глаголат -глаголѭ -глагол҄еш несв 1. Непреходен. Притежавам способност да говоря; приказвам ꙇ прѣꙁлха двлѣахѫ сѧ глѭште. добрѣ вьсе твортъ. (ꙇ) глѹхꙑѩ твортъ слꙑшат. ꙇ нѣмꙑѩ глат М Мк 7.37 З А СК Б вьсаждьшмь глѹхꙑмъ слѹхъ. ꙇ неглѭщмъ глат. ꙇ ꙁѣнцѭ слѣпꙑмъ. ꙇꙁъѣсньшмь. ꙇ давъшмь хромꙑмъ ходт СЕ 53а 24 отъ вѣьнꙑѧ жꙁн с бо не вдꙙтъ. н глаголѭтъ н ходꙙтъ. н слꙑшꙙтъ. камен сѫште. ловѣкꙑ ꙁваꙗн С 177.5 2. Преходен. Произнасям, казвам, изричам нещо  пршедъше ѹенц его. въꙁбѹдшѧ.  глѭще г. съпс нꙑ погꙑблемъ М Мт 8.25 З егда молте сѧ глте. отъе нашъ же ес на нбсх. да сттъ сѧ мѧ твое М Лк 11.2 ѡтъ тол наѧтъ с. проповѣдат ꙇ глат. покаꙇте сѧ прблж бо сѧ црстве нбско З Мт 4.17 А СК Б ꙇ поставѧтъ ѣ прѣдъ олътаремь. ꙇ глетъ дѣкъ дѣконъства с. мромь гю помо СЕ 9а 22 ꙁаьнѫ нꙑнѣ глат. мена гадомъ. прѫгъ. сланѫ. ръвенꙑ прѫгъ СЕ 59а 14 ꙇ се ѣвѣ глааше хъ. блажені ꙁгънані правъдꙑ раді ѣко тѣхъ естъ цѣсрствіе небское К 3b 11 послѹша ѹбо блаженаго павъла глѫшта. вꙑ же братьѣ подобьні бꙑсте црквамъ бжіѣмъ сѫштмъ въ іюдѣі о хѣ ісѣ К 3b 17 вьꙁдвгъ гласъ сво блаженꙑ кодратъ вьꙁп съ слъꙁам глагол҄ꙙ блаженꙑ богъ. же дꙿноꙙдааго сна свого ... посълавꙑ С 109.20 ѹдодѣнꙗ м да покажетъ. ꙗко  ловѣкъ бѣ ꙗко  пророкъ глагол҄етъ ловѣкъ стъ  кто раꙁѹмѣтꙑ (!)  С 316.1 За текст [обикновено с религиозно съдържание] — произнасям напевно, пея.  по тѡмъ въходтъ патрархъ. съ ъстънꙑм мощъм. крста гнѣ ї по кѡнънѣ тръстаго. въходѧтъ пѣвъц. на амбонъ  глѧтъ. тр кратꙑ. пѣⷩ҇е се Е 30б 13  глѧтъ пѣвц пѣне се. въ глаⷭ҇. ћ҃ Е 31а 11  ведом къ пакостьнкомъ сего ѱалма глаголаахѫ.  вьс сьндошꙙ сꙙ вдѣтъ С 73.16—17 Прⷣѣреⷱнꙑе же єрес сїа естѡ ѿ негѡ гл͠ма слꙑшеще, распꙑхаахѹ се срⷣц ИМ 164v.3. 3. Говоря, казвам някому нещо тѣмъ же сходѧщемъ. наѧтъ съ глат народомъ. о оанѣ М Мт 11.7 З А ꙇсъ же гла емѹ. грѧд по мьнѣ. ꙇ остав мрътвꙑѩ погрет своѩ мрътвъцѧ М Мт 8.22 З А СК прде еднъ отъ архсѵнагога глѧ емѹ. ѣко ѹмърѣтъ дъшт твоѣ не двж ѹтелѣ М Лк 8.49 З А СК  прстѫпьше ѹенц рѣшѧ емѹ. по то пртъам глаголеш мъ М Мт 13.10 З рее же гъ. аште бсте мѣл вѣрѫ ѣко ꙁръно горюшьно. глал бсте ѹбо сѵкамнѣ се. вьꙁдер сѧ  въсад сѧ въ море.  