Исторически речник
вьсесъжежень  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
вьсесъжежен, вьсесъжеженьвьсесъжеженꙗ, вьсесъжежена, вьсесъжеженьꙗвьсесъжеженю, вьсесъжеженѹ, вьсесъжеженьювьсесъжеженмь, вьсесъжеженьмь, вьсесъжеженмъ, вьсесъжеженьмъ, вьсесъжеженмь, вьсесъжеженмъвьсесъжежен, вьсесъжежень, вьсесъжеженвьсесъжеженꙗ, вьсесъжежена, вьсесъжеженьꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
вьсесъжежен, вьсесъжежень, вьсесъжеженевьсесъжеженмъ, вьсесъжеженьмъ, вьсесъжеженмь, вьсесъжеженьмь, вьсесъжеженмъ, вьсесъжеженмь, вьсесъжеженомъ, вьсесъжеженамъвьсесъжежен, вьсесъжежень, вьсесъжежен, вьсесъжеженмвьсесъжеженхъ, вьсесъжеженьхъ, вьсесъжеженхь, вьсесъжеженьхь, вьсесъжеженхъ, вьсесъжеженхьвьсесъжежен, вьсесъжеженьвьсесъжеженю, вьсесъжеженѹ, вьсесъжеженью
NnDu
вьсесъжеженма, вьсесъжеженьма, вьсесъжеженма, вьсесъжеженма
вьсесъжежень -ꙗ ср Жертвоприношение чрез пълно изгаряне; всесъжежение да бѫдѫтъ жрьтва тѣлеса наша. прѣдъ тобоѭ г.  да прѧт бѫдемъ. ꙗкоже жрьтва жва благопрѧтъна тебѣ. стѹденѭ сеѭ вьсежегом. добро прношен. ново вьсъжежен. не огнемь н стѹденѭ жьремо С 91.25—26 рече Давыдъ, великый пророкъ, – с постомь телеснымъ, „всесожежениꙗ же не благоволиши, – рече, – ни же приимеши сиꙗ, жертва бо нѣкако Богоу – доухъ скроушенъ” Диоп. нѣⷭ въ времѧ се кнꙁѧ н пррⷪка. н влⷣкы н всесъжьженїѧ н жрътвы н прношенѧ н кадла н мѣста, трѣбѹ прнест преⷣ тобою. ꙗвѣ ꙗко бгѹ.  ѡбрѣст млⷭть Пс. Кес. 220 / 218 Изч С Диоп. Пс. Кес. Калка от гр ὁλοκαύτωμα вьсежежен Нвб всесъжежение книж остар ОА ВА ЕтМл РБЕ