Исторически речник
вѣроват  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
вѣроватвѣрѹѭ, вѣрѹѫ, вѣрѹѧ, вѣрѹювѣрѹш, вѣрѹеш, вѣрѹѹшвѣрѹтъ, вѣрѹетъ, вѣрѹѹтъ, вѣрѹть, вѣрѹеть, вѣрѹѹть, вѣрѹт, вѣрѹет, вѣрѹѹтвѣрѹмъ, вѣрѹемъ, вѣрѹѹмъ, вѣрѹмь, вѣрѹемь, вѣрѹѹмь, вѣрѹм, вѣрѹем, вѣрѹѹм, вѣрѹмо, вѣрѹемо, вѣрѹѹмовѣрѹте, вѣрѹете, вѣрѹѹте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
вѣрѹѭтъ, вѣрѹѫтъ, вѣрѹѧтъ, вѣрѹютъ, вѣрѹѭть, вѣрѹѫть, вѣрѹѧть, вѣрѹють, вѣрѹѭт, вѣрѹѫт, вѣрѹѧт, вѣрѹютвѣрѹвѣ, вѣрѹевѣ, вѣрѹѹвѣвѣрѹта, вѣрѹета, вѣрѹѹтавѣрѹте, вѣрѹете, вѣрѹѹтевѣрѹвѣрѹ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
вѣрѹмъ, вѣрѹмь, вѣрѹмвѣрѹтевѣрѹвѣвѣрѹтавѣровахъ, вѣровахь, вѣровахвѣрова
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
вѣровавѣровахомъ, вѣровахомь, вѣровахом, вѣровахомꙑвѣровастевѣровашѧ, вѣровашѫ, вѣроваша, вѣроваше, вѣровахѫвѣроваховѣвѣроваста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
вѣровастевѣроваахъ, вѣровахъ, вѣроваахь, вѣровахь, вѣроваах, вѣровахвѣровааше, вѣровашевѣровааше, вѣровашевѣроваахомъ, вѣровахомъ, вѣроваахомь, вѣровахомь, вѣроваахом, вѣровахомвѣроваашете, вѣровашете, вѣроваасте, вѣровасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
вѣроваахѫ, вѣровахѫ, вѣроваахѹ, вѣровахѹвѣровааховѣ, вѣроваховѣвѣроваашета, вѣровашета, вѣровааста, вѣроваставѣроваашете, вѣровашете, вѣроваасте, вѣровасте
вѣроват -вѣрѹѭ -вѣрѹш несв св 1. Приемам за вярно, за истина [някакъв факт, довод, свидетелство и под.]; вярвам, повярвам аште ꙁемъна рѣхъ вамъ  не вѣрѹѹте. како аште рекѫ вамъ нбска вѣрѹѹте М Йо 3.12А вѣрѹ м ьстънъ владꙑко. дъва на десꙙте хъ стъ С 121.19 сего дѣлма  въ псан дрѹꙁѣѣмъ глаголааше. не вѣрѹ вьсѣкомѹ словес С 305.24 мьнѣ не вѣрѹ нъ свома ома вждъ С 430.24 Доверявам се, вярвам някому. не просто словесъ послѹшат. н аште кто рее то то на дрѹга вѣроват. нъ прьво опꙑтат ѧ С 305.20 ослѹшаш л сꙙ же слꙑша. послѹша ꙗже вдмаа. н л пророкѹ вѣрѹш саі вьпьѭштѹ  глагол҄ѫштѹ. ѧꙁꙑц нанѣмь навꙑкнѫтъ глаголат мръ С 336.22 2. Вярвам в божество, бог и под анѳупатъ рее къ стѹѹмѹ. вѣрѹш л понѣ нꙑн҄ѣ кодрате богомъ С 103.29 Вярвам в Бога, приемам и изповядвам християнството и неговите догми. мъноѕ вѣровашѧ въ імѧ его М Йо 2.23 З се бо естъ волѣ отца моего. да вьсѣкъ вдѧ сна  вѣрѹѩ вь него ꙇматъ жвота вѣънааго М Йо 6.40 З А тꙑ вѣрѹеш л въ сна бжѣ М Йо 9.35 З А аще тꙑ ес снъ бже. въстан нꙑнѣ отъ распона того. ꙇ вѣрѹемъ въ тѧ СЕ 50b 10 стꙑ паулъ рее. вѣрѹѭ богѹ лъгъꙙштꙋѹмѹ м болѣꙁн С 4.19  сце пострадавъше вѣньан бꙑшꙙ.  сꙗѭтъ ꙗко  ꙁвѣꙁдꙑ вь вьсемь мрѣ. богѹ вѣровавъше хса сповѣдавьше. стааго дха не отъврьгъше сꙙ. прославьн бꙑвъше о хѣ С 81.14 мꙑ ѹбо вѣрѹмъ въ бога сътворвъшааго небо  ꙁемьѭ С 258.8 не вѣровасте л бꙑт вьскрѣшеню мрътвꙑмъ С 107.17 вѣрѹ вь нк҄ескааго събора ꙁаповѣд.  прмр сꙙ съ правовѣрънꙑм С 200.4 3. Прич. сег. деят. като същ. вѣрѹѩ м ед ὁ πιστεύων, ὁ πιστεύσας Този, който вярва в Бога; християнин, вярващ, мирянин амн амн глѭ вамъ. вѣрѹѩ вь мѧ матъ жвота вѣънааго М Йо 6.47 З мⷧ҇о нⷣ҇а болемь црквънꙑмь.  вѣрѹѭщмь СЕ 27а 19 прѣподобн епп. прѣдошꙙ въ тъ херсоньскꙑ градъ. ѹꙙште правовѣрꙿно ...  прлагааше сꙙ сло вѣрѹѭштхъ по вьсꙙ дьн С 538.19 не вѣроват a) ἀπιστέω Не вярвам, не приемам за вярно, за истина еште же не вѣрѹѭштемъ мъ отъ радост  юдѧштемъ сѧ. рее мъ. ꙇмате л ъто сънѣдъно съде М Лк 24.41А  агг҄елъ отъвѣшта ... мар ... тво сꙑнъ съмрьть побѣдтъ ... не моꙁ не вѣроват. да не въ внѫ въпадеш С 239.3 b) διαπιστέω Не се доверявам, не вярвам някому отъкѫдѹ ꙗкоже рее. аште  мнѣ не вѣрѹта. то того словеса помѣнѣта. да  мнѣ не не вѣрѹтѣ С 445.16, 17 c) ἀπειϑέω, ἀπιστέω Не изповядвам християнската религия, не приемам догмите на християнството же не вѣрѹѹтъ въ сна. не ѹꙁьртъ жвота М Йо 3.36 З аще не вѣрѹемъ. онъ вѣрнъ естъ (отъв)рѣⱋ бо сѧ себе не мо(жетъ) Е 1б 9 М З А СК Б ЗП О Е СП СЕ К С Р Г Гр πιστεύω πείϑομαι πειϑαρχέω σέβομαι δοξάζω εὔχομαι Нвб верувам, вярувам остар диал ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл РБЕ ДА Срв вярвам