Исторически речник
гнѣват сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
гнѣват сѧгнѣваѭ, гнѣваѫ, гнѣваѧ, гнѣваюгнѣваш, гнѣваеш, гнѣваашгнѣватъ, гнѣваетъ, гнѣваатъ, гнѣвать, гнѣваеть, гнѣваать, гнѣват, гнѣвает, гнѣваатгнѣвамъ, гнѣваемъ, гнѣваамъ, гнѣвамь, гнѣваемь, гнѣваамь, гнѣвам, гнѣваем, гнѣваам, гнѣвамо, гнѣваемо, гнѣваамогнѣвате, гнѣваете, гнѣваате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
гнѣваѭтъ, гнѣваѫтъ, гнѣваѧтъ, гнѣваютъ, гнѣваѭть, гнѣваѫть, гнѣваѧть, гнѣвають, гнѣваѭт, гнѣваѫт, гнѣваѧт, гнѣваютгнѣвавѣ, гнѣваевѣ, гнѣваавѣгнѣвата, гнѣваета, гнѣваатагнѣвате, гнѣваете, гнѣваатегнѣвагнѣва
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
гнѣвамъ, гнѣвамь, гнѣвамгнѣватегнѣвавѣгнѣватагнѣвахъ, гнѣвахь, гнѣвахгнѣва
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
гнѣвагнѣвахомъ, гнѣвахомь, гнѣвахом, гнѣвахмꙑгнѣвастегнѣвашѧ, гнѣвашѫ, гнѣваша, гнѣваше, гнѣвахѫгнѣваховѣгнѣваста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
гнѣвастегнѣваахъ, гнѣвахъ, гнѣваахь, гнѣвахь, гнѣваах, гнѣвахгнѣвааше, гнѣвашегнѣвааше, гнѣвашегнѣваахомъ, гнѣвахомъ, гнѣваахомь, гнѣвахомь, гнѣваахом, гнѣвахомгнѣваашете, гнѣвашете, гнѣваасте, гнѣвасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
гнѣваахѫ, гнѣвахѫ, гнѣваахѹ, гнѣвахѹгнѣвааховѣ, гнѣваховѣгнѣваашета, гнѣвашета, гнѣвааста, гнѣвастагнѣваашете, гнѣвашете, гнѣваасте, гнѣвасте
гнѣват сѧ -гнѣваѭ сѧ -гнѣваш сѧ несв 1. Изпадам в гняв; гневя се, сърдя се наѧсѧ кънжънц  фарсѣ. лютѣ ѣко гнѣват сѧ. ꙇ прѣстаат  о мъножашхъ М Лк 11.53 З гъ въцр сѧ да гнѣваѫтъ сѧ люде Е 32а 12 Срв. СП98.1 гнѣвате сѩ а не съгрѣшаіте ѣже глте [!] вь срціхъ вашіхъ СП 4.5 Срв. СЕ73а 12—13 сего дꙗ. гоже мѣнш богѹ бꙑт. ловѣкъ бѣ ѹенкъ сотоннъ ... нъ да не вьсего по рꙙдѹ ꙁглагол҄ѫ вѣдѣ бо ꙗко гнѣваеш сꙙ С 7.30 отроц благоьстьно слѹжꙙтъ хвалѫ. а нест жьрьц ꙁьлѣ гнѣваѭтъ сꙙ С 324.7—8 гнѣваѭще сѧ м мн οἱ γογγύζοντες Тези, които се гневят; разгневените  бога ꙁдрал҄ева ѹбоѧтъ.  раꙁѹмѣѭтъ дѹхомь ꙁаблѫдвьш раꙁѹмъ.  гнѣваѭшт сꙙ навꙑкнѫтъ послѹшат С 325.22 2. Изпитвам гняв срещу някого, сърдя се на някого за нещо ꙇродѣ же гнѣвааше сѧ на нь. ꙇ хотѣаше  ѹбт  не можааше М Мк 6.19 З А на мѧ л гнѣваате сѧ. ѣко въсего лка съдрава сътворхъ въ соботѫ М Йо 7.23 З А гі бже доколѣ гнѣваеші сѩ на молтвѫ рабъ твоꙇхъ СП 79.5 аше кꙿто гнѣваетꙿ сѧ на братра своего ... да посттъ сѧ о хлѣбѣ о водѣ СЕ 104b 12 цѣсарѹ ѹбо на крьстꙗнꙑ гнѣваѭштѹ сꙙ.  болꙗромъ  кнꙙꙁемь С 216.6  не гнѣва сꙙ на тꙙ. васнь рекѫ т мже млоства стъ С 226.18—19 гнѣваѩ сѧ м ед ὁ ὀργίζομενος Този, който изпитва гняв, който се сърди аꙁъ же глѭ вамъ. ѣко гнѣваѩꙇ сѧ на брата своего спꙑт. повненъ естъ сѫдѹ З Мт 5.22 М З А Е СП СЕ С Гр ἐνέχω χολάω ὀργίζομαι ἀγανακτέω κυμαίνομαι ἐμμαίνομαι καταφρυάσσομαι διαφέρομαι ἀμύνομαι Нвб гнява се, гнявам се диал ДА гневя се ОА ВА НТ МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