Исторически речник
въходъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
въходъ, въходьвъходавъходѹ, въходоввъходъ, въходьвъходавъходомь, въходомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
въходѣвъходевъход, въходовевъходъ, въходь, въходовъ, въходовьвъходомъ, въходомь, въходовомъ, въходовомьвъходꙑ, въходовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
въходꙑ, въходовꙑ, въходъмвъходѣхъ, въходѣхь, въходохъ, въходохь, въходовохъ, въходовохьвъходавъходѹвъходома
въходъ -а м 1. Вход оград  острогомь. въходꙑ  сходꙑ его. ꙇꙁбав отъ снѣга. ꙇ отъ мраꙁа. ꙇ отъ града носма бѹреѭ СЕ 14а 5 Образно. тꙑ сходъ жвота его. въ въходъ стꙑхъ твохъ. ѡправъда дхъ его СЕ 58b 4 пѫть водѧ къ отꙿцѹ. двьр отѹ въходѹ С 144.3 въходꙑ сьмрьтьнꙑѧ вꙑ сътворсте. а сходъ самъ сътвортъ прде С 465.25 2. Влизане, навлизане, достъп  толко мъ одолѣ. ꙗкоже не тъьѭ ꙁаклют мъ вьсь въходъ въ гръьскѫ ꙁемьѭ. вънъ прѣдѣлъ свохъ С 566.26 Образно. глагол҄ въ ѹш словесънѹѹмѹ ковьегѹ. ѹготова м слѹхѹ въходъ С 248.11 хвал҄ѫ вьлѣꙁъшаго. а не ꙁѣло вьꙁштѫ въходѹ обраꙁа С 501.23 3. литург Символично действие по време на литургия или на вечерна служба, при което свещенослужителите излизат от олтара през северната врата и влизат през централната; вход троⷫ҇. а се входъ Е 27а 14 ; спс г люд своѧ. входъ Е 32б 11 Е СЕ С Гр εἴσοδος входъ Нвб вход ОА ВА Бот ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