Исторически речник
въѧт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
въѧтвъьнѫ, въънѫ, въьнѹ, въънѹвъьнеш, въънешвъьнетъ, въънетъ, въьнеть, въънеть, въьнет, въънетвъьнемъ, въънемъ, въьнемь, въънемь, въьнем, въънем, въьнемо, въънемовъьнете, въънете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
въьнѫтъ, въънѫтъ, въьнѹтъ, въънѹтъ, въьнѫть, въънѫть, въьнѹть, въънѹть, въьнѫт, въънѫт, въьнѹт, въънѹтвъьневѣ, въъневѣвъьнета, въънетавъьнете, въънетевъьн, въънвъьн, въън
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
въьнѣмъ, въънѣмъ, въьнѣмь, въънѣмь, въьнѣм, въънѣмвъьнѣте, въънѣтевъьнѣвѣ, въънѣвѣвъьнѣта, въънѣтавъѧхъ, въѧсъ, въѧхь, въѧсь, въѧхвъѧ, въѧтъ, въѧть
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
въѧ, въѧтъ, въѧтьвъѧсомъ, въѧхомъ, въѧсомь, въѧхомь, въѧхом, въѧхмꙑвъѧстевъѧшѧ, въѧсѧ, въѧшѫ, въѧша, въѧше, въѧхѫвъѧсовѣ, въѧховѣвъѧста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
въѧстевъьнѣахъ, въьнѣхъ, въънѣахъ, въънѣхъ, въьнѣахь, въьнѣхь, въънѣахь, въънѣхь, въьнѣах, въьнѣх, въънѣах, въънѣхвъьнѣаше, въьнѣше, въънѣаше, въънѣшевъьнѣаше, въьнѣше, въънѣаше, въънѣшевъьнѣахомъ, въьнѣхомъ, въънѣахомъ, въънѣхомъ, въьнѣахомь, въьнѣхомь, въънѣахомь, въънѣхомь, въьнѣахом, въьнѣхом, въънѣахом, въънѣхомвъьнѣашете, въьнѣшете, въънѣашете, въънѣшете, въьнѣасте, въьнѣсте, въънѣасте, въънѣсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
въьнѣахѫ, въьнѣхѫ, въънѣахѫ, въънѣхѫ, въьнѣахѹ, въьнѣхѹ, въънѣахѹ, въънѣхѹвъьнѣаховѣ, въьнѣховѣ, въънѣаховѣ, въънѣховѣвъьнѣашета, въьнѣшета, въънѣашета, въънѣшета, въьнѣаста, въьнѣста, въънѣаста, въънѣставъьнѣашете, въьнѣшете, въънѣашете, въънѣшете, въьнѣасте, въьнѣсте, въънѣасте, въънѣсте
въѧт -въьнѫ -въьнеш св Започна, почна прблжаѭште же сѧ емѹ. абье. къ нꙁъхожденью горѣ елеооньсцѣ. ѹѧтъ [погр. вм. въѧтъ] вꙿсе множьство ѹенкъ. радѹѭште сѧ хвалте [!] ба. гласомь вельемь З Лк 19.37 ; отънелже ꙋбо въстанетъ гъ домѹ  ꙁатвортъ двьр.  нанетъ вьнѣ стоꙗт.  тлѣщ вььнѫтъ вь двьр глѫще г г. отврьꙁ намъ СК Лк 13.25 молт прост вьꙙт господев. въ сповѣдан. богомь наѹенѫѭ пѣснь С 320.10 В съчетание с друг глагол в инфинитив, като помощен глагол за описателно изразяване на бъдеще действие. аще же не послѹшаатъ хъ. рьц цркв. аште же  о цркв не родт вььнетъ. да бѫдетъ т ѣко ѩꙁꙑьнкъ. ꙇ мꙑтаръ М Мт 18.17А нкъꙇ же рабъ не можетъ двѣма гма работат. л бо едного въꙁненавдтъ. а дрѹгаго въꙁлюбтъ. л едного дръжтъ сѧ. а о дрѹѕѣмь не брѣшт въьнетъ. не можете бѵ работат ꙇ мамонѣ З Мт 6.24 А, СК.Срв. Лк 16.13 З СК ѣкоже ноꙁѣ емѹ ѹмꙑ. егда і дрѹгꙑмъ ѹенкомъ. тако ꙇ стѣꙇ трапеꙁѣ. пріѧстьнка і створі. да ні едіноѩ же вінꙑ мѣті въънетъ. аште прѣбꙑваетъ въ ꙁълобѣ К 7b 40 добрѣ естъ гробъ тъштъ. по бжю повелѣнью. да мрътвꙑхъ множъство. отъвѣта въънетъ не імѣтꙇ. о въскрьсъ.шімь (!) К 12а 5 Изч М З А СК К С Гр ἄρχομαι ἐξάρχω въѧт Нвб Срв начена ОА ВА АР РБЕ