Исторически речник
вѣдѣт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
вѣдѣтвѣмь, вѣдѣ, вѣмвѣс, вѣдешвѣстъ, вѣ, вѣдетъ, вѣсть, вѣдеть, вѣдетвѣмъ, вѣмь, вѣме, вѣмꙑ, вѣмо, вѣдемъ, вѣдемь, вѣдем, вѣдемовѣсте, вѣдете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
вѣдѧтъ, вѣдѫтъ, вѣдѹтъ, вѣдѧть, вѣдѫть, вѣдѹть, вѣдѧт, вѣдѫт, вѣдѹтвѣвѣ, вѣдевѣвѣста, вѣдетавѣсте, вѣдетевѣждь, вѣждвѣждь, вѣжд
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
вѣдмъ, вѣдѣмъ, вѣдмь, вѣдѣмь, вѣдм, вѣдѣмвѣдте, вѣдѣтевѣдвѣ, вѣдѣвѣвѣдта, вѣдѣтавѣдѣхъ, вѣдохъ, вѣдѣхь, вѣдохь, вѣдѣх, вѣдохвѣдѣ, вѣде
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
вѣдѣ, вѣдевѣдѣхомъ, вѣдомъ, вѣдѣхомь, вѣдомь, вѣдѣхом, вѣдомвѣдѣсте, вѣдостевѣдѣшѧ, вѣдошѧ, вѣдѣшѫ, вѣдошѫ, вѣдѣша, вѣдоша, вѣдѣше, вѣдоше, вѣдохѫвѣдѣховѣ, вѣдоховѣвѣдѣсте, вѣдосте
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
вѣдѣсте, вѣдостевѣдѣахъ, вѣдѣхъ, вѣдѧахъ, вѣдѧхъ, вѣдѣахь, вѣдѣхь, вѣдѧахь, вѣдѧхь, вѣдѣах, вѣдѣх, вѣдѧах, вѣдѧхвѣдѣаше, вѣдѣше, вѣдѧаше, вѣдѧшевѣдѣаше, вѣдѣше, вѣдѧаше, вѣдѧшевѣдѣахомъ, вѣдѣхомъ, вѣдѧахомъ, вѣдѧхомъ, вѣдѣахомь, вѣдѣхомь, вѣдѧахомь, вѣдѧхомь, вѣдѣахом, вѣдѣхом, вѣдѧахом, вѣдѧхомвѣдѣашете, вѣдѣшете, вѣдѣасте, вѣдѣсте, вѣдѧасте, вѣдѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
вѣдѣахѫ, вѣдѣхѫ, вѣдѣахѹ, вѣдѣхѹ, вѣдѧахѹ, вѣдѧхѹвѣдѣаховѣ, вѣдѣховѣ, вѣдѧаховѣ, вѣдѧховѣвѣдѣашета, вѣдѣшета, вѣдѣаста, вѣдѣста, вѣдѧаста, вѣдѧставѣдѣашете, вѣдѣшете, вѣдѣасте, вѣдѣсте, вѣдѧасте, вѣдѧсте
вѣдѣт -вѣмь несв вѣдѣ -вѣс Зная, известно ми е нещо; узнавам не бота вꙑ сѧ вѣмъ бо ѣко са про(пѧ)пѧтааго щета М Мт 28.5 З А СК аште мѧ бісте ꙁналі.  оца моего ꙁналі ѹбо бсте. ѡт селѣ поꙁнаете .  вѣсте  А Йо 14.7 [93b 1] не вѣсте л ѣко тѣлеса ваша ѹд хв сѫтъ Е 2б 5—6 тꙑ еднъ вѣс гі СЕ 72b 17 послѹшата мене ꙙдѣ. аште бож ловѣколюб дастъ сѣмен семѹ.  