послѹшала б васъ М Лк 17.6 З А СК глааше же с къ вѣровавъшмъ вь нь юдеомъ. аште вꙑ прѣбѫдете въ словес моемъ. вꙑ стнѫ ѹенц мо бѫдете М Йо 8.31 З архере рѫгаѭште сѧ съ кънжънкꙑ. дрѹгъ къ дрѹгѹ глаахѫ. ꙇнꙑ съпасе. ал себе не можетъ съпаст М Мк 15.31 З А СК наꙙшꙙ глаголат къ праведꙿнѹѹмѹ. како можеш ѹвѣрт насъ ꙗко стъ богъ С 30.9  пршедъше м҃ сташꙙ прѣдъ воводѫ.  наꙙ глаголат мъ вовода. же мамъ ꙁдрешт не на благодѣт ꙁьрꙙ глагол҄ѫ. нъ ꙗкоже стъ стна С 71.9 Образно. ъстънꙑ їѡанъ ... мльа же тѹ лѣтъ шесть вьсего жтꙗ ловѣьска отълѫвъ сꙙ. глаголат къ богѹ С 289.1 Отговарям. глѧ. то сѧ вамъ мънтъ о хѣ.  естъ снъ. глашѧ емѹ давꙑдвъ М Мт 22.42 З А СК обрѣтаеть его пеалїѫ дръжма,  єстестъвнꙑм жѫлꙑ стрѣема  недоѹмѣѫща о лшен отрока,  глаголеть ємѹ сцевꙑѧ глаголꙑ ЙР 10.23. 4. Говоря за някого, за нещо мъного мамъ о васъ глат  сѫдт. нъ посълавꙑ мѧ стненъ естъ М Йо 8.26 З А ꙇ та въ тъ асъ прставъш сповѣдааше сѧ гв. ꙇ глаше о немь. вьсѣмъ аѭштмъ ꙁбавленѣ въ мѣ М Лк 2.38 З А СК прѣславьно гла сѩ о тебѣ граде бжьі СП 86.3  ꙿсо рад  пото рее. не боте вꙑ сꙙ. прѣжде ѧ гонажатъ боꙗꙁн. т тъгда глагол҄етъ о въскрьсен С 445.5—6 радѹтъ сꙙ глагол҄еш о схъ дша  веселтъ сꙙ С 447.10 вꙑ глаголасте льжѫ о н҄емъ. нъ стна не дастъ мѹ того сътворт С 261.26 Псанїа же гл͠ть, Мѡѵ̈сеѡва,  нꙑⷯ въсⷯѣ прⷪркь. не ѹбѻ бѣше кнгꙑ новꙑ блгⷣт ИМ 167r.25. 5. Наричам, назовавам рее же емѹ съ ъто мѧ глеш блага. нктоже благъ тъкъмо еднъ бъ М Лк 18.19 З, А, СК. Срв.Мт 19.17 М, А, СК;Мк 10.18 М З платъ же пакꙑ отъвѣштавъ рее мъ. то ѹбо хоштете сътворѭ егоже глете цсрѣ юдеска М Мк 15.12 З ꙇ самъ с несꙑ крстъ. ꙇꙁде въ нарцаемое кранево мѣсто. еже глетъ сѧ еврескꙑ голгота М Йо 19.17 З А СК есо щета. она же рѣсте емѹ равꙿв. еже глетъ сѧ съкаꙁаемо ѹтелю. къде жвеш М Йо 1.39 З А рее же ѹбо  тоі полемѡнъ. то сꙙ глагол҄еш. она же рее ѳеодоть С 132.18  ловѣколюбьцꙿ владꙑка ново  странно жт. вь жꙁнь нашѫ вьнеслъ. ѹже бо ꙁа сьмрьть. ѹсьпень  сънъ глагол҄етъ сꙙ С 487.29 глагол҄емꙑ λεγόμενος Наричан, назоваван гла емѹ жена вѣмь ѣко месіа прдет. глемꙑ хъ.  