Исторически речник
въсѣꙗт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
въсѣꙗтвъсѣѭ, въсѣѫ, въсѣѧ, въсѣювъсѣш, въсѣеш, въсѣашвъсѣтъ, въсѣетъ, въсѣатъ, въсѣть, въсѣеть, въсѣать, въсѣт, въсѣет, въсѣатвъсѣмъ, въсѣемъ, въсѣамъ, въсѣмь, въсѣемь, въсѣамь, въсѣм, въсѣем, въсѣам, въсѣмо, въсѣемо, въсѣамовъсѣте, въсѣете, въсѣате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
въсѣѭтъ, въсѣѫтъ, въсѣѧтъ, въсѣютъ, въсѣѭть, въсѣѫть, въсѣѧть, въсѣють, въсѣѭт, въсѣѫт, въсѣѧт, въсѣютвъсѣвѣ, въсѣевѣ, въсѣавѣвъсѣта, въсѣета, въсѣатавъсѣте, въсѣете, въсѣатевъсѣвъсѣ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
въсѣмъ, въсѣмь, въсѣмвъсѣтевъсѣвѣвъсѣтавъсѣꙗхъ, въсѣѣхъ, въсѣахъ, въсѣхъ, въсѣꙗхь, въсѣѣхь, въсѣахь, въсѣхь, въсѣꙗх, въсѣѣх, въсѣах, въсѣх, въсѣѧхъ, въсѣѧхь, въсѣѧхвъсѣꙗ, въсѣѣ, въсѣа, въсѣ, въсѣѧ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
въсѣꙗ, въсѣѣ, въсѣа, въсѣ, въсѣѧвъсѣꙗхомъ, въсѣѣхомъ, въсѣахомъ, въсѣхомъ, въсѣꙗхомь, въсѣѣхомь, въсѣахомь, въсѣхомь, въсѣꙗхом, въсѣѣхом, въсѣахом, въсѣхом, въсѣꙗхмꙑ, въсѣѣхмꙑ, въсѣахмꙑ, въсѣхмꙑ, въсѣѧхомъ, въсѣѧхомьвъсѣꙗсте, въсѣѣсте, въсѣасте, въсѣсте, въсѣѧстевъсѣꙗшѧ, въсѣѣшѧ, въсѣашѧ, въсѣшѧ, въсѣꙗшѫ, въсѣѣшѫ, въсѣашѫ, въсѣшѫ, въсѣꙗша, въсѣѣша, въсѣаша, въсѣша, въсѣꙗше, въсѣѣше, въсѣаше, въсѣше, въсѣꙗхѫ, въсѣѣхѫ, въсѣахѫ, въсѣхѫ, въсѣѧшавъсѣꙗховѣ, въсѣѣховѣ, въсѣаховѣ, въсѣховѣ, въсѣѧховѣвъсѣꙗста, въсѣѣста, въсѣаста, въсѣста, въсѣѧсте
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
въсѣꙗсте, въсѣѣсте, въсѣасте, въсѣсте, въсѣѧставъсѣꙗахъ, въсѣꙗхъ, въсѣахъ, въсѣꙗахь, въсѣꙗхь, въсѣахь, въсѣꙗах, въсѣꙗх, въсѣах, въсѣѧхъ, въсѣѧхь, въсѣѧхвъсѣꙗаше, въсѣꙗше, въсѣаше, въсѣѧшевъсѣꙗаше, въсѣꙗше, въсѣаше, въсѣѧшевъсѣꙗахомъ, въсѣꙗхомъ, въсѣахомъ, въсѣꙗахомь, въсѣꙗхомь, въсѣахомь, въсѣꙗахом, въсѣꙗхом, въсѣахом, въсѣѧхомъ, въсѣѧхомь, въсѣѧхомвъсѣꙗашете, въсѣꙗшете, въсѣашете, въсѣꙗасте, въсѣꙗсте, въсѣасте, въсѣѧшете, въсѣѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
въсѣꙗахѫ, въсѣꙗхѫ, въсѣахѫ, въсѣꙗахѹ, въсѣꙗхѹ, въсѣахѹ, въсѣѧхѹвъсѣꙗаховѣ, въсѣꙗховѣ, въсѣаховѣ, въсѣѧховѣвъсѣꙗашета, въсѣꙗшета, въсѣашета, въсѣꙗаста, въсѣꙗста, въсѣаста, въсѣѧшета, въсѣѧставъсѣꙗашете, въсѣꙗшете, въсѣашете, въсѣꙗасте, въсѣꙗсте, въсѣасте, въсѣѧшете, въсѣѧсте
въсѣꙗт -въсѣѭ -въсѣш св 1. Посея, засея, насея [растение, семе] съпѧщемъ же лвкомъ прде врагъ его.  вьсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшенцѧ  отде М Мт 13.25 З А У подобно естъ цсрстве нбское ꙁрънѹ горѹшънѹ. еже вьꙁемъ ловѣкъ вьсѣ на селѣ своемъ М Мт 13.31 З онъ же отъвѣщавъ рее мъ. вьсѣавꙑ естъ доброе сѣмѧ снъ лвскꙑ М Мт 13.37 З А У ѣко горюшънѣ ꙁрънѣ. еже егда въсѣно бѫдетъ въ ꙁемлѭ М Мк 4.31 З аште л да небрѣжетъ пшенцꙙ лежат  въ жтьнц.  да не въсѣтъ отъ н҄еѧ. то оскѫдѣтъ пшенца С 226.10—11 Образно. да како бе сѣмене дѣтштѹ обадтел҄ь бѫдѫ. нѣнктоже дѣтштꙋ обадтел҄ь. лꙿма не матъ родꙙ сꙙ вьсѣавъшааго  С 240.20 2. Прен. Причиня, предизвикам; всея вьсѣꙗ їѡсфъ слъꙁꙑ братолюбьствꙗ.  пожꙙ вѣньць цѣсарьствꙗ С 364.18 въсѣавъ бо помꙑслъ ѹжаст го. ѹбт ... отроковцѫ поваждаатъ С 521.25 М З А У С Гр ἐπισπείρω σπείρω παιδοσπορέω ἐνσπείρω вьсѣꙗт вьсѣат вьсѣт Нвб всея ОА ВА ЕтМл БТР АР РБЕ всявам несв ОА ВА ЕтМл БТР АР РБЕ всейвам ЕтМл РБЕ