Histdict - вьседрьжител҄ь

Исторически речник

вьседрьжтел҄ь

вьседрьжтел҄ь -ꙗ ср Всесилният, всемогъщ Господ; вседържител влко гі вꙿседръжтелю. ое га нашего сха тебѣ молмъ сѧ. ꙇ тебѣ сѧ кланѣемъ СЕ 19а 2 сѫ влко бже вꙿседръжтелю. вꙑшъне цръ славѣ СЕ 93а 13—14 васлскъ рее отецъ нарцаатъ сꙙ.  вьседръжтел҄ь.  гь  бъ  вьсѣмь црь.  гь саваѡѳъ С 21.17—18 ꙁаклнаѭ тꙙ о велцѣ слѣ вьседръжтелꙗ бога С 122.1—2 на въхождене къ с͞тѹемѹ олътарю оукрасити приношение вьседрьжтелѣ вꙑшьнѣего (по Сир 50:14)• емѹже достотъ хвала  ьсть съ о͞цемь  прѣс͞тꙑмь  жвотворѧщмь д͞хомь. КО Зах.  рече: Рьвьнѹѧ порьвьновахъ• г͞ б͞ꙃѣ моемь вьседрьжтел. КО Ил. Послѹша мене• г͞ б͞же мои вьседрьжителю• послоушаи мене дьньсь ••• ѣко тꙑ еси единъ г͞ь б͞гъ вьседрьжтель  аꙁъ рабъ тво. КО Ил.  похвали г͞а б͞га вьседрьжтелѣ •  повелѣ поврѣщ въꙁнакъ жрьцѧ тꙑ. КО Ил. коупно съ вседрьжителмь о͠цемь. и вьсѧ живѧщимь д͠хомь. нынѣ и присно. и въ вѣкы вѣкомъ аминь. КП Учит. 47b ходхомъ млтвоѫ прѣдъ лцьмь гнемь га вседьржтелꙗ. СС 80в гоже обл гъ• каꙁанꙗ же вседрьжтелѧ не отъврашта сѧ тъ бо болѣꙁн дать  пакꙑ ѹстроть. СС 142в28 глаголетъ господь вьседрьжтель. КИ 12:109 дною вседержтелю бѹ протвль сѧ. ЕК 131 вѣрѹемъ въ дного ба оцѧ вьседьржтелѧ вдмꙑхъ  невдмꙑхъ творцѧ. EK 310 архрѣ тано пртоно ѡблаааше сѧ  въ стаꙗ входѧ• тѣм ѡⷮ всего мра вседержтелѧ га ѹмалѧше. ХрГА 44 двдъ шествѹꙗ  вельствѹꙗ сѧ  гⷭ҇ь вседержтель с нмь. ХрГА 131 Х(с)е мои посли гла(с) свои да врагь выдить• ꙗко ти ѥси б҃ь вседрьжитель Хс҃. Сл. Ант. сї не прѣбыша в ꙁавѣтѣ моеⷨ. и азъ ѡстаⷯ сѧ ⷯ глть гь вседръжтель . непрастна ѹбо неплѡⷣна смокы. паⷱ же съборъ. Пс. Кес. аще прїмѹ ѿ ваⷭ лица глть гь вседръжтель. ꙗко ѿ въстока слнцѹ  до ꙁапаⷣ мѧ мое прославⷭ въ странаⷯ. Пс. Кес. гь бгъ вседръжтеⷧ мѧ емѹ. Пс. Кес. въсѐдрьж́телю вь́ішнї, въ лю́бв свое̑ ꙋ̑тврьд̀ ме́не. Кан. ЙР 2а глаголетъ господь вьседрьжтель. Анаст. 31:8 Црко́вь ж́вѫ прѣблаже́не, саⷨ҇ себе сътвориль еси въсѐдрьжтелю• црко́вь тⷭ҇нѫѧ съвъꙁдв́гль е̑с. Кан. ЙР 39а Црко́вь жи́вꙋ прѣблже́нне, самь себѣ̀ сътвориль еси въсѐдръжи́телю. црковь тⷭ҇ꙋю съвъꙁⷣви́гль е̑сѝ. Служ. ЙР 119а ꙗ̇кⷪ ти еси ⷣнꙵь г͠ь б͠ь вьседрьжите|ль ⸱ и̇ а̇ꙁь рабь твои послоу̇шаи̇ мене г͠и | б͠е послоушаи̇ мене днеⷭ ѻ̇гꙿнемь. Златоуст 242б прѣпроводимь дн͠и своѫ̇. славꙋ вьсилающе ѡц͠оу вьседрьжителю ⸱ и̇ сн͠оу и̇ | ст͠омоу дх͠оу ⸱ и̇ нн͠ѣ и̇ присно и̇ | вь вѣкы вѣкомь а꙼минь. Златоуст 214б похвали и̇ похвали г͠а б͠а вь|седрьжителѣ ⸱ и̇ повелѣ поврьщи | въꙁнакь ⸱ жрьцѫ тиѫ̇. Златоуст 243а Или како не было бы странно дохновениемь почтеномъ въседръжителꙗ Бога, рекше, вдоуновеньем, не вѣчно жити тѣм жиꙁнь вѣчноую? Диоп. Вь врѣме же ѡно прѣклонить Господь Богь вседрьжитель невьдрьжимоую іарость свою и страш'ноую сїлоу крѣпости своѥѥ • простреть роукоу свою на градь сїи. Епиф.  