски църковен писател, богослов и философ; епископ на Ниса в Кападокия. Брат на Василий Велики. Един от главните дейци на II Вселенски събор [381 г.]. Пр. на 10 януари мⷰ҇ѣ. і҃. гргора СК 149b 17  се блаженнꙑй Грїгѡрїе Нѵсскꙑй въ третїй главꙁнѣ своего правлнаго посланїа ꙁрее, въ нмꙿже  прводт Антим 243.12. 5. Григорий I Велики [Двоеслов] — римски папа [590—604 г.]; един от четиримата велики отци на римската църква. Пр. на 12 март мѣсꙙца марта въ аї. жт гргора папꙑ рѹмъскаꙿго С 119.15 блаженꙑ гргор. поставьнъ бꙑстъ патрархъ. стѣ бж цръкв рмьстѣ С 119.16 6. Григорий Декаполит — противник на иконоборството, мъченик, пострадал ок. 820 г. Пр. на 20 ноември мⷺ҇ца тоⷢ҇ ҃ ...  стаⷢ҇ глігора новаго юⷣ҇творⷰ҇ А 127а 28 7. Григорий – персонаж от Първото послание на Патриарх Евтимий до Никодим Тисмански Въпрос Грїгѡрїе І Никод. 216.17. А СК Б У Е С Гр Γρηγόριος грігор гргоръ глгор глгоръ глігоръ Нвб Григо̀р ОА НГер Григор ЛИ Григорий ЛИ Григоров ФИ Глѝгор диал ЛИ Глигоров ФИ СтИл,РЛФИ