Исторически речник
горѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
горѣтгорѭ, горѧ, горюгоршгортъ, горть, гортгормъ, гормь, горм, гормогорте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
горѧтъ, горѧть, горѧтгорвѣгортагортегоргор
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
гормъ, гормь, гормгортегорвѣгортагорѣхъ, горѣхь, горѣхгорѣ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
горѣгорѣхомъ, горѣхомь, горѣхом, горѣхмꙑгорѣстегорѣшѧ, горѣшѫ, горѣша, горѣше, горѣхѫгорѣховѣгорѣста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
горѣстегорѣахъ, горѣхъ, горѧхъ, горѣахь, горѣхь, горѧхь, горѣах, горѣх, горѧхгорѣаше, горѣше, горѧшегорѣаше, горѣше, горѧшегорѣахомъ, горѣхомъ, горѧхомъ, горѣахомь, горѣхомь, горѧхомь, горѣахом, горѣхом, горѧхомгорѣашете, горѣшете, горѣасте, горѣсте, горѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
горѣахѫ, горѣхѫ, горѣахѹ, горѣхѹ, горѧхѹгорѣаховѣ, горѣховѣ, горѧховѣгорѣашета, горѣшета, горѣаста, горѣста, горѧстагорѣашете, горѣшете, горѣасте, горѣсте, горѧсте
горѣт -горѭ -горш несв 1. Горя, запален съм бѫдѫ(дѫ) рѣсла ваша прѣпоѣсана.  свѣтльнц горѫште М Лк 12.35 З А СК онъ бѣ свѣтльнкъ горꙙ  свьтѧ М Йо 5.35 З А мамꙑ двѣ пешт. на творень варѹ горꙙшт прсно на ꙁъдань трѣбьнкѹ нашемѹ. помол ѹбо гоже ꙿтеш ба  вꙿлѣꙁ вь н҄ горѫштема ма С 540.18, 20 Образно. не срдце л наю горꙙ бѣ въ наю М Лк 24.32А Сїа ѹбо ꙁахарї вънѧтръ ѡлтарѣ къ отроковц вѣщаѫщѹ, съ свѣщам рѡдтелїе  отрокѡвцѧ въ цр(ъ)кв стоѫще  гѡрѧщѫѧ въсѧ въ рѫкѹ тꙑѧ дръжѧще Мих. 171.32. 2. Прен. пламтя, обзет съм от дълбоко чувство  бꙑсть вьсь плѣнень вь любовь божїѫ, ꙗко єднь ѡт сераїмь горѧ дѹхомь къ господѹ, богѹ своемѹ,  творѧ плодь, по стнномѹ сторнꙑй, ꙗкоже дрѣво насажденно пр стѡнкѡх вѡднꙑх ЙР 8.4. Ѻн же топлꙑмь ѹсръдїемь  горѧщеѫ дѹшеѫ въсѣ въ сласть прїѧшѫ ЙР 24.12. 3. Прич. сег. деят. като прил. горѧ, горѧщ [горꙑ, горѫщ] καιόμενος, διακαής Горещ, разгорен, нажежен  поꙗаста благословꙙшта ба въ ровѣ огн҄ьнѣѣмъ горѫштїмъ. глагол҄ѫшта С 5.26 потомь кра отъпадаѭт. тѣла. ꙗкоже огн҄емъ горѫштемъ С 89.24 прнесошꙙ пьцьлъ горꙙштъ С 270.18 прстѫпвъ же еппъ къ едꙿно пешт горѫшт. помолвъ сꙙ  прѣкръствъ себе С 540.29 вьлѣꙁе вь пешть горѫштѫѭ С 541.1 Прен. Силен, пламенен  горꙙштѫ любьвьѭ.  божьствънꙑмъ огн҄емъ раꙁгараѧ сꙙ прсно С 273.30 4. Прич. сег. деят. като същ. горѫщаꙗ ср мн τὰ καιόμενα Приспособление за подпалване на запалителна стрела  въ немъ ѹготова съсѫдꙑ съмрътънъїѩ стрѣлꙑ своѩ горѫщімъ съдѣла СП 7.14 горѫще ѫгль ἄνϑρακες Дървени въглища стрѣлъї сльнааго їꙁоштренъї. съ горѫштім ѫгльм пѹстꙑннꙑїм СП 119.4 свѣща горѫщ λαμπὰς πυρὸς καιομένη, λαμπὰς τοῦ πυρός Горяща главня, факла  повелѣ прнест свѣштꙙ горꙙштꙙ С 13.2 Срв. С13.11 М З А СК СП С Гр καίομαι Нвб горя̀ ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Горело кошаре МИ БС,ЕРГ