Исторически речник
гладъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
гладъ, гладьгладагладѹ, гладовгладъ, гладьгладагладомь, гладомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
гладѣгладеглад, гладовегладъ, гладь, гладовъ, гладовьгладомъ, гладомь, гладовомъ, гладовомьгладꙑ, гладовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
гладꙑ, гладовꙑ, гладъмгладѣхъ, гладѣхь, гладохъ, гладохь, гладовохъ, гладовохьгладагладѹгладома
гладъ -а м Глад, липса на хранителни продукти, недоимък егда ꙁаклепе сѧ небо. тр лѣта  шесть мсцъ. ѣко бꙑстъ гладъ по вьсе ꙁем М Лк 4.25 А СК ждвъшю же емѹ вьсѣ. бꙑстъ гладъ крѣпокъ на странѣ то.  тъ наѧтъ лшт сѧ М Лк 15.14 З А СК ꙇ бѫдѫтъ глад  пагѹбꙑ. ꙇ трѫсꙑ по мѣста М Мт 24.7 З А СК ЗП колко намънкъ отъца моего. ꙁбꙑваѭтъ хлѣб. аꙁъ же гладомь гꙑблѭ М Лк 15.17 З А СК їꙁбавт отъ съмрът дшѩ іхъ.  прѣптат ѩ въ гладъ СП 32.19 молте бога отъ рат. отъ глада  отъ пагѹбꙑ С 67.21  гладѹ пакꙑ хотꙙштѹ бꙑт С 569.20  гладъ  сꙿмрът раꙁльнꙑ по ꙁемⷧ Р IV 1.19 Гладуване, недояждане. не постꙑдѩтъ сѩ вь врѣмѩ люто ї вь день глада насꙑтѩтъ сѩ СП 36.19 вдѣвъ хъ їѡсфъ ... не обнаж меа. н въ тьмнц ꙁатвор н гладь (вм. гладомь, Север., с. 367, бел. под линия) ꙁамор С 367.15 прподобхомъ же  мꙑ сꙙ матер ѹбоꙁѣ. не мѫшт гладомь млѣка С 384.17 Въ мнѡгꙑ ѹбѡ д[ь]н тамо ѡбьшедше  ньсоже ѡбрѣтше, прѣнемагаахѧ гладемь  недоѹмѣѫще бѣхѫ ЙР 17.9. гладомь мрѣт πεινάω Гладувам, умирам от глад отъшъдꙑ же братъ пѫтьмъ ꙁаблѫдвъ  ꙁѣло сꙙ съкрѹшвъ. въꙁврат сꙙ трет дьнь гладъмъ мърꙑ  раслабѣвъ С 291.14 гладъ божьствьнъ Глад за Божественото ѻ невещестъвнѣй же  нестъщмѣй  дѹшѫ полѕѹѫщей  вꙑнѫ прѣбꙑваѫщо нже мало попеенїе творт. гладемь божестъвнꙑмь своѫ дѹшѫ таѫщѫ прѣꙁраѫще ЙР 6.21. М З А СК ЗП СП С Р Гр λιμός ἀσιτία ἡ [τῶν ἀναγκαίων] σπάνις гладь Нвб глад ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв гладя̀ ж гла̀дос ’глад’ ж ДА