Исторически речник
въловѣень
въловѣень
-ꙗ
ср. р.
За Бог–син — приемане на човешки образ; въплъщение
ꙇ спсънꙑмь вълвенемь. едноѧдааго сна твоего. ꙇ ба нашего. тꙑ влко клюбье. ꙇ нꙑнѣ прꙁьр на раба твоего сего
СЕ
23а 15—16
снъ ль гоже слово ѹкрѣп• съкрѹшт адовы клѫа ожвт отъ вѣка ѹмьршаꙗ спсьно словѹ вълвен наре.
СС 16а26
о вълвен дноаадаго сна божꙗ.
ЕК 106
глють сѧ аполнарѧне же несъвьршено хво вълвен сповѣдающе.
ЕК 670
по спⷭ҇сѣмь же вълвен свѣдано же быⷭ҇ ѡⷮ того апⷭ҇ла наальствꙗ влⷣ҇ьствꙗ ѡⷮ цркве многораꙁлна бꙗ премдрⷭ҇ть.
ХрГА 164
божьства ловѣьства бога по божьствѹ• ловѣка по въловѣемю въ обомь съврьшена.
КИ 1:2
прꙗтъ сака въꙁданꙗ мѣсто страньнаго же бысть обраꙁъ подоб стньно въловѣен бжꙗ спсова.
ПЕС 44
сънде къ не влⷣка хс ••• въпѫщⷯ къ немꙋ того любѧщїхъ довно съхожⷣенїю неꙁреⷯ҇нноѡмꙋ въленїю.
Пр август 30
Изч
СЕ
Калка от гр.
ἐνανϑρώπησις
Нвб
въчеловечение остар.
ВА
ЕтМл
въчеловечаване остар.
ОА
вчловечаване остар.
НГер
вчеловечаване разг.
ОА
ЕтМл
РБЕ
Срв
вчовечавание, вчовечаване
ОА
ВА
АР
РБЕ