камен семѹ слѫ ꙗкоже плодъ сътворт. то вѣдта ꙗкоже тѹн҄е цѣсарьство небесьско датъ м богъ С 300.12 беꙁаконнц ... вѣдѣшꙙ слѣпааго отъ рода. освѣтвьшааго  господ проповѣдаѭшта С 323.14 вѣстъ бо то  сльнце того бо рад  ѹстѫп да ношть въ дн сътвор. вѣстъ бо то  ꙁемьꙗ того бо рад прос мѣста ѹбѣжьнааго С 503.15, 17 вѣсте л браⷮ҇ѣ любмаа како вьꙁвращаете сѧ вьспѧть Р II 2.27 Познавам някого като някакъв. ꙇродъ бо боѣаше сѧ оана. вѣдꙑ  мѫжа праведъна  ста М Мк 6.20 З А Прич. сег. деят. като същ. вѣдѫще м мн οἱ γινώσκοντες Тези, които знаят; знаещите пробаві мілостъ твоѭ вѣдѫщімъ тѩ СП 35.11 да обратѩтъ мѩ боѩштеї сѩ тебе. ї вѣдѫштеї съвѣдѣнѣ твоѣ СП 118.79 не вѣдѣт a) ἀπορέω, ἀγνοέω Не зная, не ми е известно да то сътвормъ ѹбо не вѣмъ ѡ окан С 108.14 рее мъ кого штете.  не вѣдѣшꙙ кого хотѣахѫ ѧт С 412.13 b) ὑφαιρέομαι, οὐ γινώσκω Не се интересувам, не се грижа; не искам да зная нсоже не вѣстъ раꙁвѣ тебе мꙿже жена мѹ с С 366.6 їѡсфъ глагол҄ꙙ. лма господнъ мо госпожде не вѣстъ нсоже ꙁ мене. же мꙋ въ домѹ. нъ вьсе стъ далъ въ рѫцѣ мо С 366.4 не вѣдѣт сѧ οὐκ οἶδα Не зная, не си давам сметка [какво приказвам, какво върша] с же рее ма. не вѣста сѧ есо просѧшта. можета л пт ашѫ ѭже аꙁъ пѭ М Мк 10.38 З, А, СК. Срв.Мт 20.22 М ЗI ꙇс же глааше оте отъпѹст мъ. не вѣдѧтъ бо сѧ ъто творѧтъ М Лк 23.34 З А ꙇ рее. не вѣста сѧ. кого дха еста вꙑ З Лк 9.55 не вѣдꙑ ἄκων Не знаещ, не съзнаващ прѣспѣ же сьѭ добротѫ. къ поътеньемь. досажденье поътеньемь створь. дівъ бо тварі прінесъ прѣспѣѭштъ. мѣрѫ тварі. не славѫ ътомꙑмъ іꙁльѣ. тако бъⷭі тварь льсті мат невѣдѫшт. ꙇ помлова ѭ бъ К 10а 13 прѣжде вѣдѣт προβλέπω Зная от преди, предвиждам, имам прозрение вовода же раꙁѹмѣвъ множьство мꙙтежа.  ꙗко на н҄ь прдошꙙ. на помошть стааго конона. прѣжде бо вѣдѣаше ꙗко семѹ стъ бꙑт С 51.1—2 вѣдѣт ꙁвѣсто ἔχω ἀσφαλῶς Знам със сигурност, добре ми е известно то да вѣс ꙗко ѹже вѣмъ ꙁвѣсто ꙗко отъвръже сꙙ бога свого С 264.5 ст  вѣдѣт προσανέχω Чета и познавам, придържам се, следвам, зачитам свещените книги врагъ твохъ рад. раꙁдрѹшш врага  мьстьнка. же сте вꙑ же ꙁаконъ тѫште  вѣдѫште  пророкꙑ тѫште С 331.9 М З А СК Б О Н У Е СП СС СЕ К С Х Р Гр oἶδα γινώσκω ἐπιγινώσκω προγινώσκω ἐπίσταμαι μανϑάνω ἀναλογίζομαι σύνοιδα προσέχω ὁράω οὐκ ἀγνοέω Нвб [не] вем, [не] вям диал НГер ДА вет ’опитен знаещ’ прил ДА