егда тъ прідетъ. въꙁвѣстітъ намъ въсѣ А Йо 4.25 с же же блꙁъ дꙗ. глагол҄емꙑ аполонъ. не отъ блѫда л род сꙙ С 8.1 повелѣ же вьсѣмъ анѳупатъ прѣдът. къ прѣд сѫшт вьс глагол҄емѣ. серѹкомнъ. тѹ бо капшта многа бѣахѫ поставьна С 117.10 ꙗко бога мамъ гоже ꙁ младꙑ връстꙑ ст навꙑкохъ.  глагол҄емꙑмь вам богомъ не поклон҄ѫ сꙙ С 252.30 6. Посочвам, постановявам Елма аплⷭьстѣ вѣрѹете проповѣд г͠лющо, вѣрою авраамь сътвор се  се  проаа ИМ 166r.24. Глаголеть бѡ ѕ꙯-го събора правло ꙯: „Въ неделꙗхъ не прѣкланꙗт колѣнѹ, ѡт богоноснꙑхь ѡт(ь)ць правлнѣ прѣхѡм. Хрстово потающе въскръсенїе” Кипр. 229.18. Мꙑ ѹбѡ, послѣдѹюще же въ Новѣй Ксарї седмомѹ правлѹ, тако дръжмь  шъствѹем. Глаголть бо тамо сце, ꙗкоже  вꙑ то звѣстно вѣсте Антим 241.29. 7. Като същ. a) прич сег деят глагол҄ѧ м. ед глаголѭще м мн a) ὁ λέγων, [ὁ] λαλῶν, οἱ λέγοντες, [οἱ] λαλοῦντες Този, който говори; тези, които говорят глѧ о себѣ славꙑ своеѩ штетъ. а штѧ славꙑ посълавъшааго . сь стненъ естъ М Йо 7.18 З А онъ же отъвѣштавъ рее къ гл҄ѫштюмѹ. къто естъ мат моѣ  кто сѫтъ братрѣ моѣ М Мт 12.48 З ходѩ бес порока дѣлаѩ правъдѫ. глѩ стінѫ въ сръдьці своемъ. їже не ѹлъстітъ ѩꙁꙑкомъ своімъ. ні сътворітъ іскрьнюмѹ сі ꙁьла. поношеньѣ не пріѩтъ на бліжънѩ своѩ СП 14.2 глѩі неправедьнаа не ісправлѣше прѣдъ ома моіма СП 100.7 ѣко ꙁаѩсѩ сѩ ѹста глѭщіімъ неправъдѫ. въ конць (!) псалмъ дадвъ СП 62.12 да въꙁвратѩтъ сѩ абіе стꙑдѩштеі сѩ глѭштеї мнѣ благо же благо же СП 69.4 Срв. СП39.16 се дѣло облꙑгаѭщііхъ мѩ къ гю.  глѭщіхъ ꙁъло на дшѫ моѭ СП 108.20 b) глагол҄емо ср ед глагол҄емаꙗ ср мн a) τὸ λεγόμενον, τὰ λεγόμενα, τὸ λαλούμενον, τὰ λαλούμενα [вар. λογισμοί] Казаното прімъ хлѣбъ прѣломь  рее се естъ тѣло мое ломімое ꙁа мꙿногꙑ. ꙇ вѣдѧтъ наѹені гл҄емое К 7b 20 Срв. С419.17 ꙿто м хоштете дат  аꙁъ вамъ прѣдамꙑ (!) . мьн҄ѫ ꙗвѣ бꙑт глагол҄емѹѹмѹ. а несоже пае ꙁаштштат С 407.29 слꙑшавъ же се агг҄елъ помꙑшлꙗше вь себѣ с. ꙗкоже лѣпо мꙑшлꙗше. двно дѣло прѣходтъ ѹмъ. глагол҄емо. же херовмомъ страшьнъ.  