полꙁа  водѫ полиза и похвали лꙗ г͠а б͠а въседръжтелѣ. повелѣ поврѣщ въꙁнакъ въсѧ жръцѧ ты. Сб. Герм. 237б Г͠б͠же въседръжтелю. беꙁнаѧлꙿне. невдме. неꙁреенꙿне. неꙁг͠ланꙿне. неспсанꙿне. еднъ съдѣтелю въсѣⷯ. Сб. Герм. 295а Г͠ въседръжтелю. шествовавъ съ въꙁлюбленꙿнымъ твомъ ꙗковомъ  ѡсфомъ. въ егпетъ въходѧщема прѣжеⷣ въшеⷣ. Сб. Герм. 293б бѹ слѹжѧ в͗седрьжтелю • црства рад нбснаго• ꙁа не  отърее сѧ• плътьнꙑꙗ похот. ДК 287c бе в͗седрьжтелю •  г млость• реклъ бо с пркомь ѡсмь• нарекѫ не люд моꙗ люд моꙗ•  не въꙁлюбленѫѭ моѭ въꙁлюбленѫ. ДК 294a Вьседрьжтелю слово ое• самосъврьшенъ їу хе• ѧдрааго твого млсрдьꙗ їсѹ• добрꙑ пастѹше свохъ овьць• не прѣдаждь мене крамолѣ ꙁмнѣ. ДК 179a Вѣ́рꙋемъ въ е҆д́ногѡ ба ѡ꙼ца въсѐдръж́телѣ . въсѣхъ в́дмых жѐ ҆ невⷣмыⷯ тво́рца • ҆ въ е҆д́ногѡ га і҆ѵ ха сна бжїа. Уст. Конст. 78а Вѣ́рꙋемъ въ е҆д́ногѡ ба ѡ꙼ца и въсѐдръж́телѣ ⸱ тво́рца нбꙋ ҆҆ ꙁемл̀ ⸱ в́дмым же въсѣмь ҆҆невⷣмымъ. Уст. Конст. 79а Вѣ́рꙋемъ въ е҆д́ногѡ ба оца въседръж́телѣ . въсѣ́мъ в́дмым жѐ ҆ невⷣмымъ тво́рца • ҆ въ е҆д́нѡгѡ га іѵ ха сна бжїа. Уст.Халк. 64б Вѣ́рꙋемъ въ е҆д́ногѡ ба оца въседръж́телѣ . тво́рца нбꙋ ҆ ꙁемл̀ . в́дмым же въсѣмь ҆ невⷣмымъ• ҆ въ е҆д́ногѡ га і҆у ха сна бжїа е҆днѡрѡⷣнаагѡ. Ник. 87б Вѣрѹю во единаго ба̀ ѡⷮца вседрьж́телѧ • творца небꙋ ͗ ꙁемл ̀• вⷣмы̏м же всѣмъ ͗ невдмыⷨ •  во едного гⷭ҇а і͗сⷭ҇а хⷭ҇а. Фот. 636б Г въседръж́телю бе ѿць на́шⷯ + Помлѹ наⷭ҇ бе • ҆ про́аа до конца̀. Мол. петд. 48б Блⷭ҇вень еси г́ влⷣко въседръж́телю• просвѣтвы днь свѣтоⷨ слннымь, ҆ но́щь ѻ҆свѣтлвъ ꙁа́рѣм ѡгньным. Мол. петд. 44б влⷣко въседръж́телю бже ѿць ҆ г м́лѡст⸱ рѡ́да смрътнаго ҆ въсѣкого е҆стъства льскаго съдѣтелю. Мол. петд. 49б роука бѡ въседръжителꙗ б͠а помѡже ми. абїе же посла ꙁа бл͠женнаго силꙿвестра , и ѿ нго бжⷭтвнаго спⷣоби се прїети кр͠щенїа. ПЕ Конст. 427r въ д͠нь ѻнь боудеⷮ на оуꙁдѣ конꙗ ц͠рева с͠тое г͠а въседръжителꙗ • ПЕ Конст. 435r оумѣрено ѿдаваахⷹ слѡво въседръжителю б͠оу б͠лгодарьстьвноую въꙁдаше хвалоу. ПЕ Конст. 430v и колѣнѣ на ꙁемлѧ прѣклѡнъ. б͠же г͠лааше. въседръжителю. прїими мѧ грѣшнаагѡ и недѡстоинагѡ раба своегѡ , и съетаи мѧ ликѡмъ иꙁбранныиⷯ твѡихъ. ПЕ ЙР 101r влⷣкѡ въсѣхь б͠е въседрьжителю и г͠и І͠ѵ Х͠е . съвръши мое теенїе . ꙗко да насытив се нелъжныиⷯ ти ѻбѣтованїи. ПЕ Нед. 610r памѧⷮ ••• бжⷭ҇твнааго храма вьседръжтелѣ спса ха ба ншего. Пр август 15 црьскаго храма нарцаемаааго вьседръжтелѣ спса ха ба нашего. въꙁшеⷣш же пакы анна съ мѫжем свомъ въ сломъ• въ храмъ га ба въседръжтелѣ. Пр декември 31 помлѹ мѧ г въседръжтелю въпїаше. Пр март 59 да ѥⷭ проклѥтъѿ га ба въседръжителꙗ, и ѿ прѣⷭтїе бгомтере и ѿ Т ИІх стыⷯ ѡцъ иже въ Никѥи. Бел. да боуде проклеть ѿ га ба въседрьжителꙗ и ѿ прѣистїе бце, и да бѹде поражень силою ьстнаго и животворещаго крьста. Бел. Сїꙋ книгⷹ мⷧтвъник пиⷭ Степа[н] гѹ бꙋ въседрꙸжителю, ꙋ село Видранї въ помеⷩ своего родителꙗ Пеⷮка. Бел. СЕ С Калка от гр. παντοκράτωρ вьседръжтел҄ь вꙿседръжтел҄ь Нвб вседържител книж. остар. ОА ВА АК ЕтМл РБЕ