серафмомъ невдмъ С 248.19 ꙇ бѣ осфъ  мат его юдѧшта сѧ. о гл҄емꙑхъ о немь М Лк 2.33 З А СК Б ꙇ т несоже отъ схъ не раꙁѹмѣшѧ. ꙇ бѣ глось съкръвенъ отъ нхъ. ꙇ не раꙁѹмѣахѫ глмꙑхъ М Лк 18.34 З СК да нктоже раꙁѹмѣтъ. глагол҄емꙑхъ отъ нею. н же отъ насъ твормꙑхъ С 263.17 не вѣрѹ вьсѣкомѹ словес ... ꙗко еже скоро вѣроват глагол҄емꙑмъ С 305.26—27 вьꙁьмъ (!) же  маломь съкаꙁанмꙿ. на ꙗвьн глагол҄емꙑмъ С 361.10 тꙑ же съмотр ѹенкꙑ любꙙштꙙ стнѫ. како глагол҄емꙑхъ отъ врагъ. нꙿсоже съкрꙑваѭтъ. аште  ѹкорьна глагол҄ѫтъ. се бо  льстьца  нарѫтъ С 440.13 не бо обрꙙштетъ нктоже тако авѣ ꙁвѣштана. нъ їѡнна стъ пртъа. ꙗкоже вѣдѣахѫ глагол҄емаꙗ.  хотꙙл҄ште ꙁъло творꙗахѫ С 440.22 b) глаголано ср ед глаголанаꙗ ср мн τὸ εἰρημένον, τὰ λελαλημένα, τὰ λαληϑέντα, τὰ εἰρημένα Казаното ꙇ блажена ѣже вѣрѫ ѩтъ. ѣко бѫдетъ съвръшене гланꙑмъ отъ г М Лк 1.45 З А СК ꙇ вьс слꙑшавъше двшѧ сѧ. о гланꙑхъ отъ пастꙑрь къ нмь М Лк 2.18 З А СК Б того рад  радѹѭтъ сꙙ  ѹдꙙтъ сꙙ ... же прьво вдѣт  благовѣстт. не глаголанаа тъьѭ нъ  вдѣнаꙗ С 446.5 по вьсѣхъ схождааше послѣжде. ꙗрѣ  съ страхомъ.  съ вьсѣмъ говѣнмь стоѧ вь пѣт по глаголанѹѹмѹ въ ѱалмѣхъ С 285.13 глаголат на кого κατηγορέω τινά, καταλαλέω τινός, λαλέω κατά τινος, καταλαλέω κατά τινος Говоря против, срещу някого; обвинявам ꙇ егда на нь глхѫ архере  старьц ньсоже отъвѣштавааше М Мт 27.12 З А СК ї глашѩ на ба ї рѣшѩ еда въꙁможетъ бъ ѹготоват трьпеꙁѫ (!) въ пѹстꙑні СП 77.19 їбо сѣдѫ кънѩѕ ї на мѩ глаахѫ. рабъ же тво глѹмлѣаше сѩ въ оправъданїхъ твоїхъ СП 118.23 глаголат съ цѣмь συλλαλέω τινί, συλλαλέω μετά τινος, συντρέχω τινί Разговарям с някого  се мѫжа дъва съ нмь глѭща. ѣже бѣсте мос ꙇ лѣ М Лк 9.30 З въпрѣкꙑ [протвѫ] глаголат ἀντιλέγω, πρὸς ἐντροπὴν λέγω Възразявам, противореча нъ аꙁъ съкаꙁаню семѹ тъштѫ сꙙ. въпрѣкꙑ глаголат въꙁлюбьн. не бо сце стъ стна раꙁѹмъ С 346.21—22 аште л кто ште вьпрѣкꙑ глагол҄етъ.  пьртъ сꙙ глагол҄ꙙ С 346.29 лаꙁаре д вънъ  дѹша отъ ꙁемл҄ь сподьн҄хъ стръжена бꙑстъ. н дꙗволѹ протвѫ глагол҄ѫштѹ. н сьмрьт протвъ ставъш С 317.24—25 отъвѣштавъ же стꙑ наꙙ протвѫ магꙿнѹ глаголат. ѡ беꙁбожьне ... докол прѣобдш бж трьпѣн.  протвш сꙙ богѹ С 49.21—22 хѹлѫ глаголат βλασφημέω Хуля, сквернословя, клеветя повръже го на ꙁем.  наꙙ ноꙁдрьм  ѹстꙑ глат хѹлꙑ.  ѹкарат ... правьдꙿнааго С 554.2 ꙁъло глаголат κατηγορέω Укорявам, мъмря, хуля прѣданъ бо ісъ. ꙇ вьселенѫѭ вьсѫ съпаслъ естъ. а прѣдавꙑ юданью. ꙇскрънімь своімъ ꙁъло глѫште К 4а 1 глаголат къ ѹхѹ [въ ѹш] λέγω πρὸς τὸ οὖς, λαλέω εἰς τὰ ὦτα Шепна ꙗв же сꙙ дꙗволъ о деснѫѭ дръжꙙ меь. о лѣвѫѭ же ꙁм. глаголааше же къ ѹхѹ агрколау. мо с подвꙁа сꙙ С 76.6 Образно. глагол҄ въ ѹш словесънѹѹмѹ ковьегѹ. ѹготова м слѹхѹ въходъ С 248.10 ꙗсно глаголат τρανολογέω Говоря ясно [отчетливо, разбрано] ѧꙁꙑц нанѣмь навꙑкнѫтъ глаголат мръ. то л не ѧꙁꙑц нанѣмь стнѫ ꙗсно глагол҄ѫтъ С 336.25 лхо глаголат βατταλογέω Говоря повече, отколкото е необходимо; бърборя молѧще же сѧ не лхо глте. ѣкоже  ѩꙁꙑънц мьнѧтъ бо сѧ ѣко во мъноѕѣ глн своемь ѹслꙑшан бѫдѫтъ М Мт 6.7 З А СК малꙑ глагол҄ѧ μικρολόγως Който говори пестеливо пото малꙑ глаголꙙ мало даш отъ мра сего С 87.23 слово глагол҄емо τὸ λεγόμενον Казаното, изреченото аштшꙙ (!) бо дꙿн вон пеатьлѣл. могл бꙑшꙙ глаголат. аште  льжа  непрѣпьрва словеса глагол҄емаꙗ С 441.3 нощьѭ глагол҄ѧ νυκτολάλος За зъл дух — който бълнува ꙁаклнаѭ тѧ бгомь ... ѡтд. вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ ... вдѣнемь авлѣѩ сѧ. л ꙁмевомь. ꙇл ꙁвѣрномь лцемь ... л нощѭ глѧ СЕ 54а 8 не глаголѭще οἱ ἄλαλοι Немите, неговорещите вьсаждьшмь глѹхꙑмъ слѹхъ. ꙇ неглѭщмъ глат. ꙇ ꙁѣнцѭ слѣпꙑмь СЕ 53а 22—23 глаголат сѧ Безлично Назовава се, нарича се къ смже  славнꙑ сѡлѹнь съ вьсеѫ Ѳетталїеѫ, такожⷣе же  трївалꙑ. такожде  далматїѫ, ꙗⷤ  арвантскаа г͠лет сѧ дръжава, даⷤ  до драѣ Петк. 80r.3. ꙗко да не ѡт ненаѹенїа погрѣшт скомое. рѫкама въꙁнакама ꙗкоже глаголет сѧ свѧщеннꙑмь касаѫще сѧ ЙР 6.25. Въсако бѡ, єже ѡт себе къ благомѹ двжуще се – ꙗвѣ ꙗко ѡт бога подвжемо,  не ѡт нѣкоего съравна, самовластно глаголт се І Никод. 208.15. Безлично Говори се Гл͠тꙿ же се ꙗко толцѣ бран бꙑт тогда,  толкѹ сѣѹ  толцѣмь мрьтьвцеⷨ бꙑт тогда, ꙗковаже ѿ вѣка не бꙑсть Конст. 427v.29. Гл͠тꙿ же се ѿ многꙑхь ꙗко трщ въ лѣтѣ аг͠гль г͠нь ѿ н͠бсь съходть въ полѹнощ  пое трс͠тѹю пѣснь Конст. 435r.30. глаголат сѧ М З А СК Б ЗП О У Е СП СС СЕ К С Р ЗЛ МЛ Гр λέγω λαλέω φημί πρόφημι ὁμιλέω διαλέγομαι διηγέομαι φϑέγγομαι φωνέω προσφωνέω βοάω κηρύσσω ἀποκρίνομαι παρακαλέω παραινέω διακράζω διαλαλέω ἀντιλέγω ἀρνέομαι συντυγχάνω τίϑημι ὑπερέχω ῥήμα ἀπόκρισις [вар. ἀπαγγέλλω προλέ´γω] Нвб глаго̀ля остар диал ОА ВА МлБТР ЕтМл РБЕ РРОДД ДА